Editors' choice: Добре дошъл във всекидневната ни мечта

В месеците преди пролетните почиствания често се хващаме да пренареждаме мебели и стаи в главата си и да правим планове за малък, не толкова малък или пък голям основен ремонт, в който да премахнем всяка вещ, чиято история вече не ни носи сладки емоции и да я заменим с нова без минало или пък с чуждо такова.

Затова в седмицата ни посветена на интериорния дизайн се запитахме как си представяме перфектния дом, не ерфектният по принцип, а в зимата на 2011 и решихме да го споделим с теб стая по стая, килим по килим.

Добре дошъл във всекидневната ни!

Нели

Големи прозорци, много светлина и изчистени линии.

В тесните пространства на съвременните ни жилища рядко можем да се почувстваме свободно и удобно. Просто те са прекалено тесни, проектирани да поберат максимум хора в минимум пространство.

Ха, проектирани ли казах? Всъщност софийските жилища, като изключим онези, строени преди началото на 60-те години, са си чисто и просто най-обикновени душегубки.

Точно с една такава преди време се сдобихме със съпруга ми, съвсем прясно бракувани. Е, не беше съвсем душегубка, все пак хол с трапезария и две стаи, с голяма баня, втора тоалетна и мокро помещение си беше направо съкровище. Но…

Но качени някъде там, в мръсното сиво софийско небе (все пак преди това живеехме в къща с двор), се успокоявахме, че един ден ще префасонираме тая недомислица на социалистическото строителство в мечтано и уютно гнездо за наследниците ни.

И ето сега, в очакване на пролетта и въпреки кризата, трупаме не голи идеи, а материали за предстоящото голямо интериорно приключение.

Решихме да обединим пространството на жилището ни, да го превърнем в едно наистина освободено от задължителностите на миналото място, да поканим Слънцето на гости – от сутрин до вечер и да си поиграем със светлите пастелни тонове.

След дълги спорове с архитекти и още по-зловещи сблъсъци с общински служби, имаме и разрешително за преустройствата. Не беше лесно, но вече знаем кои стени могат и ще бъдат премахнати, и най-прекрасното – на югоизточната ни тераса ще можем да излизаме през огромен френски прозорец, за какъвто винаги съм мечтала.

Когато е отворен, терасата ще е естествено продължение на обзаведената със светли мебели дневна, а през зимата ще бъде затваряна с подвижни платна, така че да се превръща в зимна градина за десетките ми растения.
Минималистичният стил на източния стил на обзавеждане винаги ме е впечатлявал с изчистените си линии и с идеално премерената си функционалност.

Съвсем ниската холна масичка чаровно се допълва от изчистените линии на стелажите на едната стена, а огромната плазма е задължителна за семейство, в което киното има задължителен характер поне две вечери в седмицата. Дървото присъства както в мебелировката, така и в подовите настилки, без него не може, защото то е онзи елемент, които ни свързва с природата, дори когато сме на 12я етаж.

И така – обобщаващото за нашата дневна-мечта е: светлина, изчистени линии, пастелни тонове, големи прозорци и много слънце през всеки годишен сезон!

Мария

Перфектната всекидневна си представям с бели стени и големи прозорци с бяла дървена дограма. Без пердета или щори, само завеси, които се дърпат вечер. Има дървен паркет от светло дърво покрит с малки килимчета или черги, защото обичам да сядам на земята.

Трябва да има голям нисък диван и поне две кресла и още меки ниски табуретки.
Едната голяма бяла стена ще бъде в пръснати несиметрични лавици, по които отново са пръснати, книги, списания и всякакви възможни и невъзможни неща, които могат да намерят мястото си там.

На другата бяла стена искам множество метални пирони, между които леко преплетено са плъзнали бели конци, а на тях с кламери са закрепени снимки – не мои, а на моя свят. Телевизор няма, но ще има музика, много музика.

Колкото до осветление, аз обичам слаба светлина, но не и свещи – през деня ще влиза достатъчно слънце през големите прозорци, вечер ще има няколко много различни по големина и идея лампи из стаята.

