Следва

Риана загърби червеното. Отново е брюнетка

Да си говорим за време. С кого? С Емо Чолаков, разбира се

Той промени представата ни за метеорологична прогноза из основи, като независимо от физическите характеристики...

Лица преди 13 години

Той промени представата ни за метеорологична прогноза из основи, като независимо от физическите характеристики на времето обеща слънце по лицата за всички. Облачно с усмивки не е прогноза, а диагноза, която Емил Чолаков ни поставя всеки ден в ефирно време.

Затова, ако един ден времето го издразни, спокойно може да преподава оптимизъм. Той ни увери, че това няма как да се случи, защото обича разнообразието, а нищо не претърпява такива непреднамерени промени като времето. Иначе би посветил всичките си часове и цялата си същност на един човек и това е дъщеричката му Ема, която на 4.

Първата мисъл, която ти навява срещата с него е нормален обикновен човек. След няколко минути обаче разбираш, че такова определение е нелепа в негово присъствие. Емил е като слънчевата батерия, която захранва жизнеността ти. Гласът му е точно като от екрана – искрен, без престореност.

Срещнахме се с един от 50-те най-красиви българи за 2010 година в една не толкова студена сутрин по коридорите на БТВ, пихме заедно кафе, поделихме си радостта от съвпадението на късметчето Здраве (с което Емил не спря да си играе), смяхме се много (както ще видиш) и през това време си говорихме за най-обичайното нещо, за което двама непознати могат да разговарят – за времето.

VS: Хайде да си поговорим за времето!
ЕЧ:
Уау, наистина ли?! Рядко ми се случва. (смее се)

VS: Разкажи ми за теб във времето от “Родих се” до сега.
ЕЧ:
Имаме ли време, ще се стъмни. (смее се) Роден съм 12 май в далечната 1975 година - как започваха едно време биографиите – в бедно работническо семейство. Роден съм в Гоце Делчев, там съм израснал, там съм учил, там завърших гимназия. В гимназията завърших физика, не случайно, а супер целенасочено. Метеорологията е физика - това държа да се упоменава, защото хората не знаят. Всичко е физика, от времето до отношенията между мъжа и жената. Та, физиката ми се отдаваше, а в момента, в който установих, че моята любима наука прави и прогнозата, всичко си дойде на мястото. Представяш ли си, колко осъзнат тийнейджър съм бил.

Следва университетът. Започнах в Пловдив, след което се прехвърлих, защото се оказа, че метеорология има само в Софийския Университет във факултета по физика. Тогава беше трудно, не си даваха студентите току така. Обърнах света, за да се прехвърля и напуснах Пловдив, а обожавам този град. И така, дойдох в София и ей ме на в БТВ.

VS: От университета направо в БТВ?
ЕЧ:
Не. Останах още една година при дипломния ми ръководител. След това дойде тежък период - казармата. Най-неосмисленият и най-тегавият момент от живота ми. То момент, момент, 9 месеца, цяла бременност. Върнах се в Гоце Делчев. Две години бях шивач във фирмата на Rollman. Хубаво е човек да мине през тези неща, единствено в казармата не намирам грам никаква полза, но иначе през тези две години осъзнах, че е невероятно отвратително да си някъде, където не ти е мястото.

След това намерих едно призвание, което ми лежеше много повече – бях учител в гимназията, в която завърших. Ако ти идва отвътре, тази професия е разкошна. Жалко, че при нас е пренебрегвана и недооценявана. Мина време, държавата поосвести, вдигнаха стипендиите за аспирантите в университета и се върнах в София. Тогава се появи един много важен човек в моя живот Петко Янков, който подготвяше прогнозата за времето в БТВ през онези години и всъщност той ме дръпна напред. Историята беше много странна. Стоях си аз в Гоце Делчев, вярвайки, че съм си намерил мястото и професията и ми беше много готино, тогава един приятел ми се обади и ми каза, че е попаднал на обява в трамвая, че се търсят метеоролози. Представяш ли си. (смее се). И така.

VS: Как всяка сутрин намираш сили за хубаво време?
ЕЧ:
Времето е такова, каквото е, независимо от моите усилия. Всичко е вътре в теб и във възприятията ти за света. Ако отвътре ти е слънчево, каквото и да се случва навън, усмивката на лицето ти ще грее. Всичко е в предразсъдъците ни и в преградите, които сами си поставяме.

