Следва

"Зелено училище" от бамбук

Editors' choice: Моeто антре мечта

Заповядай влез! Надникна във всекидневните ни, после в спалните ни, а вчера сигурно усети аромат на пресни...

All About Life преди 13 години

Заповядай влез!

Надникна във всекидневните ни, после в спалните ни, а вчера сигурно усети аромат на пресни кифлички и пържени мекички с пудра захар, идващи от кухните ни.

Как ще изглежда всичко това от входната врата обаче ще се опитаме да ти визуализираме с думи и картинки днес.

Ето как всеки от нас ще моделира мечтаното антре:

Елена

Антрето е нещо като челен удар за влизащия в даден дом. Хич да не забележиш другото, с входа няма как да е така. Бидейки prima vista-та, входното антре предполага моменталната симпатия и чувство на уют от къщата или обратното, а още по-зле - ефекта на безразличието и апатията към енергията на мястото. Недопустимо!



Затова именно е важно да се внимава, и то двупосочно, когато се урежда това помещение.

Едната посока е във връзка с влизащия. Чисто, премислено, елегантно входно антре е нещо като визитка на дома. Шик закачалка е важно да има, съображенията са чисто практични, няма да си държи палтото между зъбите, милия гост, я. Освен това картина, пано, плакат или фотография оживяват това място много добре и всъщност са must have. Лично аз харесвам, дори намирам за задължително да има и огледало в антрето, едно, че оптически уголемява пространството, а и служи на суетата. За мен най-великолепния под за случая е старата, тип венецианска мозайка, да, сложно е, знам, но обожавам това решение.

Още по прекрасно би било да не се меткаш от вратата в дълъг и безмислен коридор, на всичкото отгоре схлупен като палатка в социалистическите 2 и 30 височина, а да влезеш в обширно, умно разпределително помещение, по възможност с естествена светлина, достигаща до него и високи, високи тавани.

Не са нужни килими и пътеки, най-вече, че все ще са кални по нашите ширини, нито пък специални скрити и прочие светлинни ефекти. Една старовремска лампа от кристал или полилей с много крушки, нещо като център на мястото, гледан отгоре, е съвършеният акцент.

От посоката на посрещащия, входното помещение е като фунията, през която се завихрят хубавите енергии към дома, както и, не дай Боже, лошите такива. Ето защо аз, заклет фен на фънг шуй, приканвам към следното: помисли подробно за поне едно висящо приспособление някъде от тавана, но не директно, а в ъгълче някое.

Това дребно, но важно артикулче уравновесява енергиите, неутрализира лошите и привлича хубавите случки. Освен това бодни едно чесънче под изтривалката, няма да ти навреди. Внимавай също да нямаш огледало точно срещу входа, генерално не е добре. И всичко друго, което чувстваш като енергийна подкрепа за себе си и твоя дом-твоя крепост, е хубаво да намери място точно на това място. Не се плаши кой какво ще си помисли, от теб се иска само гостоприемство, усмивка и увереност, че дома ти е мислен и обичан. От теб самия, не от някой друг.

Гергана




На моето великолепно антре едната му стена е тухлена, пък другата идеално права и покрита с бял латекс. Подът му е мрамор, щото лесно се чисти, иначе съм 100 % ЗА дърво. На тухлената стена малко канапе, дървено с възглавници в бяло. До канапето маса. Всяко едно място, което може да се приспособи за кът за сядане и отмора трябва да се използва в дома.

Огледалото на бялата стена - старинно с тежка рамка и една импровизирана дървена масичка точно под него. За ключове и други дребни неща. Мечтата ми е антрето ми да има килер. Не обичам висящи палта по стените, нито пък подритването на обувките на цялото семейство. Всичко ще се прибира в килера, евентуално до огледалото ще има един дървен шкаф, ако мястото в килера не достига.

По стените картини! И да ухае на ароматни свещи.

Мария



Мечтаното антре е цялото бяло, освен може би пода, за който близнаците в мен още не са се разбрали. До вратата има място, което си представям като закачалка, за нещата, които забравям– ключове, слушалки, носни кърпички (искам да висят, за да ги видя) и може би малко, стърчащо от стената, рафтче за останалите.

