Следва

Асен Блатечки чака ролята на живота си

Face to face с Диди Алексиева

Преди малко повече от година една от най-симпатичните български телевизионни водещи плени сърцето на един от...

Лица преди 14 години

Преди малко повече от година една от най-симпатичните български телевизионни водещи плени сърцето на един от най-желаните български актьори и днес резултатът от тази любов е налице вече повече от 3 месеца.

Максим се казва момченцето на очарователната Диана Алексиева и високия Захари Бахаров. Роден е на 19 юни и вече един сезон е причината за грейналите лица на родителите си.

По този повод се срещнахме и с щастливата майка Диди, да ни сподели своите рецепти за успешно майчинство в натовареното ежедневие на телевизонната водеща. Ето какво е общото между Запазено за жени, адаптираното мляко и щастливите зайчета.

VS: Кърмиш ли го още?
ДА:
Вече не, защото ми се наложи да замина за по-дълго, отколкото мога да задържа кърмата и затова прекъснахме. Но аз и в началото нямах достатъчно, така че го дохранвах.

VS: А на какво сте сега?
ДА:
Сега сме на адаптирано мляко. Още не го захранваме със сокове.

VS: С какво свързваш най-големия си бебешки кошмар през тези първи три месеца?
ДА:
Когато го прибрахме вкъщи, всичко беше страшно – да го носиш, да го гушкаш, да го преобличаш, но най-големият кошмар, предполагам за много родители е така, е да го къпеш. Когато го съблечеш, то е толкова мъничко и беззащитно. Плаче, уплашено е и ти си изплашен. Пада голяма пот над коритцето, докато се борят и двамата родители, но го преживяхме.

VS: Очаквах да споменеш коликите.
ДА:
Почти нямахме колики в интерес на истината или минаха много леко.

VS: Колко души включва щабът за бързо реагиране?
ДА:
Имахме късмет Захари да е във ваканция, защото Народният театър почива през лятото. Така че в началото най-вече той ми помагаше. Естествено и майка ми през първите две седмици даде едно рамо, доста солидно. Иначе, двамата си го гледаме и от време на време го оставяме при бабите.

VS: Каква литература четеш по този повод?
ДА:
Минахме през Д-р Спок, което си е класика. Хубавото е, че вече в Интернет може да се намери всичко, така че, ако срещнем някаква трудност, проверяваме в Гугъл и излизат хиляди неща. Има много литература. Четем какво ще се случи през всеки месец, какво да очакваме. Първата година на бебето е последната книжка.

Но по-вярно от Интернет и форумите наистина няма. Има хиляди хора, които ти дават мнения, съвети, телефони на доктори, така че съветвам всяка майка да се допитва до тези форуми, разбира се, след като разговаря с педиатъра на детето.

VS: На кого е кръстен Максим?
ДА:
На никого. Ние решихме, че няма да го кръщаваме на баби или на дядовци и до последно се колебаехме около няколко варианта, но решихме да е Максим, защото единствения човек, който познаваме с това име е супер готин пич. Това е мъжът на Нина Николина, няма да е лошо дори да прилича на него.

VS: Амбициозна майка ли си? Мечтаеш ли вече какъв ще бъде той като порасне – артист като вас или инженер?
ДА:
Не знам, дали му пожелавам нашите професии. Искам да бъде успешен, а няма значение с какво ще се занимава.

VS: Какво има в гардероба на малкия Максим?
ДА:
В началото си мислих, че може да сменям много дрехи и да го третирам леко като кукла. В първия месец, както вече споменах, все още ме беше страх да го обличам и му слагах най-удобните дрехи и за него, и за мен. Иначе като поотрасна, като стана голямо момче му подбирам повече дрехите и го обличам вече като момченце, а не като бебе.

VS: Кой беше най-полезният подарък, който получи?
ДА:
При нас се случи така, че когато се роди Максим, в компанията ни имаше нещо като епидемия от бебета. Всички са по-големи от нас с 2, 3, 4 месеца, така че, получихме доста наследени подаръци. Но най-полезният може би си остава този от Нина. Тя ми даде едно плетено кошче, в което той прекара първите два месеца. Много го харесваше, но вече е голям за него. Много полезни подаръци получихме, не мога да се оплача.

