И така създадохме план за следващите ни сериозни ремонти. Наредихме всекидневната, в спалнята
дадохме воля на въображението ни, а сега е ред на кухнята! Място тъй любимо, а често пренебрегвано естетически за сметка на някоя друга скъпа вещ в хола като голямата плазма.

Ние обаче знаем, че за абсолютната хармония разковничето е точно в кухнята, в която, помним от деца, се отглежда душата на семейния уют.

Ето ни по произволен ред:

Елена

Кухнята, о, кухнята, място на вълшебнически уют и разпалващи въображението дейности. Разбъркване, размесване, разбиване, прибавяне, запичане, зачервяване, добяване, миксиране, заливане, опичане.

Мястото на флирта с горещата фурна, изобилния лед, закуската в началото, вечерята в края, а между тях - суматоха от най-хубавия вид. Такава, дето храни, дето нарежда живота да върви.

Обожавам кухненското си пространство, с няколко доста съществени подробности.

Задължително отделена от останалите помещения, задължително с балкон, още по-задължително с маса за сядане в нея и най-задължително - оборудвана.

Мъчението да искаш да сготвиш завързана манджа и да нямаш необходимите приспособления за това съм го изпитвала на гърба си, ето защо съм фен на идеята за кухня, нафрашкана с всичко необходимо за обслужване на кулинарни фантазии.

Това естествено включва добър хладилник /никога не съм припадала по фризерите, всъщност мразя замразени неща с дъх на пластмасов плик/, много добра печка, съвършен абсорбатор, миялна, голяма мивка с мелничка за отпадъци, много и разнообразна посуда, миксери, резачки, сокоизтисквачки, машини и прочее арсенал, както и куп всякакви размери тенджери, тигани, касеролки, тавички и купи.



Иначе акцентът на следващата ми кухня ще са мноооого голямата маса, разположена така, че всеки, който мине, да нема начин да не приседне. Освен това я искам, масата, древна или поне стара, от тъмно дърво, на което ще издълбая името си като стар морски вълк. Хубаво ще е останалото в кухнята да е бяло, и пода дори, толкова ми харесва. Освен това от сега нататък ще си я търся с прозорец над мивката, гледащ към тихо, с шарена сянка място без коли.

Дребните неща, които ще пренеса от сегашната кухня в мечтата са керамичните ми и порцеланови чинии в единични бройки, събирани редовно и с години на любимите ми Розентал и Вилерой и Бош, джезвето за турско кафе и захарницата, щото са ми много важни, рисуваните купи от Капалъ чарши, картината с малка червена лодка от Созопол.

Всичко друго ще е ново, ново, ново, като току що заредено за действие въображение.

Антония



Мястото на жената било в кухнята - казват старите хора. И сигурно има защо. Там е господар, твори и създава нови неща - именно в това е силата й. Трябва й пространство, за да се развихри, трябва й уют, за да се вдъхнови, трябва й тиха музика, малко продукти и една готварска книга... Това е моята кухня - семпла, изчистена, широка и в продължение на хола...

Гергана



Не че съм перфектна в домакинските задължения, но кухнята винаги първа е изскачала в проекциите ми за перфектен дом. Може би защото там винаги ухае на нещо любимо, на нещо домашно, на нещо наследено от мама или на нещо непознато експериментално.

Понякога съм склонна да мисля, че кухнята ми е на-интимната част от дома, защото именно там се чувствам като разголена – по шкафовете стои всичко любимо – чинии от бял порцелан, чаши с котки или купички с футболни топки, които слагам само в тесен семеен кръг. Там е всичко, което обичам, навиците ми, стилът ми, отношенията в семейството ми.

И така… Моята мечтана кухня е… бяла. Но не стерилно бяла, за да имам свободата да цапам. Обичам дърво в кухнята – дървени шкафове, дървен под, даже обикновен. Искам и стар хладилник, който обаче да не се налага да размразявам, голяма мивка, много шкафове, ама много – с прозорец, с малко балконче и с много плотове за рязане на всевъзможни сирена и зеленчуци.

А най-много ми се ще да има дървена маса с канапенце, пак дървено и ъглово с много възглавници, например в морско синьо.

