Следва

ФИЛМИНИ се открива днес. И още: пълната програма

Мирон Цовнир - оздравяваща доза шок в черно-бяло

Имаш нужда от доза културен шок, ок, твоето място е "Червената къща", зала „Безименна“ и в зала „Гъливер”...

Events преди 13 години

Имаш нужда от доза културен шок, ок, твоето място е "Червената къща", зала „Безименна“ и в зала „Гъливер”, времето - всеки делничен ден от 3 до 7 следобед чак до края на октомври, а поводът - изложбата шокиращи и магнетични фотографии на украинско-немския автор Мирон Цовнир.

Гологлавият бунтар е един от най-своенравните екзистенциални фотографи на нашето време. От близо 30 години неговият арт-интерес се съсредоточава главно в снимането на оргии, аутсайдери, бедняци, наркомани, травестити, курви и всякакви извратеняци, като силно подчертан е документалният подход.

Авторът, който се изявява също като писател и кинорежисьор, е един от онези фотографи документалисти, които открито признават своя субективен поглед. Става дума за радикално око, което директно потапя посетителя в усещането за липса на бъдеще в разделения Берлин от края на 70-те, в „сексуалното безумие на Америка“ в Ню Йорк през 80-те или пък в бруталните образи на мизерията в Москва от средата на 90-те на миналия век. Неговите работи са показвани в много изложби по света, и, общо взето, никого не са оставили безразличен.

Отвъд всички стандарти и атеистични конвенции фотографията на Цовнир оповестява интимни ситуации и моменти на абсолютен екстаз, ярост, интоксикация, меланхолия, нежност и отчаяние.

Човешкото тяло там постоянно се появява като окончателно владение, като плащеница на самоизлагаща се душа, не-идеализирана в своята красота или грозота.

Интуитивната близост на Цовнир с външни лица и аутсайдери, както и откровено откритата, много директна комуникация с хората зад неговия обектив, поставя същината на работата му сред най-изключителните и радикални примери на документална фотография в наше време.

Въпреки че се натъква на пречки, като например повторни арести и последващи обвинения за цензура по повод на порнографски теми, и преживявайки безброй пъти нападение и заплаха по време на фотографски изследвания, Цовнир никога не е оставал в/предпочитал ограничената визия.

Дълбоко вярващ в силата на своя стил – „близка борба”, той продължава да пласира/разгръща границите на болката все по-нататък.

Mирон Цовнир се занимава с фотография от края на 70-те години, още по времето на пика на пънк-феномена, давайки строг образ на движението и неговото специфично отношение към живота в състояние на неопределеност между утопична визия за анархия и нихилистично самоунищожение. През 1980 г. той емигрира в САЩ, където живее през следващите петнадесет години; в Ню Йорк, Лос Анджелис, и Питсбърг.

В Ню Йорк, тогава може би най-интересният и толерантен град в света, специфичния подход на Цовнир да обхваща различните/множеството пластове на градското ежедневно/ден за ден безумие/лудост, бързо е призната от местната сцена и си спечелва репутация на "тевтонския феноменограф" (Village Voice).

Заснети в мрачно, експресионистично черно-бяло, снимките на Цовнир от този период дават проницателно вникване в градските суб-културни сфери, които, в оригиналния си местен контекст, изчезват през бума на 90-те години. Неговият обектив улавя неукротимата страст на гей-партитата, само малко преди СПИН масово да заяви своите жертви; напразния протест на хората на изкуството и нестандартните изпълнители срещу нарастващата комерсиализация на Манхатън; безнадеждността на Bowery; сенчестия свят на проститутки, скитници, наркомани, психопати и травмирани ветеринари от Виетнам.

Снимките на Цовнир на "секс-кейове"-те са станали легендарни документи до сега.

Затварянето на кейовете и разнебитената пристанищна зона, разположена между Westside магистралата и река Хъдсън, със своята плажна зона за нудисти и обкръжаващите "предверия на анонимната похот", е било популярно място за срещи сред хомосексуалните и транссексуалните.

Когато едно мъжко тяло, вързано като роб в стил S & M, е билo извадено от Хъдсън, а луд човек е убил няколко хомосексуални в гей-бар наблизо, събитията на „секс-кейовете” гръмнали в кратките новини за първи път. Обявени от общественото мнение за Мека на извращения, гореща точка На проблеми, гнездо на болести, кейовете в крайна сметка бяха забранени от полицията и частично разрушени в началото на осемдесетте години.

През лятото на 1995 г. Цовнир пътува до Русия, със спонсорството на Музея на изкуствата в Хамбург, където имал самостоятелна изложба малко преди това, както за първоначална цел е имал да документира на нощния живот в Москва. Но прекият сблъсък с прекомерна мизерия почти навсякъде по улиците на Москва в крайна сметка го накарва да промени предмета на изследванията си. Вместо да снима новобогаташите на Русия, хващайки ги как се забавляват в луксозни нощни клубове, Цовнир започва да обикаля около ж.п станциите и тунелите на подлези, западнали курорти и т.н. в търсене на абсолютните аутсайдери на града, снимайки бездомници, умиращи и направо мъртви хора.

Опита в Москва кара Цовнир да нарече космополита "най-агресивния и опасен град, в който някога съм бил." Изображенията на Цовнир от Русия са горчиви и брутални, труднr за понасяне. Човешката трагедия, радикалната бедност в крайна сметка преминават в ужасяваща самота и напълно лишен от достойнство акт на умиране на публични места.

"Това е Адът на Данте", ще твърди Цовнир, когато се върне в Берлин, след три месеца ужасяваща пребиваване на дъното на пост-съветското общество.

Мирон Цовнир обича да цитира "Замъка" на Кафка: "Ако човек има силата да наблюдава нещата непрекъснато, повече или по-малко, без дори да затваря очи, човек вижда много. Ако обаче се намалява усилието само веднъж и затвори очи, всичко веднага изчезва в тъмнината."

Изралзвани са материали на други медии /бел.ред/. 
 

More Events

10-те най-добри павилиона на Венецианското биенале, от тях - куп източноевропейски

Events преди 2 дни

Обикновено националните павилиони на Венецианското биенале играят втора цигулка на основната изложба - което е иронично, като се има предвид, че в тях има толкова много изкуство, ако не и повече, отколкото това, което се съдържа в Арсенале и Джардини взети заедно. Но тази година, с основна изложба, която поставя под въпрос идеята за държавите като цяло, не е възможно да се пренебрегнат националните павилиони.

Имърсив представленията на Karakashyan & Artists ни водят зад кулисите на професионалната кухня

Events преди 1 седмица

Режисьорът и хореограф Коста Каракашян и режисьорът и драматург Антония Георгиева отново събират сили с артистичния сладкар Александър Цеков за поредица от завладяващи спектакли, разкриващи скрития свят на ресторантската кухня.

The Heavens - изложба на Паоло Уудс и Габриеле Галимберте

Events преди 1 седмица

Галерия Синтезис и Френският институт в България представят изложбата “The Heavens” на Паоло Уудс и Габриеле Галимберти, чиято премиера е на фестивала Les Rencontres d'Arles през 2015 г. и оттогава гостува на множество музеи и фестивали. “The Heavens” е мащабен артистичен проект с критичен поглед към офшорните зони, който съчетава дългосрочно журналистическо разследване, фотография, финансови анализи и инфографики. Офшорните зони* тихомълком превземат целия свят. Повече от половината световна търговия преминава през тях. Нарастващият брой статии и доклади по тази сложна тема обикновено са илюстрирани със снимки на тропически плажове с палми. Така ли изглеждат наистина данъчните убежища?