От източника: Назаем от WhATA - Достъпният Евксиноград

В интериорната седмица решихме да се върнем малко назад във времето, когато бяхме на вълна летни отпуски, българско Черноморие и чужди чисти брегове.

Този материал взехме назаем от блога на WhATA и представлява една своеобразна разходка из резиденция Евксиноград или мястото, на което всяка година летуват държавните ръководители.

Ето и самият материал без редакция от наша страна:

Разказвали сме за бивши правителствени резиденции, но за настоящи все още не сме. Е, време е. В началото на септември прекарахме 2 дни в Евксиноград — действаща държавна резиденция край Варна, в която има специален режим на влизане и в която все още летуват държавни ръководители.

И да, от 2 години и обикновени хора имат право да почиват там.

Как като обикновени хора можете да се възползвате от това си право? Ето как:

1. Обаждате се през май, за да направите резервация. Казват ви, че места има за септември (юни и юли са заети вече, а август е само за управляващите) и че трябва да попълните формуляр за кандидатстване от сайта. Обясняват ви, че след това ще бъдете проучени и — евентуално — одобрени.

2. Попълвате формуляра — с ЕГН и други лични данни.

3. Чакате одобрение. Минават няколко месеца. Подтискате се.

4. В средата на август ви се обаждат и казват, че сте одобрени за септември и че трябва да преведете цялата сума по банков път предварително.

5. Превеждате сумата.

6. Трябва да ви издадат карта. Но в деня преди пътуването се оказва, че сумата ви не е получена. След няколко телефонни схватки и изпращане на копие от платежното нареждане, недоразумението е разрешено и сте поканени тържествено да си получите картата за почивка от портиера на Министерски съвет.

7. Час след поканата за получаване на картата друга служителка ви се обажда и ви казва любезно, че ако желаете, тази карта може да бъде изпратена направо в Евксиноград и така няма да има нужда да се разхождате до “Дондуков”, за да я получите. Желаете ли? Желаете. (Не е ясно кой би предпочел другото и защо изобщо трябва да се избира.)

В Евксиноград — без коли

Пред портала на комплекса има бариера, пропускателен пункт и паркинг. Зад портала започва алея с палми в саксии.

Спирам колата пред бариерата и наивно чакам тя да се вдигне, сякаш съм Бойко Борисов. Естествено, не се вдига. От охраната ми казват, че с кола в комплекса не се влиза.

Оставям я на паркинга отвън и веднага идва микробусче — тъмносин Форд, — което ни кара до хотела.

Разстоянията в комплекса са големи, затова вътрешно-комплексният транспорт е поверен на микробуси. (А явно Форд е марката на държавните администрации — и на българската, и на американската, както сме гледали по филмите.)

Евксиноград е голям парк

Първото впечатление от Евскиноград е, че това е един огромен парк. Сгради не се виждат. Има ботаническа градина, оранжерии, лозя и аранжирани гледки.

Между дърветата и храстите се показва я полянка, я къс море.
А всъщност сгради има и то доста.

Всяка власт си е строила своя сграда за почивка тук. Има дворец (като истински) на Александър Батенберг, къща на Фердинанд, хотел от времето на Вълко Червенков (ранния соц), вили, бунгала и спортен комплекс от времето на Тодор Живков. Само сегашната власт не е построила своя сграда — Бойко Борисов и Първанов ползват най-луксозната соц вила.

Хотел “Тунела”

В този хотел настаняват повечето гости, за тук е и нашата резервация. Казват, че е най-реновираният.
На неговото място е имало манастир, манастирът е съборен и през 50-те е построен хотелът. Доста странен представител на сталинската архитектура. Курортна сталинска архитектура. С бели капаци на прозорците и бели мебели.

Шкафът-сгъваемо бюро е част от обзавеждането на апартаментите. Детайлът долу вляво е от стълбищен парапет

Баните са реновирани в късния соц. С внимание към детайлите. Фаянсовите плочки са със сини орнаменти, леко неравномерни, като че ли рисувани на ръка, а кранчетата, закачалките и поставките са в синьо и златисто.

Съвсем същата баня видяхме и в една друга соц резиденция това лято — в ловно стопанство Росица в Стара планина. Явно през 80-те е имало серия обзавеждане за баня за резиденции.

Дворецът

Дворецът се посещава само с група и екскурзовод и е, както казах по-горе, съвсем като истински. Френски дворец с градина, езерце и скулптури сякаш излезли от Версай.

Строежът му е започнат от княз Александър Батенберг и е завършен от Фердинанд. Сега е музей и отвреме навреме в него се провеждат срещи от “най-високо равнище”.

Така и не разбрах за какво е бил ползван през социализма, но ни увериха, че в него не са спели соц ръководители. Реставриран е през 70-те.

Отворен е за посещения и от външни групи, така че ако видите нахилени японски туристи с Nikon-и на вратовете, те със сигурност отиват да щракат в двореца, а втобусът им ги чака отвън.