И фурната да загрява с курабийки, мъфини и пити всеки уикенд!

Иван



Първо да кажа, че аз готвя. И то добре. И в качеството си на такъв, моята кухня не е просто място, което е побрало 2 сервиза - подарък от приятели и хладилник, пълен с ненужни неща, а много повече.

А пък нали и ще живея в лофт, тъй че място колкото искаш. Но аз пък не искам прекалено много. Представям си моята кухня като едно малко и уютно пространство с високи шкафове и лавици, пълни с малки бурканчета с ароматни подправки. Плот от мрамор и просто някакъв полиран камък и черна мивка. Естествено, задължителните хладилник, печка, котлони и т.н.

Всякакви възможни уреди. А като се обърнеш - малък остров, върху който стои голяма фруктиера под окачените медени тигани. Островът всъщност ще е и мястото за ядене, кухненската маса и точката на кипене, когато приятели идват на вечеря, а около него искам поне 5 стола, които си нямат нищо общо като стил. Така всеки, който идва ще си има свой любим.

P.S. Ако може, желая скоро някой да изобрети кафемашина с дистанционно управление, за да мога да си правя кафе, отворил само едното око от леглото и то да е готово, докато правя 10-те крачки до кухнята, без да чакам и да потропвам с крак.

Мария


Масата ми

Перфектната кухня като всичко перфектно е бяла с мебели и под от светло дърво. Има масичка за сандвичи, микровълнова, кафемашина, малка фурна и още десетки малки уреди, които правят готвенето елементарно, защото за мен то е бавен и отегчителен процес, без който често мога да мина.

Масата е правоъгълна и служи най-рядко за хранене, повече за писане, за рязане и други некухненски неща, но върху нея винаги има сладкиш или плод, ако не, поне цвете.

Любимото ми място дълга и тясна черна дъска, като тези в училище, подпряна на едната стена, върху която с тебешир си пиша нещата, които не трябва да забравям, но и които не са абсолютно спешни и важни, защото така или иначе няма да прекарвам много време там.

По останалите стени има рафтове с книги, между които са пръснати различни чаши – обичам, когато приборите са единични бройки, като събирани от предишни домове – уникално и уютно е.

Нели



Да се разхищава жилищна площ в апартамент за кухня, си е същинско светотатство. Няма съмнение. Иначе стоят нещата, ако разполагаш с поне 250 кв.м. РЗП еднофамилна къща. Но тъй като и днес продължаваме да си живеем в гнездото на 12-я етаж, всеки сантиметър ни е скъп.

Добре, да помислим защо кухнята в съвременното градско жилище е удачно да е два разкрача:
1. За да е всичко на „една ръка разстояние”.
2. За да не са ти нужни ролери, когато се опитваш да стигнеш от мивката до плота. Бързо.
3. За да не ти се налага да търсиш касеролите и онези малки формички за суфле, когато си решила все пак да изненадаш половинката с вечерното си любовно меню.
4. Да не ти се налага да събираш разпиляното по пода брашно от 40 квадрата кухня, когато изпуснеш пакета в бокса, имаш да обереш само два,добре де, три квадрата подова настилка.
5. Малкото пространство допуска само и единствено само теб, натрапниците, които в другия случай ще ровичкат в още недоправените блюда, за да опитват, с което да те вбесят максимално, просто няма как да се напъхат при теб.

С няколко думи, ако някой мастит интериорен дизайнер или архитект ти каже, че идеята ти е неизпълнима и дори опасна за здравето, натисни „игнор” и действай според своя план. Малката кухня е напълно възможна, в нея може, повтарям – МОЖЕ, да се побере всичко необходимо за всякакви кулинарни експерименти и вълшебства, дори уреда за пара, микровълновата, кафе машината и робота, за рязане на салати.

А за шкафовете до тавана, дръж под ръка малката двустепенна стълба, ако ТОЙ не е наблизо, за да ти свали пакета със спагети от най-горния рафт.

А ако съкровището те оборудва в високо столче, на което да посядаш, докато свещенодействаш, повярвай, няма да ти се излиза от твоя бокс мечта.