Следва

Софийски потайности - "Московска"

Толкова истински. Gary Moore.

Слава Богу, доста хора бяха разчели правилно времето си, знаейки, че "въпреки" концерта няма да изпуснат най-интересното от "мача на истината" ...

Галерии преди 16 години
<@SITE_URLtd> <@SITE_URLtr> <@SITE_URLtbody> <@SITE_URLtable> Слава Богу, доста хора бяха разчели правилно времето си, знаейки, че "въпреки" концерта няма да изпуснат най-интересното от "мача на истината"<@SITE_URLstrong> с Холандия.
И Слава Богу, че след двата неуспешни опита (Стара Загора и пл. Батемберг) успяхме да чуем Gary Moore<@SITE_URLstrong>.

Близо 2 часа от сцената на НДК, върху публиката се изливаше най-доброто от блус-рока<@SITE_URLstrong>, което можем да си представим.

Без грим и без пудра, без лазери, вентилатори, пушеци и други вторични белези на рок музиката на живо. Сцената на НДК е от големите. Виждали сме много пъти как тя поглъща всеки и всичко върху нея.

Е, сега беше пълна. Изпълнена до край от един ирландец с бяло панталонче и черна ризка, без със сигурност да е с размерите на чудовището на Iron Maiden<@SITE_URLstrong>, например.

Препълнена със звук и с енергия. Без фокуси!

Трябва да споменем и групата, която свиреше с него. Нейната основна цел беше да акомпанира, без да пречи. Въпреки, че органистът понякога забравяше това.

Програмата на концерта<@SITE_URLstrong> беше изцяло блус, блус-рок, някои от най-популярните му парчета в този стил, както и стандарти от други автори, изсвирени по неговия неповторим начин. Именно собствената интерпретация е най-важното при изпълнението на блус и рок @SITE_URLнещо, което родните музиканти не проумяват и до днес@SITE_URL. Тук трябва да споменем и двете бълтарски групи преди големия ирландец.
5XL (голямо чудене е паднало за името на групата, като се имат предвид ТТ-данните на басиста) и Little Big Band<@SITE_URLstrong>. Хубаво свирене, добри групи.

Gary Moore излезе на сцената<@SITE_URLstrong> в 9.15 вечерта и слезе в 11.10. Изключителият звук и якото свирене са неразривно свързани и в този случай се носеха от сцената, независимо от различните китари, които използваше. Китари, много различни като звук, материал и конструкция. От Gibson Les Paul Standart до полуакустичната Gibson<@SITE_URLstrong> ES335<@SITE_URLstrong>, от Fender telecaster<@SITE_URLstrong> с оригиналните single адаптори до някаква синя китара, която приличаше на Danelectro<@SITE_URLstrong>. Все същият, изключителен звук. Звукът на Gary Moore.<@SITE_URLstrong> Звукът, който всеки в НДК в събота вечер беше дошъл да чуе. И чу.
Как трябва да изглежда един голям музикант на сцената? Като Gary Moore<@SITE_URLstrong>. Без глупости от рода на "София.. - къде сте?, Не ви чувам!"<@SITE_URLstrong>. Без да кара публиката да пее, когато идва трудна фраза или не му стига въздух (извинявай Данчо Караджов<@SITE_URLstrong>, нищо лично). Публиката е дошла да чуе и види, а не да пее и да е "там".

Не знаем, дали има и колко са като Gary Moore<@SITE_URLstrong> в момента по света, но той е един от много малкото истински. И големи. След тридесетина години на сцената, след всички перипетии в личен план, след всички звездни мигове, Gary Moore<@SITE_URLstrong> на сцената остава същия - голямо сърце, голяма душа и какво още? А, да, и яки пръсти, но те са свързани със сърцето и душата.

Иначе щяха да бъдат стъклени и чупливи.

More from View Sofia

More Галерии