Следва

Рок и Барок - Жената Yves Saint Laurent превзема сцената на маникюра

Да си загорял, да си загорял, колко да си загорял

През последните няколко десетилетия бронзовият тен доби огромна популярност първо сред жените, а после, поради добрия пример, и сред силния пол. Маса народ съобразява начина си на обличане и гримиране с тена на кожата, в което няма нищо лошо...
 

Body преди 13 години

С някой наистина дребни изключения, всички ние се харесваме много с летен загар на кожата си.
Изглеждаме отпочинали, свежи, секси и готови за приключения, и много важно - здрави.
През последните няколко десетилетия бронзовият тен доби огромна популярност първо сред жените, а после, поради добрия пример, и сред силния пол.
Лицата ни греят, потъмнели от слънцето, очите и зъбите блестят, слънцето ни е направило по-витални отвсякога. Дали обаче винаги е било така, от кога жените и мъжете сме решили, че сме по-красиви и привлекателни с тен, а не бели като сирене, решихме да ти разкажем в този материал.

За манията „бронзов тен” от самото й възникване.

Приказката започва още от древността, когато примитивните култури са смятали слънцето за всемогъщо божество, докато аристокрацията в древен Рим изпитвала страх от него, мажейки си лицата с тебешир за по-блед вид.

Дамите от Ренесанса и Елизабетинската епоха пък се появявали по картини, на които се виждали бледи, дори жълтеникави на цвят лица, с прозирни под кожата сини вени – испанската концепция за „синята кръв” и бледите лица като основен символ на благородство.




Прескачайки към по-съвременните години, индустриалната революция набира сила в края на 19-ти век, отвеждайки работническата класа от фермата в града, докато богаташите намерили новата си любов – спорта на открито. Бледата кожа станала отражение на бедността, докато по-състоятелните люде се радвали на загар от разнообразните си богаташки хобита сред природата. Животът е несправедлив, наистина.

През 1891 г., Джон Харви Келог (изобретател на популярната серия закуски „Corn Flakes”), създава „Светлинна баня”, което е прототип на слънчево легло. Този най-първи солариум имал за цел да лекува подагра и специфични кожни болести, използвайки ултравиолетова и обикновена светлина.

Революционният уред добил популярност след като намерил мястото си в Бъкингамския дворец по повеля на крал Едуард Седми. Дали Негово величество е лекувал заболяване остава загадка, но както може да се предполага, уредът накарал кожата на краля да изглежда здрава и сияйна.

В началото на 20-ти век, когато индустриалното замърсяване и липсата на достатъчно слънчева светлина били свързвани с болести като рахит и туберкулоза, изключителна популярност добили слънчевите лампи.
Нилс Р. Финсен печели Нобелова награда през 1903 г. за работа в областта на лечебната лампова терапия, а доктор Аугуст Ролие следва примера му и открива първата в света „слънчева” клиника в Швейцария.
Терминът „здравословен тен” вече е роден.

Когат настъпва онова свещено време, когато модата започва да завладява света, логично изпъква името на Коко Шанел. Известна тогава с новаторските си идеи, любовта си към жерсето, връзките си с богати мъже, които я обожават, невероятно харизматичната Мадмоазел сериозно популяризира слънчевия тен. През 1923 г., след почивка на Ривиерата, печейки се на яхнатата на британски граф, дизайнерката се връща в Париж с прекрасна златисто-кафява кожа. Четири години след това по страниците на Vogue Великобритания се появява първото лице с тен.


 

 До средата на 20-ти век, оцветените в бежово и кафяво пудри и кремове наводнили пазара. Страхотен удар по това време правят Max Factor, които усъвършенстват козметичния бронзант. Започва масовото му  използване, включително в цели продукции на филмови студиа като MGM и 20th Century Fox. Последните дори стават известни, лансирайки златистия крем във филма „Клеопатра” от 1963 г.




Именно брознантът е този, който прави образа на Елизабет Тейлър толкова правдоподобен на Нилската кралица.

Козметичната марка Coppertone прави революция в бизнеса с бронзантите през 1960 г. с пускането на продукта си Quick Tan, повече познат като QТ.
Формулиран с дихидроксиацетон (съставка в захарното цвекло, използвана за лечение на почти безцветна кожа), QТ действал заедно с аминокиселини върху горния слой на кожата, придавайки й прекрасен оранжево-кафеникав цвят само за няколко часа.

Слънчевият тен преживява своя втори бум през 1978 г. Цяла една генерация желае тъмен тен през лятото, използвайки бебешко масло, кухненско фолио и какво ли още не.

Тенът на актрисата Бо Дерек от филма „10” обаче се оказва непосилен през зимата, затова мечтата на мнозина за подобно съвършенство остава неизпълнена. Тогава се появява немският учен Фредерик Улф или с други думи „бащата на стайния тен”. Той открива базисен модел на модерния днес солариум, докато тества ефектите на ултравиолетовите лъчи върху атлети. Издръжливостта и възможностите на спортистите след ултравиолетовата баня не се подобрили, но за сметката на това атлетите се сдобили с чисто нов и готин тен.

Мацките със слънчев загар са доста актуални и през 80-те години на миналия век с готовите за плаж тела на Ели Макферсън, Като Айрланд и Кристи Бринкли, украсяващи редица лъскави корици. Десетилетията на безгрижни слънчеви бани обаче взимат и своите жертви – завишени данни за рак на кожата и то свързани с манията за „бронзов тен”. Администрацията на американския президент Джими Картър въвежда стандарти за фактори за защита от слънцето. Това представлява система, която отчита ефективността на слънцезащитните продукти, блокиращи ултравиолетовите лъчи.

Първият слънцезащитен фактор 15 дебютира през 1986 г., година след като Американската академия по дерматология става първата медицинска институция, която предупреждава за опасности от прекомерно излагане на слънце. Фактор 30 не се появява до 90-те години, когато бумът на бръчките от ултравиолетовите лъчи започва да привлича вниманието на хората.




Ако модните ревюта били заливани от модели с порцеланово бели кожи, стайното добиване на тен останало безгрижно развлечение до 2009 г., докато Световната здравна организация слага солариумите в графата си за уреди, причиняващи най-бързо рак на кожата. Все пак, с или без тен е въпрос на личен избор. Отражение на това е скорошна колекция на Dior, в която моделите контрастират една от друга съответно с блед и много тъмен тен.

Американската поп култура също представя свои собствени посланици, пропагандиращи огромния дебат „За или против тена”. От едната страна стои риалити звездата и любителка на тъмната кожа Snooki, докато от друга гордо скърца със вампирски зъби пепелявия идол на момичетата Робърт Патинсън от сагата „Здрач”. Между другото, Робърт е един от малкото британци, които успя да удържи на холивудското слънце.

Питаме се дали Snooki знае нещо, което ние не? Ново проучване показва, че слънчевите бани без слънцезащитни продукти може и да е нещо полезно. Ниските нива на витамин D са епидемични, дори някои експерти твърдят, че целенасоченото и контролирано излагане на слънце през лятото може да укрепи здравето.

 

More from View Sofia

More Body