Следва

Как го прави тя: Катрин Хепбърн

Арх. Марта Хаджиева: Уютът не е тенденция, уютът е да ти приляга

Като продължение на пълната с невероятни идеи интериорна седмица идва разговорът ни с арх. марта Хаджиева...

All About Life преди 13 години

Като продължение на изминалата седмица идва и разговорът ни с арх. Марта Хаджиева. Интериорен дизайнер по професия, но архитект по образование и призвание, Марта страда за много от архитектурните недоразумения в София, оптимист е обаче, че все повече хора ще се научават да търсят услугите на нея и колегите й и е категорична в решението си да не прави компромиси в работата.

В резултат на това ще преобрази дома ти по твой образ и подобие така, че когато се прибираш всяка вечер след дългия ден да си казваш - Да, това е моето място!

Как да си направим своето красиво и уютно пространство, какво не й е наред на София архитектурно и интериорно и какви качества трябва да притежава идеалният клиент са малка част от темите в разговора ни, продължение на неизчерпаемия откъм идеи и решения интериорен дизайн:

V. S. Как те повлече интериорният дизайн?
М. Х.
Когато аз завърших архитектура, в България вече имаше инвестиционно строителство и на мен не ми се занимаваше с това, тъй като там нямаш много свобода да взимаш решения. И така започнах да работя като проектант на мебели в една българска компания. Основно работата беше свързана с обзавеждане на хотели и ресторанти, което ми помогна да се запозная с малката част на проектирането на интериора, който за архитектите е твърде непознат, въпреки че те са свързани. Като правиш едно пространство, трябва да имаш предвид и как ще се усвои отвътре, за да не се получават недоразумения. Реших да опозная първо микро и после да се насоча към макро, така да се каже…

V. S. Продължаваш да си мечтаеш за архитектура…
М. Х.
Ами, да, въпреки че и двете ме интересуват, но при архитектурата е по-трудно, предвид това, че там не бива да се правят компромиси. В интериора по-можеш да си го позволиш, но не и в архитектурата. Поне не аз. А и интериорният дизайн вече има практика у нас и имаш повече поле за изява, за разлика от строителството.


Един от проектите на Марта Хаджиева, сн. Богданов /Мисирков за Bravacasa

V. S. Кои са най-големите ни интериорни прегрешения?
М. Х.
Първо искам да кажа, че все повече хора решават да използват услугите ни, тъй като си изпатиха от грешки, т. е видяха, че ако сами се занимават нещата се правят по два, по три пъти, разбира се, и при нас се случват грешки, но не генерални. За всеки клиент обаче прегрешенията са индивидуални, имам щастието напоследък клиентите да ми се доверяват все повече и повече, да ми дават свободата да избирам сама. Често ми се случва да избера цвят или нещо, което на тях да не им хареса първоначално, а после ми чувам: „Трябваше да те послушаме”.

V. S. Каза, че често клиентите ти се бъркат в работата…
М. Х.
Доверието е много важно в отношенията с клиентите! Скоро имах един пример за едно стъкло в баня, къде точно да се постави, много често клиентите бъркат с избора си и аз трябва да го имам предвид. Ставаше дума за една тоалетна - баня, много малка, достатъчно пространство за един бърз душ. Те казаха „не” на идеята ми и преместихме стъклото, от което се получи едно малко пространство с умивалник. Голяма грешка беше и после клиентът ми каза: "Следващият клиент, който ти се опълчи, му кажи да ми се обади, за да го предупредя да не ти се бърка в работата."

С това исках да кажа, че наистина хората започват да се научават да ти се доверяват и да те оставят да си вършиш работата.


сн. Богданов/Мисирков за Bravacasa

V. S. Често ли ти се случва да се намесваш в съпружеските спорове за цветовете или мебелите в къщата?
М. Х.
Обикновено, когато двойката спори, е много трудно да се работи, но често мъжът остава жената да реши, така става в повечето случаи. Стремя се да се намесвам дипломатично, харесва ми да се получават нещата така, сякаш те са го решили, аз само да ги насочвам.

Инат съм по принцип, много държа да се чуе моето мнение, но наистина гледам да не се налагам агресивно. И всъщност истината е, че винаги се получава това, което трябва да се получи за този човек, за това място.
И то е така, защото последните две-три години наистина имам щастието да попадам на добри клиенти, въпреки че аз не ги избирам, не мога да си позволя все още този лукс.


