Репортажите от Голямата изкусителна ябълка ни идват като свеж душ след изморителен фитнес!
За чисто новото място в Манхатън ще ни разкаже редакторът ни от Ню Йорк Ани Коджабашева, а ние стискаме палци някой ден и тук иновативните идеи да намират реализация в урбанистичната среда!
Най-новият парк в Манхатън е нещо средно между галерия на открито и полет над улицата. Освен това, струва ми се, е едно от най-хубавите места за романтични срещи в Ню Йорк.
Как така, ще ме попиташ. Ами покривът на Рокфелер Сентър, театрите на Бродуей, кафенетата в Сохо – няма ли много по-романтични места на дългия и тесен остров Манхатън? Според мен все пак The Highline печели. Това място е съвсем нов и дори още незавършен проект, има го усещането, че нещо се случва. Докато се разхождаш по The Highline, можеш да видиш как под краката ти т.нар. Meatpacking District - доскоро най-западналия, а сега най-модерния район на Манхатън - се променя и разцъфва.
The High Line (името грубо може да се преведе като „Надлеза”) представлява издигната на 7-8 метра над земята платформа с градини, арт инсталации и божествени гледки към сградите наоколо. Цялата конструкция е дълга малко повече от два километра. Успоредно на нея от едната страна се простира оживена магистрала, a от другата се вижда реката Хъдзън.
Тук паркът и градът са неделими. На няколко места сградите наоколо почти опират о парапета на платформата и можеш да надзърнеш в офисите и галериите отсреща. Една висока бетонена сграда прави скок над самия парк – колони я крепят върху двата края на платформата, но самата постройка сякаш виси във въздуха.
Декоративни храсти сякаш разпукват бетонната настилка на алеята. В Манхатън почти няма място за трева и дървета, но архитектите на The High Line са успели да извоюват територия, където природата да може да се завърне в града: отгоре, над улицата.
Отделено е и немалко пространство за арт проекти. Нещо, което за жалост не мога да ти покажа на снимка, е аудио инсталацията „Камбана за всяка минута”. Част от парка е оградена със стени и превърната в широка зала, където отекват звуци, записани из Ню Йорк - звънец на колоездач, гонг, църковни камбани.
Най-красивото идва накрая. Там, където платформата свършва, е построена дървена трибуна точно над улицата – като театър на открито, само че пред теб вместо сцена има стъкло, през което се вижда как колите минават отдолу и продължават към хоризонта. Последен шанс да спреш и да се порадваш на спектакъла на града, преди да се спуснеш обратно долу в потока от движение. А долу те чака Meatpacking District, кварталът с тежко минало, който в момента кипи от живот.
Проектът The High Line носи в себе си много история. По платформата, върху която е построен паркът, доскоро е минавала железопътна линия – оттук от началото на двайсети век чак до 80-те години е минавал товарен влак, който е разнасял стока от кланиците в квартала до Ню Йорк и околностите. Голяма промяна идва от 90-те години нататък, когато индустрията замира и, тъй като градът никога не търпи вакуум, свободните пространства бързо се запълват с бутици и клубове.
„Месарският квартал” бързо се превръща в най-модерната част от Ню Йорк. Днес стари складове и занемарени паркинги се редуват със съвременни архитектурни чудеса като сградата на Франк Гери, която прилича на стъклен айсберг.
Наблизо можеш да намериш мебели според тенденциите в модерния европейски дизайн, свежи марки дрехи като например Zadig et Voltaire, пресни графити по улиците и техно партита, сякаш си в Берлин през 93-а (това няма как да го знам със сигурност, но атмосферата е такава, има нещо във въздуха…).
Всяка крачка по The High Line носи усещане за лекота и свобода. Няма друго такова място. Гледката от върха на небостъргач може да е завладяваща, но същевременно е много далечна, много тиха; а когато стоиш върху The High Line, не спираш да усещаш пулса на града. Трябва ти само дебело палто да те пази от вятъра и си готов/а за разходка над Ню Йорк.
