Следва

Гениалните прости неща: Любовен сладкиш с ябълки и канела

Какво е да си изкуствовед

Хората ме питат защо толкова ми харесва историята на изкуството. И особено настоятелно ме питат какво мисля да...

All About Life преди 13 години

Добри сме в историите! Истински или такива, които си фантазираме, всяка от тях е вдъхновена от реалността. Ако следиш с интерес приказките за пуловера, сигурно вече си се убедила в това!

Истинската история на нашия редактор в Ню Йорк, Ани Коджабашева, днес ще ти разкаже какво е да си изкуствовед и колко точно екстремно е да се връщаш към следите на миналото.


Хората ме питат защо толкова ми харесва историята на изкуството. И особено настоятелно ме питат какво мисля да правя. В бъдеще. Като завърша. Каква професия може да си намериш с това?

Професията „изкуствовед” по принцип е рядкост. Напоследък героинята на Боряна от „Стъклен дом” е най-яркият пример за изкуствовед и галерист за българската публика.

Но дори и в сериала не става напълно ясно с какво всъщност се занимава тя. Виждаме Боряна да чете книги и да окачва неща по стени. В един от епизодите в новия сезон на сериала Дани шеговито й казва: „Абе мамо, ти нищо не разбираш”. А после се поправя: „А, разбираш там, от прабългари.”

Що за работа е това? Ако и на теб, както на мен, лъскавите книги за изкуство в арт секциите на книжарниците ти харесват и се чудиш дали няма да е добре да точно с история на изкуството да се занимаваш – каква съдба те чака? Прилича ли героинята на Боряна на „истински” изкуствовед?

Отговор: възможностите са между никакви и безкрайни. Ще ти разкажа за две неочаквани места, на които тази специалност ме заведе.

Първо, реалността на това да си изкуствовед/музеен работник в България.

През лятото на 2009 г. бях на стаж в Националната художествена галерия в гр. Русе.

Открих, че това, което го има най-много в българските музеи и галерии е… социалистически реализъм. На първия ден от стажа ми показаха мазето и – Сезам, отвори се – долу бяха струпани купчини от десетки платна със заглавия от сорта на „Фабрики край Дунава.”

Прабългарски артефакти за съжаление няма (не знам какво са имали предвид сценаристите на „Стъклен дом”, но доколкото знам, с изключение на Мадарския конник находки от прабългарите почти не съществуват). В България има тракийски неща – ако работиш в музея в Казанлък, например, ще можеш да се докоснеш до новооткрити златни съкровища. Мой приятел, който е работил там, ми разказа, че буквално е докосвал открития преди година венец от златни дъбови листа, който леко шумоли при допир. Красота.



Колегите ми в Русе обаче нямаха нито златни съкровища, нито много съвременни работи за показване. За сметка на това измисляха свежи инициативи, в които публиката да може да участва. Веднъж покрихме олющената фасада на галерията с плат и поканихме група ученици да нарисуват върху нея свои временни графити. Имаше много енергия в това да работя с тийнейджъри и да помагам да се превърне музея в шумно, пълно с хора място.

Стигаме до вариант номер 2 (две от общо безброй): реалността на това да си историк на изкуството в Ню Йорк.

Работата ми това лято беше съвсем различна. По програма на моя университет екип от осем души пътува до Франция, за да изучава и снима готически катедрали.

В продължение на три седмици пътувахме из Бургундия. Отседнахме в голяма вила в провинцията и оттам пътувахме до поне два различни града всеки ден. Веднъж пътувахме до четири града в един и същ ден. Задачата ни беше да измерим точната височина на сградите (прави се с лазер, с който „стреляш” по тавана), също да снимаме с качество до 40 000 пиксела релефите и скулптурите по фасадите.

И най-важното - да направим по няколко сферични снимки на интериора на всяка катедрала. Това е нова технология, с която се заснема пълна сферична панорама – като я управляваш с компютърна мишка, ти се струва, че наистина се разхождаш из сградата. Няма да ми повярваш, докато не ги видиш тук (кликни върху някоя, за да я уголемиш):

http://mappinggothicfrance.org/building/1107/nodes#/

Така научих, че да си „изкуствовед” може и да е екстремен спорт. Качвах се на покриви и кули; борих се със страха си от височини, докато преминавахме през тесни открити пасажи на 30 метра над пода на сградата; на два пъти се наложи да се катеря по скеле. Работният ми ден беше нонстоп пътуване, мъкнене на фотоапарати и триножници, катерене по вити стълби във вътрешността на каменни кули, мръзнене в подземни крипти, вечер редактиране във Фотошоп и на следващата сутрин отначало. Беше великолепно да се издигна в открит асансьор до покрива на катедралата в Бурж (Bourges). Бях горе и в двете кули на катедралата в Шартр (Chartres). Резултатите от усилията ни можеш да видиш на http://mappinggothicfrance.org/.






Детайл от релеф на западния портал, катедралата в Бурж.

Картини със социалистическа пропаганда, графити и готически катедрали – стига да мислят творчески, историците на изкуството и галеристите не остават без работа.

В „Стъклен дом” Боряна трябваше да продаде галерията си – надяваме се да си я върне скоро. Аз от своя страна започвам да подготвям изложба на фотографии на катедрали за дипломната си работа. Всъщност да се занимаваш с „изкуство” означава един чудесен вид свобода да си правиш каквото си искаш, каквото те вълнува в момента. Идеална работа за емоционален тип като Боряна – и може би също и за теб.
 

More All About Life