Да опишеш визуално един толкова емблематичен за модата човек, каквато е Даян Перне, е учудващо лесно. За нея черното е не просто цвят, а висша форма на култ, а личният стил е равен на визитна картичка.
Нещо като леопардовото при Карин Ройтфелд, златното за Анна Дело Русо и всичко, което става за шапка при Ана Пиаджи.
Силуетът й е строен, макар и трудно забележим изпод умело наслоените пластове с черни дрехи на млади дизайнери, движенията й са плавни и спокойни, а връх във впечатленията от тази необикновена жена не е огромният черен траурен воал, който тя винаги носи, а гласът й e дрезгав и оставящ те в недоумение.
Даян Перне всъщност е съвсем познато име в модния свят. Някои дори я наричат икона, но каквото и определение да й даде човек, тя остава неразделна част от лицата на модната индустрия.
Родена е в Ню Йорк и нарича себе си „бивш дизайнер”. След като завършва режисура, любовта й към модата я отвежда до момент, в който създава своя собствена марка с дамска линия дрехи. И така цели 13 години, докато през 1990 г. тя решава да зареже всичко и да намери вдъхновение в Париж, където живее и до ден днешен.
Там тя съчетава двете неща, които осмислят живота й – модата и филмите. Дълго време работи като художник на костюми, след което като колаборатор във френските Elle и Vogue.
В момента Даян има собствен блог с над 300 000 посетители дневно, а преди 3 години основа първия фестивал за кино, базирано на модна тема "A Shaded View on Fashion Film Festival", който насърчава и развива млади таланти, показващи своите късометражни модни филми пред широка публика.
Всъщност, тя е сред малкото утърдени лица в модата в момента, които работят и разпростират своите контакти, влияние и дейност изключително в показването, откриването и промотирането на млади и способни дизайнери, а и артисти въобще.
Това е и причината да харесваме нея и това, което прави, изключително много. Затова се свързахме с Даян, за да си поговорим за мода, филми и за някои съвсем злободневни теми.
А ето какво ни каза тя:
ViewSofia: След като направихме равносметка за сезона и вече спокойно можем да определим тенденциите за пролетта и лятото, кои са твоите любими и предпочитани, в какво ще те видим облечена?
Diane Pernet: Вие знаете, че аз не разчитам и не се доверявам на сезонни тенденции и течения.
Но ако късметът е с мен, по-скоро ще се сдобия с нещо от HEAVEN, плетен пуловер Suzuki Takayuki и каквото и да е от Boudicca.
С какво си облечена в момента?
DP: Ами, доста неща. Дълга черна пола David Szeto, риза Boudicca, и новата ми любима чанта Givenchy. А, забравих обувките – те са Kei Kagami, ръчно изработвани.
Кои са трите неща в гардероба на една жена, с които тя не може да сбърка?
DP: Красиво палто, перфектна чанта и чифт обувки на висок ток с елегантна кройка.
Кое е най-любимото нещо в гардероба ти?
DP: Черната ми пола David Szeto и една невероятна огърлица от HEAVEN. Не ги заменям за нищо!
Какъв бе стилът ти преди да започнеш да носиш само черно?
DP: Честно казано, почти не си спомням. Имам чувството, че винаги съм носила само черно.
Е, преди време харесвах пъстрите принтове и комбинациите с тях, но това беше прекалено отдавна.
А вкъщи? Как се обличаш, когато си съвсем сама у дома?
DP: По абсолютно същия начин. Всеки ден изглеждам еднакво.
Кога за теб един аутфит е лош или несполучлив?
DP: Когато дрехата не е по мярка или не съвпада с настроението и емоцията, която даденият човек носи. Преди всичко дрехата трябва да ти отива и да работи в твой интерес.
Какво мислиш за алтернативните имена в модата? Ти си от малкото журналисти, които работят в посока на популяризирането им. Промениха ли драстично идеята за мода и начинът, по който хората се обличат?
DP: Най-драматичният момент в модата за мен бе моментът, в който Йоши Ямамото и Рей Кавакубо показаха дрехите си в Париж през 1981 г., а след тях и всички белгийци.
Мисля, че дизайнери като Boudicca, Christopher Kane, Marios Schwab, Givenchy дават на хората огромно разнообразие от идеи и до някаква степен личен избор, а да си диктатор в модата вече не е модерно.
Според мен, всички млади и алтернативни имена трябва да работят в посока на изчистване на идеите си и да избягат от силно концептуалното, а хората сами решават как да се облекат и кой е правилният стил за тях.
Твоят блог ASVOF е един от най-четените модни блогове. Как реши, че това е формата, чрез която да изразяваш мнението си и има ли разлика между блогa и журналистическата ти дейност извън него?
DP: Преди да започна този блог съм писала за доста онлайн издания, включително elle.com и vogueparis.com, но в един момент си дадох сметка колко по-добре би било да изразявам свободно мнението си в мое собствено пространство.
И така през февруари 2005, в самата зора на блоговете, се роди и моето място, в което вече имам и помощници. А неговата идея е да образова, запознава и вдъхновява, без значение дали става дума за мода, филми, музика или друга форма на изкуство.
А къде остават списанията? Имат ли бъдеще според теб?
DP: Да, но според мен съвсем скоро ще се наложи да еволюират под формата на книги със силно ударение върху начина на писане и статии, които не са базирани върху събития, свързани с време.
Колко езика говориш?
DP: Само два – английски и френски.
Facebook или Twitter?
DP: И двете...по много!
Последната книга, която прочете?
DP: Горещо препоръчвам Killer Life на Christine Vachon.
А последният добър филм?
DP: The Social Network е сред последните, които ме впечатлиха. Не казвам, че е страхотен, но идеята е интересна.
Песента, която напоследък се върти в главата ти.
DP: О, това е лесно. Последно се влюбих в музиката на My name is Claude, слушах го наживо в Париж. „Let’s fall in love” е страхотна!
