Как кризата в пазара на луксозните стоки измести производството им на Изток и как влияе на престижа на марката етикет: „Произведено в Китай? Всъщност не е толкова трудно да се преглътне, особено когато имаш всички шансове да си намериш скъпа чанта на много добра цена!

Но как се случва явлението Произведено навсякъде, само не в Италия, Франция и т.н ще ни разкаже Наталия Костова!

Пустинен вятър нахлува през отворения прозорец на фабрика в Кайро, която пази една от най – големите тайни на Италианската висша мода: Египетските шивачи.

Жени със забрадки зашиват, изглаждат гънки от джобове, обшити с коприна и тъкат италиански плат със средствата на дигиталните шевни машини. Те произвеждат мъжки костюми от $ 1.300 за Валентино, една от най – известните марки в Италианския лукс. Шивачите се обучават на занаята от видео записи на телевизори, разпръснати из етажите на фабриката. Така изглежда фабрика в Египет за производство на луксозни маркови изделия.

В продължение на години европейски фирми за луксозни стоки произвеждат тениски и джинси в Източна Европа и Северна Африка, но теглят чертата, когато стане дума за производството на луксозните им колекции, поддържащи високи цени именно защото носят етикета: Произведено в Италия.

Сега, тласкани от повишаването на разходите за труд, валутните колебания и конкуренция от страна на нискобюджетни марки, Валентино и други Италиански и френски дизайнери разбулват една от най-стриктно пазените теми табу във висшата мода : ексклузивни модни линии в развиващи се страни.



Селин, част от гиганта за луксозни стоки LVMH Louis Vuitton Moet Hennessy SA, има линия за чанти Macadam, изработени от джинси и кожа, която продава за $500, според запознати. Въпреки това все още прави шикозния си етикет в Италия.

От Giorgio Armani S.P.A споделят, че произвеждат 18% от Armani Collezioni – където вълнените панталони достигат цени от $1,500, в Източна Европа. Дори така наречените пазители на „Произведено в Италия“ - Prada, Gucci и Tods казват, че и те на пръсти се прокрадват и насочват към аутсорсинг.

През 2003 Valentino награди фабриката A-Arafa с договор за изработка на първата партида костюми на марката. Valentino все още произвежда продуктите си в Италия и упражнява стриктен контрол върху линията, произвеждана в Египет. Gucci Group NV започнаха да шият маратонки в Сръбска фабрика, докато Tod's произвежда част от линията за маратонки Hogan в Унгария и обмисля да премести тази част от производството си в Китай. „Защо ви пука къде си произвеждам обувките??“, се чуди Патрицио Бертели, изпълнителен директор на Prada Group NV. Където местните власти разрешават, г-н Бертели казва, че би предпочел да вмъкне етикет „произведено от Прада“ на неговите продукти.

И тази стъпка извън границите на Франция и Италия е само началото. Модните дизайнери казват, че част от продукцията никога няма да се пренасочи към развиващите се страни, защото Италианската майсторска изработка все още няма паралел. Изтънчени стоки, изработени в малки количества, като дамски чанти от вълна и кожа, може винаги да си останат произведени в Италия, въпрос е само на време.



„Ще отнеме още 15 години докато луксозните брандове изцяло се делокализират, но ще се случи“ казва Тонино Перна, изпълнителен директор на IT Holding, който произвежда сравнително достъпните колекции на марки като Versace и Dolce & Gabbana. Холдинга изработва около 30% от дрехите и аксесоарите си в чужбина.

Те споделят, че броят на модните брандове, които произвеждат извън Европа са повече от тези, осмелили се да си признаят.



Етикетът “Made in Italy”, със своята многовековна история на занаята, e оправдал безбожните си цени. Ако тези дрехи се шият във фабрики на ниски цени, как ще реагират потребителите? Дали луксозните марки постепенно ще трябва да отстъпят под натиска на ниските цени за сметка на географските им граници?!

Много италиански модни къщи се страхуват от реакцията, ако бъдат хванати в ускоряване спада на текстилната индустрия в Италия. Повече от век този сектор е подсилвал италианската икономика, четвъртата най – голяма в Европа.

“Нашето „Произведено в Италия“ трябва да бъде защитено със сила!“ каза на тазгодишната седмица на модата в Милано Клаудио Скаджола, министър на Производствените Дейности в Италия.

Мистика и Аура

Мистиката на „Произведено в Италия“ датира още в началото на 20-ти век, когато майстори от целия италиански полуостров започват да изнасят своите продукти и ноу хау.

Неаполитанският производител на обувки Salvatore Farragamo беше един от първите, осмелили се навън, след като ръчно е изработвал обувки за Jean Harlow, Douglas Fairbanks и други звезди от началото на миналия век.

Флорентинският дизайнер на кожени изделия, Гучи, скоро го последва. Етикетът „Произведено в Италия“ е създал и развил несравнима снобарска привлекателност по целия свят. Дори Френски компании като Louis Vuitton и Chanel преместиха част от продукцията си в Италия.


COMME DES GARCONS за H&M

В търсене на причините за всичко това не трябва да пренебрегваме факта, че някои компании никога не се възстановиха напълно след икономическата криза, която засегна печалбите им, стартирайки през 2001. По същото време, конкуренти като Zara и H&M наводниха пазара с евтини, но модерни копия на дизайни от модния подиум, което оказва допълнителен натиск върху луксозния бизнес.

Нарастващата сила на Еврото нанася допълнителен удар на компаниите производители на луксозни стоки, които купуват материали и плащат на работниците си в Евро, но продават продуктите си основно извън евро зоната, по-точно в САЩ и Китай. И така, пестенето от разходите за производство се превръща в апетитна перспектива.

Модните тенденции се менят толкова бързо, че компаниите имат само един изстрел да произведат колекциите си за даден сезон, проблем, който прави качеството топ приоритет.

Когато Prada преотстъпи частично производството на някои от обувките си на фабрика в Словения миналата година, работниците бяха изпратени в Тоскана за обучение.



Някои брандове твърдят, че не губят нищо като се местят офшор, тъй като така или иначе вече не се откриват уменията, които някога са представлявали сърцевината на италианското занаятчийство. Талантът, който се изисква за практикуването на някои техники не е бил предаден на по – младите поколения италианци.

Още по-трудно от поддържането на качеството е възприемането от потребителя, когато види етикет, на който пише например: Изработено в Египет. Някои брандове се надяват да успеят да образоват потребителя. Чантите на Селин, например имат кафяв кожен етикет, който разказва на потребителя нещо за дизайна и неговата история. Други пък имат проблеми от имиджов характер.

Първи стъпки в малко статистика

18% от Armani Collezioni се прави в Източна Европа
Macadam линия на дамски чанти на Celine са произведени в Китай
Francesco Biasia: 80% от производството на дамска чанта се прави в Китай и Източна Европа
Gucci: Част от маратонките се шият в Сърбия
Hugo Boss: костюми от по $500 са произведени в Китай
Прада: Някои обувки се шият в Словения, а някои от компонентите на чантите се произвеждат в Турция
Валентино: костюми за $ 1.300 се произвеждат в Египет

Така че, ако видиш Произведено в Египет на твоята Prada, да знаеш, че няма в какво да се съмняваш. Чантата Prada си е пак Prada, а и много потребители започват да свиква с това, че скъпата им вещ не е направена в Европа. Световната криза оправдава всички начини да се спести, без това да засяга качеството!