VS: Напоследък става все по-модерно майки да не се откъсват от децата си, да ги взимат на обществени места и да ги кърмят навън. Ти имаш ли някакви по-скоро балкански задръжки в това отношение?
ДА:
Смятам, че всяка майка трябва да го прави без да се притеснява. И на мен ми се е случвало, когато бебето реве и е гладно. Не е твой проблем това, че ще го кърмиш на обществено място, проблем е на хората, които ще се впечатлят от това. Другият вариант е да се прибереш и да отделиш един час, за да му дадеш да яде, но да го лишиш от удоволствието да е на въздух, така че, аз съм за.

VS: Какъв е основният ти отдушник, как си почиваш?
ДА: Основният отдушник за една майка е да открадне повече време за сън. Режимът ти се обръща тотално, бебето не се съобразява, че ти в 3 не си бодър и нямаш желание за общуване.

VS: Кой става вечер, когато Максим се пробуди?
ДА:
И двамата ставаме – Захари му приготвя вечеря, аз го храня.

VS: Остава ли ти време да мислиш и за второ?
ДА:
От една страна, като видиш, колко е хубаво, си мислиш, че си закъснял и може би е трябвало да го направиш по-рано. В същото време в момента не мога да си представя още едно бебе. Много е трудно, ако искаш да си добра майка и да отделяш достатъчно внимание на детето си. Според мен трябва да имаш дете, когато имаш време, енергия и си достатъчно свободна, за да можеш да се грижиш за него. Детето иска внимание и обич.

VS: Как комбинираш Максим и работата си?
ДА:
Благодарение на бабите и на Захари, че съобразява свободното си време с мен. Сега осъзнавам, че не е лесно да работиш и да бъдеш майка едновременно.

VS: Имаше ли някакви постродилни проблеми?
ДА:
Не, нямах никакви, нито депресия, нито нещо друго. Изкарах и лека бременност.

VS: А раждането беше ли леко? Имаш ли ясен спомен от тогава?
ДА:
Да, спомням си всяка минута. Той се роди със секцио и мина леко, защото бях чела, че е болезнено, че възстановяването минава трудно, но при мен нямаше проблеми. Не е страшно. Най-прекрасното нещо. Единственото, което си мислиш по време на операцията, е бебето ти да е добре и в момента, в който го видиш и го целунеш, забравяш за всичко. Прекрасно е!



VS: Коя беше първата приказка, която му прочете?
ДА:
Той е още малък, но му купих поредица за едно зайче. Казват, че е много добра от психологична гледна точка. Различните книжки са различните състояния на зайчето, когато то е щастливо, самотно и т.н. и това помага на децата да разберат чувствата си, а най-важното нещо за един човек е да е на ясно с чувствата си. Така че, първата книжка, която му чета е Когато зайчето е щастливо.

VS: Какво мислиш за детските заведения? Би ли го дала в ясла или градина?
ДА:
Аз съм била на ясла, понеже не е имало кой да ме гледа. Но сега не мога да си представя да се отделя от него. Въпреки че днес има всякакви варианти - мога да го давам по часово или само сутрин. Не може да обсебиш живота на детето си, колкото и да ти се иска.

VS: Какво е мнението ти за “модерните” напоследък реалити предавания?
ДА:
Работила съм в много реалити формати и сега гледам на тях от по-различен ъгъл – как са направени, кой е екипът, който е работил над тях. Не знам дали съм човекът, който е способен да даде обективна оценка. Смятам, че са революция в телевизията, изобщо.

VS: А колкото се отнася до тези с благотворителна насоченост, смяташ ли, че достигат крайната си цел?
ДА:
Надявам се, би било жалко, ако не достигат. Макар че наскоро прочетох писмото на една майка до двата популярни формата в момента и това ме натъжи. Затова се надявам парите наистина да отиват по предназначение, не би трябвало да има друг вариант.

VS: За финал, как се наричате на галено?
ДА:
Хубавото на Максим е, че можеш да намериш много кратки варианти – Макс, Максо, Макси, Максенце, както ми хрумне на момента.
 

More Лица