сн. Богданов/Мисирков за Bravacasa

V. S. А от какво най-много се страхуват клиентите ти – цветове, странни архитектурни решения…
М. Х.
От финансовата гледна точка – това най-много ги плаши. Това им е най-големият страх. Иначе не са готови на всичко, а и аз си слагам спирачки, в смисъл, че нещата трябва хем да са добре решени, смели, хем да има и практическа част. Не можеш да си позволиш да рискуваш за определен човек, който не е готов да живее с нещо, което не отговаря на същността му. Според мен трябва да има разум – хем да правиш нещо интересно, хем да мислиш за много други неща. Например, ако живее дете в това пространство, то трябва да се съобрази с него, няма начин, и не можеш да си позволиш всичко. Това все пак не е фантасмагория.

V. S. Имаш ли вече редовни клиенти, такива, които често да сменят интериора си?
М. Х.
О, да имам редовни клиенти, но не в този смисъл. Обикновено местим магазин от едно пространство в друго, за сега все още не съм префасонирала апартамент, който съм правила.

V. S. Препоръчай ни цветове, на които да наблегнем през 2011-та…
М. Х.
Моят любим цвят е сивото и се опитвам да го лансирам навсякъде. Моето черно е сивото, както се казва. А за мен всички цветове са хубави, стига да са на правилно място.

V. S. Има ли нещо в обзавеждането, с което не бива да правим компромиси? Определена мебел, материали?
М. Х. Ами, аз смятам, че разхищение не бива да има, не си падам по луксозен и скъп дизайн, но не правя компромис например с дивана, със стола. Но предпочитам по-евтино и оригинално, например Икеа, вместо да копирам някой скъп модел. Веднъж-два пъти ми се е случвало да купувам за клиент китайско менте – стол и пейка, не от най-долнопробните, но все пак ми беше много трудно да го направя, въпреки че се получи добре.


сн. Богданов/Мисирков за Bravacasa

V. S. У вас какви промени направи последно?
М. Х.
В ателието, където работя, направих една бетонна стена и сложих лампи.

V. S. Към какво изпитваш непоносимост в интериорните решения, спомена за имитациите?
М. Х.
Нещо да ми стои евтино, но не, че то е евтино, понякога и скъпото може да седи евтино, ако не си го направил добре. Изпитвам непоносимост към налудничави пространства, безсмислени ъгли или стени, които само може да объркат пребиваващия, това е наистина непоносимо за мен. И аз, и повечето мои колеги, предполагам, обичаме чистите пространства. Много често ми се случва да ми се падат кофти пространства, но пък и това е предизвикателство – да го направиш така, че въпреки трудностите, накрая да се получи точно както е трябвало.

V. S. С какво обичаш да работиш като материaли?
М. Х.
Не обичам метала, но харесвам бетона, дървото и цветовете. Обичам да съчетавам различни материали и цветове, различни стилове.


сн. Минко Минев за Bravacasa

V. S. Последно къде се развихри така – да съчетаваш, да експериментираш?

М. Х. Ами в един малък апартамент (на снимката горе - бел. ред.), където се получи супер. Евтино и добре изглеждащо каквото беше и заданието. Има много цветове и материи и въпреки това стои супер чисто. Но тъй като ще се дава под наем, някак му липсва духът, като че ли е за никого правен.

V. S. Какво му трябва на един дом, за да е уютен и красив?
М. Х.
Ами да седи. Да седи здраво. Ще цитирам един мой колега, който ми е като учител, работили сме заедно в мебелната компания, той между другото отдавана не е в България. Едно нещо трябва да седи здраво на плана, ако седи здраво там, то седи здраво и на пространството.

Един дом трябва да е адекватен на собственика. Ти правиш това пространство за този човек и трябва да седи адекватно за него. Уютът не е свързан с количеството, някои казват „това е много минималистично” или „сурово”, но уютът не е тенденция, не е леки материи, уютът е да ти приляга.



V. S. Интериорът, който те впечатли напоследък?
М. Х.
Бар Butcher’s. Чувствам се на мястото си.

V. S. Какво най-много те дразни в София архитектурно и интериорно?
М. Х.
Това че се разрушават стари сгради паметници на културата и на тяхно място се строят молове или стъклени бизнес сгради. Това е безвкусица това е престъпление. Като последен пример бих дала Къщата на арх. Фингов на ул. Шипка, къде искат да надстрояват 2 етажа и последното, което научих, е, че в двора на училище "Васил Априлов", което се намира с/у къщата на архитекта, по план ще има няколкоетажна сграда. Та това са сгради със стойност? Не зная какво да кажа. Срам ме е! По този въпрос преди време публикават статия в е-vestnik (бел. ред.).


More All About Life