VS: Такъв оптимист ли си и в извънефирно време?
ЕЧ:
Мисля, че да. Аз смятам, че едното и другото време ще бъдат хубави, когато са с усмивка. Аз съм убеден в едно и животът ми до сега ми го е потвърдил изцяло – когато се усмихваш на живота и той ти се усмихва.

VS: Къде времето е най-хубаво?
ЕЧ:
Там, където на човек му е най-хубаво, там където си е намерил мястото, където е с любимите хора.

VS: А какво правиш в свободното си време.
ЕЧ
: Пак времето. (смее се) Не ми остава много свободно време, особено сега покрай участието ми във Великолепната шесторка (Емо се оказа и победител - бел. ред.). Това е може би най-смисленото нещо, което ми се е случвало в живота като занимание, изключвам дъщеричката ми. Вярвам в каузата си, това наистина е най-искреното нещо, което съм преживявал. Знам, че сме се захванали с нещо голямо, което наистина ще промени нещата, а в тази държава имаме неистова нужда от промяна. И го правим за деца, за най-ценното, което имаме. Ако ми остане някакво друго свободно време, гледам да го запълвам с дъщеря ми Ема. Нищо не може да го замени.



VS: Кой е най-сладкият ти спомен от “детското” време?
ЕЧ:
О, не помня, кажи ти!

VS: Любимият сандвич, който ми правеше баба, с домашно отгледани домати и настъргано сирене.
ЕЧ:
Това е наистина много сладък спомен. Като лютеницата, която загребваш директно от казана и мажеш на топъл ръчен хляб.

VS: Получавал ли си гневни отзиви, че си “объркал” времето?
ЕЧ:
Гневни, не се сещам, сигурно се е случвало. Но е нормално и аз се сърдя, когато ме лъжат. От друга страна мисля, че хората осъзнават, че се бъркаме в неща, които не са ни по силите. Все пак това е прогноза, не може да е 100% истина.

VS: Спазваш ли съветите си за времето? Например, “Днес си вземете чадър под ръка и усмивка.”
ЕЧ:
Усмивката, да, но чадър никога не нося. Бие си ме градушка, дъжд, това не ме притеснява, само погледите на хората ме смущават леко, защото би трябвало да съм най-подготвен, но се преживява. На мен ми е слънчево, нали ти казах, важно е какво е вътре в теб.

VS: За какво би се борила партията Хубаво време, на която ще бъдеш лидер?
ЕЧ:
Не партия, а организация с идеална цел, защото не обичам нищо свързано с политиката. И “бори” и лоша дума. За какво би се усмихвала. (смее се) Би накарала повече хора да се усмихват и би направила така че да няма тъжни деца. За това се борим и във Великолепната шесторката. Ако успеем да върнем усмивките по всички детски лица, времето ще бъде хубаво.

VS: Мислил ли си да търсиш ясно време извън България?
ЕЧ:
Мислил съм, естествено. На кой не му е минавало през ума в тази държава?! Обаче аз осъзнавам, че не мога да оцелея там. Не мога да живея без приятелите си, без хората, които обичам, с които съм свикнал, а те не са един или двама. Това ми дава сили, без тях ще откача. Парите са най-маловажното нещо за мен в този живот, трябват ми много малко, колкото да оцелявам физически, другото е много по-важно.

VS: За какво мечтаеше едно време и за какво мечтаеш сега?
ЕЧ:
Май винаги съм мечтал за едно и също – да има повече усмихнати хора около мен. Това се стремя да правя, трудно е, но се случва. Как ми се иска да съм заобиколен само от усмихнати хора или поне 90% да са, а не е невъзможно. На мен ми се случва постоянно. Когато ме видят да вървя по улицата, хората ми се усмихват, защото ме свързват с някаква положителна емоция. Много е лесно, трябва ни малко повече оптимизъм и вяра в себе си.

VS: Какво време ни очаква за Коледа и Нова Година?
ЕЧ:
Този въпрос беше най-неочакваният. (смее се). Аз си имам готов отговор. Очаква ни празнично време. И сняг ще има (пауза) в планините със сигурност (смее се).

Следват усмивки.

Усмихнати празници от нас!
 

More Лица