Изобщо не обичам реда, той ме потиска, всекидневната ми ще бъде разхвърлена, но без разпилени дрехи – те ще си имат свое царство другаде.

Елена

Моята ежедневна стая на мечтите изглежда така: страшно много светлина, задължително само от едната страна на помещението /не харесвам насрещните светлини/, предполагаща грамаден прозорец, френски, до земята и доста широк. Подът - масивен, дървен, без значение от цвета. Тенденцията - малкото е повече. Еклектиката - задължителна. Нещо старо, най-добре удобен стол от тъкан и дърво, ергономичен и с прекрасна дамаска; нещо много старо, например пиано с прекрасен звук от черно дърво и прилежащото отпред столче за пианиста; нещо ново, лампа или полилей в последните дизайнерски тенденции; нещо дребно, слон от бронз например; нещо едро, като грамадна интериорна картина, масло или акварел, много цветна; нещо светло, килим; нещо тъмно, пердета.
Ако имам много гооолеми възможности, бих си потърсила всекидневна с камина.

Телевизор - може, но без прилежащ шкаф /това ми е едно от най-гадните неща в интериора/.
Свещи и свещници - само за аромат при главоболие, иначе не припадам по тях.
Кухнята отделена от стаята и никога заедно.
Латекс и никога тапети.
Книги и списания и никога компютър.
И гости, много гости, защото една стая живее с хората в нея, а не с вещите.
А това предполага и красиви чаши за вино. Много.

Гергана

Моята всекидневна мечта е пълна със светлина и хармония. Подът е дървен, светло дърво, стените бели, а диванът готов да събере цялото семейство. С малка маса за кафето отстрани и много пространство за разполагане по пода. Единственото нещо, което искам да виждам когато прекарвам времето си в тази стая, освен приятните слънчеви лъчи зад белите пердета, са книгите по рафтовете и преспапиетата, които събирам от всички и от всякъде.
Без 3D телевизор, по възможност не бих сложила и нормален такъв, но някой ще приеме идеите ми за твърде утопични. Само лаптопът някъде там в ъгъла ще стои върху футуристична масичка, метална или стъкелна, а в четирите ъгъла на стаята ще има колони, които ще изкарват най-перфектния звук. Върху тях пак книги.

И да ухае на кифлички и силно еспресо, а вечер на пълни чаши с червено вино! И да се чува смехът на приятелите ми из цлята къща.

Антония

Има три основни компонента при обзавеждането и разположението на всекидневната в моя дом:
- Много светлина с френски прозорци и уникална по рода си гледка;
- вградена огромна библиотека;
- възможно най- изчистен интериор с много пространство.

Камината, цветята и картините, оставям като допълнение в зависимост от квадратурата. Или просто за друга стая…

Иван

Винаги съм искал да живея в лофт. Сещате ли се? Едно голямо бяло полупразно пространство, изпълнено само с теб, музика и моментното ти настроение. Тъй че хол аз мога да нарека всяко такова място, което е успяло да ме побере, заедно с всичките ми дрехи и „багаж” и равняващо се на една огромна стая, в която живея.

Моят хол може да бъде определен с точно една дума – „мой”! Не съм привърженик на модерните течения в дизайна и не обичам постмодернисти, затова по-скоро бих заложил на класически елементи, в по-интересни съчетания – тухли, боядисани в бяло, с малки червени рафтове за книги, или по-скоро списания. Маса от подръчни средства, например две купчини вестници, покрити със стъкло и все такива неща.

Пространството и светлината са това, което ме привлича най-много в тези места. И не обичам метал, той е студен и отблъскващ. По-скоро ще се опитам да намеря стар ръждясал шкаф от спортна съблекалня, в който да побера телевизора и съпътстващите го "злини", който надали ще използвам. И всичко завършва с тъмно канапе, може и червено, цвят "кармин", от онези, които са толкова удобни, че понякога забравяш, че си имаш легло някъде в спалнята.