Силуетът на двореца всъщност е и лого на Евксиноград — издълбан е на металните ключодържатели на стаите, както и на печата, с който подпечатват фактурите на рецепцията.

Вила “Магнолия”

Е, това е вече соц класика и, за съжаление, в нея няма посещения с екскурзовод. В тази вила, казват, е отсядал най-често Тодор Живков. В нея има зала и апартаменти. Отдалечена е от морето, потънала е в дървета и храсти, сякаш иска да се скрие. До нея няма тържествена алея, пред нея няма пищна градина. Само мраморната облицовка показва, че е по-специална. Ако не бяха детайлите по корниза, можеше да мине и за минимализъм.

Входът

Плъзгащи се врати с подобни орнаменти (долу вляво) се ползват в почти всички морски соц резиденции — и в Ривиера, и в Слънчев ден

Слънчевото бунгало

Тук отсядат Бойко Борисов и Георги Първанов и гледат да не се засекат. “Слънчевото бунгало” всъщност не е бунгало, а голяма вила на плажа. През соца е била за хора като Людмила Живкова и Иван Славков.

Разположена е много по-ниско от парка и до нея се слиза с асансьор (свободностоящ асансьор — насред парка).

През септември във вилата няма никой и може свободно да се слезе (по стълбите, асансьорът е заключен) и да се разгледа отвън.

Кулата на асансьора към парка е доминиращят архитектурен елемент

Поглед от парка (горе вляво); кръглите прозорци на сауната (долу вляво); вратата на асаньора към парка (по средата); асансьорът, гледан от нивото на вилата (вдясно)

Плажът пред вилата е малък и се ползва само от нейните обитатели. Казват, че когато тук са държавните мъже, тази част от Евксиноград е отцепена, а в морето сноват охранителни катери, така че и папарак не може да прехвръкне.

На плажа има 2 шатри, лодка и гимнастически лост
Вила “Чинар” и вила “Кипарис”

Следващите 2 вили са закътани на малки поляни сред дърветата в парка и са добри примери за вилния соц модернизъм. Интересното е, че на картата на комплекса, поставена пред хотел “Тунела”, тези вили се наричат “Платан” и “Кедър”, а в сайта и на рецепцията ги знаят като “Чинар” и “Кипарис”.

Фердинандова къща

Не разбрах дали Фердинанд е отсядал в тази къща вместо в двореца, но е факт, че на картата фигурира като “Фердинандова къща”. Сравнително скромна е и орнаментите са от мазилка, вместо от камък.

Спортният център

Спортният център е сградата, която обслужва плажа (ходенето на плаж също се е смятало за спорт). Има басейн, “барче”, боулинг и най-хубавите плажни съблекални — кабинки от кафява алуминиева ламарина със стъкло на вратите като в соц хол:

Кабинка от съблекалните. Всичките са с остъклени врати

Политическa декорация

Както казах в началото, в Евксиноград всяка власт си е строила свои сгради. Може би затова тук е толкова висока гъстотата на декоративни монархически и комунистически символи. Лъвове с корони и гербове в двореца; петолъчки в капителите и по стъклата в “Тунела”.

Лукс, но държавен

Евксиноград е държавна собственост и това си личи. Комплексът има запуснат вид — доста от сградите и алеите не се поддържат. Но пък в стаите е най-евтиният хотелски минибар — голяма бутилка минерална вода е 1.50 лв. (Освен вода, в хладилника има фанта и кока-кола. Нищо друго — няма мини-бутилчици уиски, няма тоблерон.)

Ресторантът в комплекса е само един, до хотел “Тунела”, което го прави неудобен за останалите вили. Но пък кухнята е добра и менюто е разнообразно. Обслужването — и в хотела, и в ресторанта — е на ниво. Учудващо за държавен обект.

Държавен, но лукс

И все пак, Евксиноград притежава лукс, какъвто луксозните курорти нямат — луксът на качествената околна среда, ниската гъстотата и доброто местоположение.

Както казах, основното усещане тук е, че си в огромен парк. Гъстотата на сгради и хора е нищожно малка — с часове можеш да се разхождаш из парка и да не срещнеш никого. Плажната ивица е широка, по нея няма чадъри, а шатри, разположени на големи разстояния една от друга. Водата е чиста и прозрачна, а пясъкът — много ситен. По дъното няма водорасли. Заливът е стратегически — закътан и тих.

***

Когато си тръгваме, рецепционистката изказва съжаление, че сме останали тук само 2 дни. Питаме я на шега дали, за да останем още 1 ден, трябва да минем пак процедурата от 7 точки, която описах в началото. Оказва се, че да. Сложна работа. Е, друг път.

Идва синият микробус, шофьорът натоварва багажа и ни откарва до паркинга.

Материалът е взет от блога за архитектура на WhATA.