Джулиън Бийвър е най-популярният художник на триизмерни проекти в света. Той рисува своите произведения с тебешир и така създава един нов свят, който често можете да объркате с реалния.
От 17-ти до 19-ти ноември, Джулиън Бийвър беше в България по покана на Ballantine’s, за да нарисува специална творба по повод 100-годишнината от създаването на бутилката.
Произведението е в мол „Сердика” и остава там до края на месец декември, така че все още имаш шанс да го видиш.
Ето какво сподели британецът за себе си и своето изкуство, ексклузивно за България и специално за читателите на ViewSofia:
V. S. Каква е твоята мотивация да правиш 3D стрийт арт?
Дж. Б. Опитвам се да рисувам красиви неща. Опитвам се да уловя магията на нещата. Опитвам се да оставя впечатление.
V. S. Какво е бъдещето на 3D изкуството, което все повече набира скорост – във филмите, в списанията, в стрийт арта?
Дж. Б. Честно казано, не съм мислил много по този въпрос...3D е още една съставка. Изкуството, което правя, има допълнително измерение и това е очевидно.
V. S. Кое е най-подходящото място за твоето изкуство?
Дж. Б. Не е толкова до място, колкото до повърхността, върху която работя. Тук (в Сердика център - бел. ред), за тази творба, повъхността е добра. Плочките са сравнително малки и наредени една до друга образуват линии, с които трябваше да се преборя, но не беше лошо. Правил съм го на много по-лоша повърхност.
V. S. Произведенията ти са краткотрайни. Изкуството ти е изкуство за определен момент. Какви са позитивите и негативите от това?
Дж. Б. Тъжно е, когато изчезват. Произведенията рисувам с тебешир, който е временен. Но крайният продукт всъщност е снимката, която правя на рисунките. И това е нещо, което остава завинаги, разпространява се по целия свят. Така че може да се каже, че нещата са по-дълготрайни в сравнение с повечето картини.
V. S. Казваш, че когато работиш на открито, никога не знаеш какво може да се случи. Случвало ли се е нещо по-особено, докато рисуваш навън?
Дж. Б. Предимно лоши неща са се случвали. Покривам рисунката за през нощта и на сутринта откривам, че някакви хора са разкъсали покривалото и са унищожили творбата. Някои рисунки, които съм правил по улиците, не могат да бъдат покрити и съответно се е случвало дъждът да ги отмие. Случвало се е да дойдат полицаи и да ми забранят да продължа да рисувам. Веднъж произведението ми беше отмито пред очите ми.
Когато преди време слагах шапка до рисунката, за да събирам пари, имаше хора, които се опитваха да бръкнат в шапката и да вземат някоя монета. Улицата е непредвидима, не само времето... Но в крайна сметка такива неща се случват само от време на време.
V. S. Какво мислиш за прякора си – „Паважният Пикасо”?
Дж. Б. Малко е глупав, но нямам нищо против.
V. S. А кои са любимите ти художници?
Дж. Б. М.К. Ешер, Моне, Каспар Давид Фридрих, Максфийлд Париш. Харесвам импресионизма, викторианските пейзажи.
V. S. Какво е свободата за теб?
Дж. Б. Не можеш да имаш равноправие и свобода. Едното винаги е над другото.
V. S. Ти кое избираш?
Дж. Б. Мисля, че най-добрият вариант е компромисът между двете. Като френския национален девиз: „Единство, равенство, братство” – не можеш да ги имаш. Ако имаш свобода, значи си човек, който има свободата да стане неравен, различен.
От друга страна, да си свободен означава да не принадлежиш към нищо. Така че не бих казал, че съм особено свободен.
V. S. А на какво принадлежиш?
Дж. Б. На рисунките си, на семейството си.
V. S. Какво ще кажеш на хората, които искат да се занимават с 3D стрийт арт?
Дж. Б. Не го правете. Оставете това на мен.
