Когато седнем вечер пред малките екрани и започнем да прескачаме през програмите в търсене на нещо интересно, ни се струва направо невероятно, че едно време колите бяха от картон, а телевизорът излъчваше два канала.

А малко по-рано и само един!

И въпреки че изборът ни беше ограничен откъм количество, качество винаги се е намирало, дори и да нямахме сериозна база за сравнение.

Днес, когато вече можем да се похвалим със стотици телевизионни канали и предавания, чиито имена и брой трудно помним, се сещаме с носталгия за прашасалите стари и ако можем незабавно да върнем някое от тях, то веднага биха се появили следните…

Елена



На мен ми липсва Вяра Анкова като водеща на новините. Много приятна на екран, много симпатична като водеща беше, но и сега й възлагам надежди като шеф на БНТ.

Връщане назад няма.

Относно цялостен формат, по който изпитвам носталгия, това са 2 предавания: "Един ден на...", в което се проследяваше цял един ден на даден интересен човек, продуцент беше Асен Асенов, ако не бъркам.

А второто е "Наблюдател" на Тома Томов и Димитри Иванов, защото беше интелигентно и направено с много вкус към добрата публицистика. Такъв тип предавания вървят ръка за ръка със създателите си, ако тях ги няма, не е същото.

Мария



На часа бих върнала кака Лара, но не Стоун, а от „Милион и едно желания”, заедно с предаването, което така и не разбрах колко пъти в годината и на какъв принцип се излъчва, но тържествено обещавам, ако го пуснат пак да науча, да си купя телевизор и да изпратя писмо с желание. В съвременния вариант вероятно ще приемат и имейли, и смс-и, но все пак идеята за хартиено писмо ми се струва най-романтична.

Помня, че прекарвах цял безгрижен ден пред телевизора, когато все още гледах телевизия, заедно със страница от програмата, която вървеше със съботния вестник и отброявах часовете до края с надежда да пуснат епизод на Гумените мечета и Чип и Дейл.

Гергана

Любовта ми към кримките, Агата Кристи, Едгар Алан По и Следите остават на Павел Вежинов се поддържаше и благодарение на Студио Х – забраненият плод, за който преговарях дълго за един час по-късно в леглото.

Селекцията от класно, поне според стандартите тогава, западноевропейско кино беше оценявана от моя критичен детски поглед като върха на телевизията Майка.



Липсва ми също и „Събота късен следобед”, заради късния съботен час на топлия апартамент с цялото семейство пред вълшебната кутия. Бих върнала с удоволствие „Ах тези муцуни”, „Всяка неделя”, не само заради Пинко Розовата Пантера, и няколко детски сериала заради носталгията – "Синьо лято" е един от тях! Както и "Арабела".

Иван



Колкото и да ми е интересно, не бих могъл да имам адекватен поглед над телевизията преди прехода, поради простата причина, че тогава може би съм бил само в плановете на майка ми и баща ми, нали.

Та затова, сканирайки ранните си детски спомени, въртящи се между „Невада”, „Милион и едно желания”, „Сънчо”, „Алф” и „Каналето”, случайно се сетих за една готина практика на многоуважаемата телевизия, корабът-майка - „Канал1”, която първа, и то само защото бе единствена, ме запозна с „Чудния свят на Дисни”.

Та от тогава са ми спомените за Аладин, Ариел, Чичо ми Скрудж, Мики и Мини и кой ли още не. Е, разбира се, баща ми вече ми беше донасял VHS-касетки от чужбината с Том и Джери, но да седнеш в неделя късен следобед пред големия Goldstar си беше като религия за невръстното ми същество.

И така до ден днешен тъгувам по смислените анимации, припявайки си песничката за арабските нощи под арабски луни, а децата днес нека си гледат Ben10 и Cow and Chicken, тяхна си работа.

Никола



Спомням си онези дни, в които едно щастливо дете стоеше пред телевизора с чаша горещ шоколад и нетърпеливо чакаше любимото си предаване.

Малчуганът с дълга и рошава коса бях аз, а предаването – „Като лъвовете”. Шоуто беше надпревара между талантливи деца, а техните музикални и творчески изпълнения бяха грижливо оценявани от специално жури. „Като лъвовете” се излъчваше само един път в месеца от 14:25 ч., затова очакването му беше много силно и ентусиазирано.

Много добре си спомням, че събирах децата от площадката около блока и заедно гледахме „Като лъвовете” за ужас на майка ми. Горката жена, колко ли пъти ни казваше да не пеем въвеждащата песен на шоуто с пълни гърла, но уви.. радостта в нас напираше.

Всички харесвахме Ники Априлов, а дори къдрокосите деца от квартала си пускаха дълги коси, за да изглеждат като него. Неговият гений, засенчваше тогавашните идоли – братя Аргирови, а честите му не особено успешни импровизации много ни развеселяваха.

Той беше нашият герой. Радвахме се и на брат му – Влади Априлов, който е първия български рапър, редил рими в „Рап нюз” по БНТ през далечната 95-та. По-късно през годините предаването се завърна в ефир, но като част от неделната скука „Чай” с Драго Драганов. С две ръце гласувам „Като лъвовете” да се върне, но дали това някога ще стане.. едва ли.