Azzedine Alaïa! Мъжът зад великия дизайнер е истински познавач на женската душа

Великолепен портрет на един истински гуру и познавач на душата на дамската мода прави световноизвестният модел от „старата генерация” Стефани Сиймор за издание на списание Interview.

Концепцията на списанието включва известните не просто да бъдат интервюирани, а това да го прави друг известен в тяхната област. Обектът на желанието на Сиймор е невероятният Азадин Алая.

Вдъхновяващите думи на този велик котюриер в интервюто по-долу ни накарах да го споделим с теб - пълноценният разговор за модата, иконите и женската душа!

Наслади му се!

„В два часа сутринта, под обсипаното със звезди небе на Париж, аз погледнах през един от дворовете в района Маре и познах силуета на най-любимия ми приятел - мъж, който познавам от много години и когото с любов наричам Папа - великият дизайнер Azzedine Alaïa. Той беше в ателието си, както винаги, погълнат от работа. Ревюто му бе едва след няколко дни, но силуетът му може да се види там и през нощта. Той твори винаги когато го осени вдъхновението.

Тъкмо се бях върнала от вечеря с Azzedine и неговите еклектични гости, между които бяха едни от най-креативните хора в Париж. Лично той бе подредил и приготвил храната - както и при колекциите му, личността му строи от всеки детайл. Когато съм в Париж, тези вечери са акцентът на моята визита. Домът на Azzedine напомня на къща на голямо семейство, където разговорът и обменянето на идеи са винаги на дневен ред.

Azzedine може би е дизайнерът, който най-добре разбира женската анатомия, което има смисъл, тъй като той е и мъж познавач на дамското сърце и душа. Поезията на Azzedine идва от факта, че той винаги е свободен. След като откупува името си от Prada Group през 2007, той влиза в партньорство с Compagnie Financiere Richemont, което му позволява да твори по своя неповторим начин - обикновено, много късно през нощта, а в далечината върви стар филм.

Azzedine не е просто велик котюриер, той също е и историк на котюра и в момента основава фондация, която да запази архивите му и безценната му котюр колекция.

Azzedine Alaïa e класицист, притежаващ цялостно разбиране за архитектурата на женската форма, на това как да драпира, и как да използва материали. Той не твори за сезона, той твори за тялото. Той неспирно преоткрива себе си, винаги усъвършенствайки и подобрявайки това, което той така брилянтно прави цял живот. Аз започнах да колекционирам Alaïa, когато работех като модел при него в тийнейджърските си години. Притежавам модели, които не спират да ме изумяват всеки път, когато ги облека. Той дори направи сватбената ми рокля. Аз съм горда, че Azzedine ми повери това интервю, и че мога да споделя с читателите един личен портрет на човека, който дефинира гениалността."

ССБ: Папа, мисля, че ще е добре да започнем със самото начало. Разкажи ми за детството си в Тунис.
АА: Дядо ми беше полицай в Тунис. Той работеше в паспортното. Когато не бях на училище, той ме водеше с него на работа. Седях до жената, която изработваше личните карти и тя винаги изискваше три снимки от всеки човек. Изрязваше снимките, залепваше една върху карта, аз прикрепях другата към полицейския архив, а третата беше изхвърляна. Аз събирах ненужните снимки от коша за боклук и ги слагах в пощенски плик, а после вкъщи ги подреждах. Разделях русите, кестенявите, тъмнокожите, мъжете, дългокосите, тези с мустаци...

ССБ: Не ти вярвам... [смее се]
АА: О,да! И през седмицата си ги разглеждах. Имах, кажи-речи, целия Тунис в дома си.

ССБ: Кой те вдъхнови да поемеш по пътя на модата?
АА: Имаше една жена в Тунис, наречена Мадам Пино. Тя беше акушерка и бе изродила както мен, така и братята и сестрите ми. Аз й помагах при ражданията, когато бях още малък. Мадам Пино беше първата, която ме научи на моделиерство. Тя беше и жената, която ме записа в École des Beaux-Arts. Беше много близка до родителите и дядо ми. Прекарвах много уикенди при нея. В събота се разхождахме, а в неделя тя ме изтупваше и отивахме на църква. Мадам Пино и дядо ми са оказали най-голямо влияние върху моето развитие.

ССБ: Ти си учил изкуство, а не мода, нали?
АА: Да, следвах скулптура.

ССБ: Какво се случи след това?
АА: В Тунис имаше едно голямо семейство, което живееше в арабския квартал. Две млади сестри винаги седяха на балкона и ме гледаха докато минавам отдолу. Един ден ме попитаха какво правя в модното ателие. Казах им, че работя там, за да си купя въглен и хартия за училище. Те ми отговориха, че познават моделиер, там в Тунис, който правил копия на Dior и обещаха да ме запознаят. И така, започнах да се уча от тази жена. По същото време се запознах и с най-добрата си приятелка, Лейла, чиято майка имаше връзки с клиенти на Christian Dior в Париж. В последствие, някой попита дали мога да работя там. Наеха ме. Когато пристигнах там, обаче, беше края на Алжирската война. Пет дни след като започнах ми казаха: “Не можеш да работиш вече тук. Ти си чужденец.”

ССБ: Къде живя по това време?
АА: Живеех в дома на Comtesse de Blegiers и работих в стаята си. Бях там 5 години. Гледах децата. Играех ролята на бавачка и правех дрехи.

ССБ: След тези пет години, ти започваш да работиш за Guy Laroche.
АА: Да, две години.

ССБ: А после и за Thierry Mugler?
АА: Не, Mugler бе приятел и аз му помагах. Никога не съм работил за него. Не бяха професионални взаимоотношения. Guy Laroche беше шивашко ателие, където научих на шев и кройка. Но исках да се отделя. Бях щастлив в Париж. За мен, не беше задължително да стана “велик дизайнер”. Симон Зеърфус, обаче, ми зае парите да започна всичко.

