Горещ метал и тайни колекционерски страсти - акцентите в дома на Камен Воденичаров

В този малък, но красив апартамент на петия етаж в центъра на София можеш да събереш цял един свят и да не ти липсва нищо, дори и пространство.

От прозореца на спалнята на симпатичния дом на Камен Воденичаров всяка сутрин се издигат титаните НДК, Витоша и Японския хотел. Отдолу пък профучават колите и почти не те оставят да помислиш какво би било, ако го нямаше градския шум.

А вечерта? О, вечерта на това място е най-красиво, защото от големите овални прозорци виждаш само светлините на града, усещаш спокойствието на това, че си си намерил твоето място и си казваш: „Никога няма да заменя този град за друг”!

Как съчетава метала в италиански стил с топлината на дървената камина, как така сантиметри делят Португалия от Карибите и коя е щипката сол в апартамента на водещия на "Неделя с… " по БНТ1, имахме удоволствието да разберем лично и директно след ремонт от мястото на събитието, където гостувахме на Камен в един петъчен следобед.

Удоволствието е предимно наше, защото екипът на ViewSofia се записа като една от страшно малкото и наистина последната медия, която е стъпвала и ще стъпи в дома му, просто защото не може да ни устои. Почти завършил ремонта /с изключение на спалнята, която все още очаква да бъде сглобена/, Камен Во ни разведе из своя дом любим.

Около красивата метална маса

VS: Кажи сега, по твой вкус ли е направен апартамента и ти ли ги главният виновник?
К.В. Започнах да го реновирам от края на миналата година с помощта на една приятелка, Албена Ненкова. Тя не е дизайнер, както и аз, но има поглед и усещане към интериора. От нея дойдоха цветовете, иначе разположението е от един архитект от преди 12 години – арх. Тихолов. Всъщност основната и най-хубава черта на този апартамент е гледката... Над нещата си, виждаш всичко, наблюдаваш своя живот и ежедневието си, без да си част от него в този момент.

Част от кухнята и любимите колекционерски магнити по аспиратора и камината

VS: Готина колекция от магнити.
К.В. От всички места по света, на които съм бил, си нося по едно стикерче. Това е моят спомен, не обичам, как се казва, „прахосъбирачки”.

VS: А какво предпочиташ да подаряваш тогава?
К.В. Подарявам плакати, магнити също, както и полезни неща за кухнята – тирбушони, чаши за вино...

VS: Страст към пътешествията и морето съзираме тук. Да не би това да е тайната ти страст?
К.В. Може да се каже, но не е тайна. А корабът си е „черната перла”. Имам една морска – там имам португалска карта, имам и испанска, но не съм я закачил заради ремонта. Тази котва ми е подарък от Военноморска база въвВарна, които ни дадоха кораба Калиакра и всички моторни лодки, които ни ескортираха, докато снимахме „Дванайсета нощ”.
Тук са любимите ми морски градове – Ню Йорк, Бургас... Имам сертификат от Кейп Таун, от нос Света Надежда за присъствие там. Имам също от Карибите - снимките на „Сървайвър”, карибския свят на карта.

Изглед от бара

VS: Кое е любимото ти кътче, мястото, което като погледнеш и те завладява домашния дух?
К.В. Ето тук, на бара. Когато ми дойдат гости, винаги заставаме тук. Много е удобно и виждаш целия апартамент.
Обичам и кухнята, готвя всички видове меса.

VS: Страсти много...
К.В. Една от страстите. Други са медията и телевизията. Идолът ми сред водещите е Дейвид Летерман.

VS: Какво си пожела за тази година, тя едва почна?
К.В. Освен здравето и любовта, които всички си пожелават, искам да направя и свой филм, но това е много скъпа играчка. Пожелах си също повече спокойствие и повече свободно време.

VS: Ако имаш двойник, той с какво щеше да се занимава?
К.В. Щях да го пращам на голяма част от срещите, свързани с организация на нещата и с най-различни видове промоции, срещи с много хора. Понякога ми тежи цялото това внимание. Затова щях да го пратя да върши тези неща. Концертите, снимките и купоните ще си ги оставя за мен.

VS: Как ще кръстиш филма за своя живот?
К.В. „Щастие много и малко тъга” – отива ми!.

VS: Суеверен ли си, имаш ли талисман?
К.В. Нося си до ден днешен едно кръстче, което ми е подарък още от кръщенето. Не съм суеверен, но това си ми е талисманчето.

VS: Каква е историята на тези картини – няма случайни неща в дома ти?
К.В. Картините… тази се казва Созопол и е на Нейко Токмакчиев – един от най-добрите български акварелисти, бащата на Тончо Токмакчиев. Шедьовърът е от къмпинг Градина.

Картината от Домениканската Република

Тази ми е от Доминиканската република, кръстил съм си я Малинче – на романа Малинче /индианка, считана от половин Мексико за предателка, а от другата половина - за светица, заради спасените много човешки животи/. Много интересна книга. Трябва да се прочете.

Картина на художника Нейко Токмакчиев

VS: А коя е книгата, която те вдъхновява често?
К.В. „Момо” от Михаел Енде.

VS: Каква роля в твоя живот, в отношението ти към вещите и хората, към обзавеждането играе изкуството, ако щеш - ина дизайна?
К.В. Изкуството ми влияе в следната посока - считам, че хората са добри, животът е справедлив и трябва да има тези ценности, но в живота не е така. Този конфликт, този сблъсък ме вади от обувките. Мисля си, че може да има happy end, но улицата и реалността изискват борба и жертви.

Всекидневната, която е точно зад стената на кухнята, и камината, разположена всъщност точно между двете помещения

Последната находка сред книгите му - "100-те най-добри филма в света "

Преди 12 години Камен Воденичаров избрал своя дом да бъде по модел на Сенри Хотел в Маями – хотелът на модните фотографи, в метал и с изискан дизайн. Днес той трансформира тази концепция като вкарва цветове и топлина, припознавайки дома си като „каюта на кораб”.

Сега остава само да довърши започнатия ремонт и да се наслаждава на постигнатия уют.

Много негов, много градски.