От другата стана има две (вече споменах близнаците) високи огледала с черни рамки подпрени на стената. Срещу тях искам възможно по-малък диван или може би пейка, върху които сядам да си обуя обувките на излизане, а на прибиране си хвърлям връхната дреха и чантата, които също заслужават да се чувстват уютно вкъщи.

Под закачалката до вратата има малко дървено шкафче, пълно с временно пребиваващи предмети, които всъщност рядко се използват като бои за обувки, лустро, корда, канап, въжета, ножици, тел, клещи, пирони и т.н. А върху него кротко те изпраща или посреща метална купа за всякакви опаковани бонбони, за да ми е сладко.

Нели




Не харесвам тесните, мрачни, миниатюрни и с години непроветрявани помещенийца, които би трябвало да са етикет на хората, обитаващи едни дом. Освен, че няма как да бъдат функционално употребени, във въпросните антрета няма никакъв шанс човек да въведе и най-малък ред, а ако случайно успее, първият, който влезе, ще го наруши непоправимо и из основи.

Затова за съвременните жилища, които сме наследили, има едно единствено решение, и то се нарича приобщаване. А именно – от входната врата влизаш в общото пространство на дневния тракт, където с очакване те посреща ниската мебел, от пръв поглед виждаш кухненския бокс, единствено къта за хранене е в най-закътаната част на това единно пространство.

Естествено не може без нито едно съоръжение за закачане на връхната дреха, чадъра и обувките, с които, колкото и да ни се иска да се проснем върху дивана, е добре да оставим максимално близо до входната врата. А до нея да ме очакват топлите ми, меки и любими домашни чехли.

Като казах входна врата, та се сетих, че е добре тя да е масивна, тежка, надеждна (с оглед на това, че живеем в „джунглата”), но с изчистен и семпъл дизайн. Защото ако по дрехите ни посрещат, по входната врата си ни представят.

Ако пуснем въображението в свободен полет, дори би могла да е от бронирано непрозрачно стъкло, но подобна врата би била най-малкото нелепа в един ен-етажен блок с изписани с графити стени. Затова ще я оставим за следващия път, когато ще мечтаем за къщата ни с двор извън околовръстната дъга.

Шкафът за обувки е възможен, но не е задължителен, огледалото е голямо , за да се видиш без грам затруднение от глава до пети, всеки път, когато се престрашиш да го направиш. Странично разположено от входната врата и по никакъв повод срещу нея. С насочено осветление отгоре. Въобще осветлението трябва да е сериозен акцент.
Шкафове и портманта – не! Защото са не просто ретро, а защото са демоде. Може единствено малка масичка, на която да свикнем да си оставяме ключовете, че да не ги търсим настървено на следващата сутрин, когато още преди да излезем за някъде, вече сме закъснели фатално. А до нея стол, за да не правим кълбо напред, когато се навеждаме да си завържем обувките!

И картини, много! А идеята да се сменят през няколко месеца, като в галерия, е, за да не ни е скучно и да ни е хубаво да се прибираме в нашия sweet home всеки път.

Иван



Общо взето, антретата са нещо изключително безсмислено. Места, в които си оставяш палтото, ключовете и обикновено включват огледало и шкаф за обувки. Представям си моето като просто една голяма врата, от която се влиза направо в хола, а до нея малък нисък шкаф от старо дърво, който да приютява стари обувки и общо взето ненужни неща. Върху него голяма картина и куп рамки за снимки, може и празни, плюс фруктиера, която да ми напомня преди излизане да си взема дневната доза витамини. Толкоз.

Антония




Влизаш и излизаш от дома си - първото и съответно последно нещо, което правиш е свързано с обувките, шапката и палтото. Затова моето антре побира отправните точни в ежедневния ми аутфит. Трябва огромно огледало, много шкафове и рафтче. Трябва малко място, но достатъчно голямо, за да побере всичко.

 

More All About Life