ССБ: Разкажи ми за Грета Гарбо и за изживяването да я обличаш.
АА: Беше сбъдната мечта. Винаги съм се възхищавал на стила й. И до днес създавам неща, вдъхновени от нея. Запознах се с нея благодарение на Сесил де Ротшилд. Гарбо отсядаше при нея винаги, когато беше в Париж. Един ден Сесил я доведе в студиото и аз я разпознах на мига. Гарбо се криеше леко. Косата й бе вързана на опашка, с бретон и много високо поло. Носеше много дълги ръкави, защото искаше да скрие ръцете си. Забелязах очите й, формата им и тази на носа й. Беше съвършена.

ССБ: Какво създаде за нея?
АА: Прави панталони, ниски обувки, пуловери и палта в мъжки стил, които бяха много семпли и скроени точно по нея. Едното беше вълнено, трапецовидно, вечерно палто с големи кадифени маншети и яка, която се закопчаваше. Гарбо имаше хубава осанка, но не беше кльощава. Едра, но в никакъв случай дебела. Лицето й бе най-експресивната част от нея.

ССБ: Ти винаги си поддържал много близки взаимоотношения с артистите.
АА: Да, дори преди да отида в Ню Йорк. Особено в Париж. Мадам Зеърфус организираше вечери почти всяка седмица, на които присъстваха само артисти. Нямах понятие от нищичко тогава. Спомням си, че семейство Зеърфус ме заведоха на първата ми изложба на Пикасо...

ССБ: А сега ти продължаваш тяхната традиция като събираш всякакви хора на вечеря или обяд. Посети ли човек ателието ти, няма как да не се запознае с най-интересните хора не само от Париж, но и от целия свят.
АА: Всичко това е заради баба ми. Тя винаги слагаше прибори за поне още няколко човека, защото къщата й винаги бе отворена за гости. Спомням си дядо ми да купува по 20 багети на ден, защото всички се озоваваха при баба ми. Тя готвеше постоянно, и после на 70 или 80 години просто си тръгна. Избяга.

ССБ: Какво? Просто така?
АА: Беше й писнало и в един момент просто побягна. Баба ми замина на юг. В последствие се върна и дядо ми никога не я попита защо избяга. Мисля, че такива неща се случват в живота на една жена...поне аз го забелязвам в жените, които познавам. В един момент те оценяват кои са те самите. Баба ми цял живот е прекарала вкъщи, грижейки се за деца...

ССБ: Не знам дали хората забелязват това, но ти сам отделяш внимание на всяка рокля, всяка дреха. Дори топлийките слагаш сам. Обожавам факта, че винаги имаш модел за проба, който живее при теб. Имаш малка стая в ателието си, където те отсядат и ти почукваш на вратата, когато ти потрябват - 24 часа в денонощието!
АА: О, да, винаги. Наоми [Кембъл] беше един от тези модели.

ССБ: Ти често си пускаш филми, докато работиш. Кои са някои от любимите ти филми?
АА: Това е труден въпрос. Имам любими от всеки период. Обичам филмите - те се като картини. Когато бях дете, започнах да гледам чуждоезични филми. Италиански, американси, Ана Магнани... не мога да избера само един.

ССБ: Винаги си бил много добър колекционер. Всъщност имаш една от най-впечатляващите haute couture колекции в света. Кога започна да колекционираш други дизайнери?
АА: Започнах през 1968, когато Balenciaga затвори врати. Продавачката, която работеше в Balenciaga, започна да работи за мен. Тя се грижеше за нашите клиенти, богати жени от цяла Америка, много от Бразилия. Един ден, тя ме заведе в Balenciaga след като бяха затворили, защото щях да купувам манекените им. Директорът на къщата дойде и ми донесе няколко пакета. Няколко дена по-късно, видях жена да реже рокля на Balenciaga, за да изкопира нещо, което ние правим. Призля ми, докато гледах как роклята бе опустошавана. Беше една от роклите на ревюто от 1955. Още седяха етикетите с имената на моделите. Казах си, “Тъжно е, че къщата вече не съществува, че човекът е починал и всичко изчезва.” Затова и започнах да колекционирам.

ССБ: Кой дизайнер те е вдъхновил най-много?
АА: Vionnet. Но, когато започнах бяха Dior и Balenciaga.

ССБ: Нека поговорим за фондацията, която основаваш. Тя ще се базира върху архивите ти, но ще има и изложби?
АА: Да. Ще включва не само мода, но и фотография, дизайн, картини...първо трябва да архивирам всичко. Също така, ще включа всички мои колекции в няколко вариации. Името ти е на няколко от роклите.

ССБ: Наистина?
АА: Почти винаги, слагам в роклята името на модела, който я е носил. Фондацията, също така, ще помага на младите артисти, защото вече не се учат на шивачество в училище, само на рисуване.

ССБ: Спомням си, докато бях модел при теб, всички момичета се избиваха за дрехите ти. Не искахме да ни плащат. Искахме роклите, саката... Тръгвахме си с големи чанти, пълни с твои дрехи. Мислех си, че ще си взема само една рокля, но винаги си тръгвах с 20.
АА: Подарявах ви рокли, защото вие ми подарявахме вашето време... Не моделите молеха за дрехите. Аз бях този, който пръв ви предлагаше.

ССБ: Линда, Кристи, Наоми, Татяна... всички си умирахме за твоите дрехи.
АА: Приятелите ме правят по-щастлив, отколкото работата. Приятелите ми са едно от нещата в моя живот, в което вярвам безрезервно.

ССБ: Не забравяй и твоите дъщери, Папа - всички ние, за които толкова много си се грижил.