MOS: Млад американски архитектурен офис предлага не това, което очакваш

Да поговорим за архитектура.

За съвременна архитектура, за нови тенденции, за най-важните нови сгради – лъскави и високи, стоманени; музеи с огромни зали; опери, които се отразяват в изкуствено езеро; офиси на много етажи, кули в Дубай. Много статии и много книги за много архитектура има наоколо.

Да погледнем последния проект на Норман Фостър, може би най-признатия и търсен работещ в момента архитект. Предложението е за музей в Абу Даби - повече биещ на очи, отколкото приятен.

Сякаш нещо малко и красиво, декоративен орнамент или бижу, е било уголемено хиляди пъти, докато не започне да изглежда страшно.

Но да поговорим за архитектура. В сенките на стоманобетонните гиганти, които светът строи през последния век, понякога се появяват изненади, за да напомнят, че архитектурата може и да е малка, експериментална, шарена, временна, надуваема. Има архитекти, които не търсят величие в огромните мащаби, а предпочитат да гледат на работата си като на игра, в която участват те и посетителите на сградите им.

Една дама-архитект, станала наскоро известна с такъв вид игра, е Хилари Сампъл (Hilary Sample) от фирмата MOS с офис в Ню Йорк. MOS (или “moss”) на английски означава „мъх”, и според Хилари името е свързано с желанието работата им да е „хоризонтална и разнищена, а не висока и лъскава” (horizontal and fuzzy, as opposed to tall and shiny). Хилари Сампъл е слаба жена с прав черен панталон, бяла риза и подстригана на черта къса коса. Започва лекцията си със снимка на дървената маса, около която се събират да обсъждат идеи тя и колегите й. Ето примери за това с какво се занимават.

През 2004 г. MOS сглобяват временен куклен театър, разположен или по-точно притиснат под бетонна сграда на Льо Корбузие в университета Харвард. Пластмасови елементи, покрити с мека тъкан, създават конструкция с органична форма. Посетителите влизат в светъл бял тунел, направен сякаш от мека и огъваща се материя; вътре има място за малка сцена. MOS превръщат изоставеното пространство под сградата в уютно място за развлечение.

MOS експериментират със заплетени очертания и неравномерни многоъгълници. Понякога използват компютърен софтуер без никакви съзнателни човешки решения, за да генерират формите, с които работят, и според Хилари Сампъл предпочитат да има малко неяснота в дизайна. Структурите им се разгръщат в различни посоки и запълват пространства във вече съществуващи сгради.

По-рано тази година MOS представиха САЩ на архитектурното биенале във Венеция. Проектът им е почти невидим, безтегловен и спокойно може да се нарече „поетичен”. Вместо покрив над главата ти се носят пълни с хелий балони и отразяват зелените клони на дърветата.

Това творение не е точно сграда и няма никаква определена функция – освен може би намекнатата критика към онази архитектура, която се стреми да е гигантска и емблематична. MOS не искат всички да започнат да приличат на тях. Понякога правят проекти просто така, защото е красиво. Защо не?

А понякога причината не е дори и красотата, а повече игра, шега, малко флирт с това какво е позволено и какво не. MOS стават най-известни с проекта си за временен павилион в двора на арт центъра P.S. 1 в Куийнс, Ню Йорк през лятото на 2009 г. Това нещо веднъж видиш ли го, не можеш да го забравиш - и аз за първи път виждам архитектура с козина.

Повърхността на шатрите е направена от палмови влакна, а издължените им форми създават естествена вентилация и разхлаждат тълпата отдолу. Под тази необичайна конструкция, наречена „Afterparty”, се случват немалко светски събития и концерти.

Харесва ли ни този проект?! Трудно е да се каже. Със сигурност е интересен. Може би това е прекалено, като дреха на ръба на кича, но няма нищо страшно, защото идеята е само временна. „Afterparty” вече е разглобен и, надяваме се, рециклиран. За краткото време, в което проектът съществува, MOS могат да си позволят малко закачливост.

Лекцията на Хилари Сампъл, на която присъствах, беше озаглавена „Временно” (Temporary). Според нея важното е да се твори със смелост и въображение; и, разбира се, с желание хората, които посещават сградата, да се чувстват добре. Когато архитектурата не е огромна и вечна, има място за експерименти.

Не е ли прекрасно това – вместо да строят само тежки и внушителни офис сгради, архитектите да се занимават с това да правят града по-раздвижено и дишащо място за живеене, и всяка разходка да те изненадва с нещо неочаквано като балони, шатри и театър на открито.

Това, което MOS правят, напомня малко за онези недели през лятото, когато улица Шишман ставаше пешеходна и изведнъж можеше да си купиш вино от сергия на улицата и да рисуваш с тебешир по паважа. Малко детска наивност и усещане за свобода.

снимки dezeen.com и mos-office.net