Историята на 192 чифта обувки

За да продължим да те приобщаваме към нашата кауза – удоволствието от живота и от това той да бъде пълен със стил, имаме страхотно предложение за теб.

Ако ти се пише, работи, снима, много, но не си от София, можеш да станеш част от нашия екип. Кореспондент и огледало на стила, духа и атмосферата на любимия ти град. Това ни трябва.

Как да стане? Напиши ни материал за града, за хората в него, отрази нечий уникален стил или място с определена история и фешън звучене – всичко, което може да ни предложи "твоето място".

Изпрати ни го и ако ни хареса, ти си част от екипа.

A ето какво ни разказва в своя пореден материал кореспондентът ни с много стил от Варна - Виктория.

Една история за 192 чифта обувки в гардероба:

Тиш е артистична, забавна, обожава кучетата, книгите и кулинарията, и притежава скромната бройка от 192 чифта обувки.

Последните заемат доста важно място в сърцето и спалнята й, прилежно подредени в различни по големина кутии и надписани с цветни лепящи листчета.

Решихме да ги разгледаме по-отблизо и да анализираме обстойно как и защо се създава такава впечатляваща колекция.

V. S. Какво е усещането да имаш 192 чифта обувки?
Тиш: Не е нещо, с което да определям себе си. Цифрата е чисто статистическа, а не ориентир за притежание, бюджет, самочувствие или „шопингхолизъм“. Убедена съм, че има стотици жени, имащи много повече от мен, както и на стойност далеч надхвърляща тази, която аз си позволявам да заплатя за модел. Моята бройка значи само, че съм поредното момиче, което харесва обувките – в глобален и чифтов контекст. По-персонално, признавам си, че гледам на тях като на чист аксесоар, а не нещото, което ме дели с асфалта.

V. S. Кога разбра, че имаш по-специални чувства към обувките?
Тиш: Като дете получих първите си лачени обувки на малко токче, които държах в гардероба доста време, преди да се престраша да изведа навън. След първия път вече знаех силата им. Но може би още по-фрапантен спомен ми е, когато се наложи да се сменят гумичките на токчетата и, за съжаление, моите малки лачени обувки попаднаха в ръцете на некадърен “лекар”. Така или иначе моята обувна страст започна много по-късно – като студентка – горе-долу заедно с Милениума, без да си поставям олимпийски цели за достигане. Всичко е въпрос на химия и момент.

V. S. Защо точно обувки, а не чанти, колани, рокли примерно?
Тиш: До всяка една представителна обувка, седи и една горда и достойна чанта. Аз като жена, която трябва да е адекватна на „мултифункционалността“ и настоявам да съм подготвена за повечето изненади на денонощието, нося големи чанти. Понякога вътре в тях има неща, крайно конфиденциални за чужди погледи, но всяко нещо си има роля. И отвертката, и фенерчето, и четката за зъби, и кафявата захар.

V. S. Кои са ти най-най-любимите чифтове и защо?
Тиш: Имам неща, купувани абсолютно от нужда – като гумени ботуши за тридневен концерт под порой и в кал.
Но истината е, че най-спонтанните, непреднамерени, безпричинни и леко неуместни покупки са ми най-любими. Винаги трябва да има една идея лудост в съставките, за да станат нещата „вкус“-ни.

V. S. Как избираш какви да си купиш?
Тиш: Понякога пазарувам по повод. Имам обувки, които са за конкретна рокля. И толкова. Имам и едни ботуши от преди 2 години, които не съм слагала още – но те просто си чакат момента, повода, дрехата или моята фаза.
При мен нещата винаги са много импулсивни, не мога да купувам винаги, както и всичко. Има една група във Фейсбук, женска, разбира се, казва се: „Когато минавам покрай магазин за обувки, чувам гласове“. Не е диагноза, но е симптом. /широка усмивка/. Ако не мога да реша между 2-3 чифта, просто ги купувам всичките.

V. S. Високи или ниски?
Тиш: И високи, и ниски.

V. S. Ботуши или сандали?
Тиш: И кецки, и боти, и всичко.

V. S. Как избираш какво да обуеш/облечеш сутрин?
Тиш: Понякога е трудно. Седя пред гардероба и чакам муза. Има дни, в които отварям очи и зная точно как ще изглеждам този ден. Но най-вярното за мен е, че дрехата трябва да отговаря на усещането ми – мога да се чувствам най-спокойната, уверена и комфортна в себе си жена в клин, риза, гумени ботуши и шал, а мога и да бъда толкова изрядна откъм детайли, цветове, елементи, аксесоари, че все едно съм ги съчетавала поне ден. Харесвам странните дрехи, несиметричните, безполовите дрехи, ръчните неща, тези, в които има лице, има персоналност.

V. S. Кога решаваш да се разделиш с някой чифт?
Тиш: Много рядко съм късала обувки. Разбира се, това е обвързано с качествената страна на обувката, но е рядкост при мен. Аз пазя добре. Имам и от преди 12-13 години, които са си ОК отвсякъде.
Но лесно се разделям. Когато реша, че не искам нещо да е част от гардероба ми или не са ми удобни, подарявам веднага..

V. S. Най-скъпите буквално?
Тиш: 28О лв.

V. S. При такава бройка, подредбата е от съществено значение, как си разрешила този въпрос?
Тиш: Не съм. Чакам времето, когато те ще имат собствена стая и ще могат да си играят на воля ...
А и ще е по-безопасно за мен – битови травми стават лесно.

V. S. Как съчетаваш обувките с другите си аксесоари – имаш ли за всеки чифт подходяща чанта ?
Тиш: Не, но винаги идва един вариант, който е колкото непредвидим, толкова и непреодолим ... и нещата стават.

V. S. Тиш, извън манията й за обувки е ?
Тиш: С много други мании.

V. S. След обувките какво друго тачиш най-много?
Тиш: Ако имах възможност да не питам how much, предполагам, че щях да крася дома си. Той не е просто мястото, където спя. Той е най-голямото ми огледало. Бих давала пари за картини, фотографии, музика, за красота. Казват, че вещите ни заробват. Аз се зареждам от вещите, те ме мотивират, дават ми идеи, доставят ми уют.

A, ти, преброи ли своите?