Ще стане ли Лейди Гага новата Мерилин и защо 50-те и 60-те са толкова значими: 7 минути с Робърт Mарс

Работа на Робърт Марс, хибрид между колажи и рисунки, те отвежда в един отдавна забравен свят, който всъщност никога не е съществувал наистина. Творбите му изглеждат като призвание, което трябва да напомня за това, което е било, вдъхновени от 50-те и 60-те години, когато американската култура преживява своя бум.

В колективното съзнание на поколенията на поп-културата периодът от средата на ХХ в. до ерата на хипстърите и бийт поетите, кул джаза и рок ен рола оказва огромно влияние. Точно това време е обектът на работата на Марс. Той я описва като "хроники на Американа", посветена да улови естетиката на едно не толкова далечно минало, заменено от хомогенизираната корпоративна култура и стандартизирани градски пейзажи.

Роден е в Ню Джърси, но израства в Лос Анджелис, Портланд, Орегон, Манхатан, като в момента живее в Бруклин, Ню Йорк. През цялото време изкуството е основната му професия, като е бил художествен директор на Element Skateboards, графичен дизайнер за Akademiks и PRPS и настоящ дизайнер на обувки за adidas.

Поводът да се срещнем с него бе участието му в изложбата на Музейната галерия за Модерно изкуство в София, посветена на Съвременното американско изкуство. Експозицията обхваща и представя едни от най-бурните и динамични години от историята на съвременното американско изкуство, като в нея намираме имената на Анди Уорхол, Уилям де Кунинг, Джаспър Джонс, Доналд Сълтън, Джим Дайн, Робърт Лонго, Кийт Харинг.

Наред с тях са представени творби и на съвременни художници като Хънт Слонъм, прочутия в цял свят български авангардист Христо Явашев – Кристо, нови платна на Хубен Черкелов, който живее и твори в Ню Йорк, както и белгиецът Дон Кен, чието творчество също е свързано с американския поп-арт.

Робърт Марс пристигна специално за изложбата като представи някои от най-новите си творби, както и специална серия мини колажи с български мотиви. Срещнахме се с него след откриването на експозицията, за да си поговорим за миналото на Америка, настоящата му работа и бъдещето на поп-арт изкуството.

V.S.: Защо точно 50-те и 60-те са толкова интересни за теб?
Р.M.: Роден съм през 1969-та, израснах през 70-те, но винаги съм искал да науча какво е било преди да се родя и след като направих няколко проучвания, разбрах, че времето между 50-те и 60-те е било златен период за Америка. Има толкова много икони, които са се появили в този период и към които все още се обръщаме днес. Тогава се развиват дизайнът на мебели, архитектурата, дизайнът на автомобили и се появяват поп иконите, на които подражаваме и днес като Мерилон Монро и Франк Синатра, например.

V.S.: Занимавал си се с дизайн на скейтборди. Как стигна до това?
Р.М.: 25 години от живота си съм карал скейт, започнах през 1985. Когато получих бакалавърската си степен се преместих от Ню Йорк в Калифорния и работих за всички компании, произвеждащи скейтборди. С времето започнах да правя повече изкуство и по-малко дъски за скейт и така се случи преходът ми към работата на художник.

Discover America

V.S.: Помниш ли първата си картина?
Р.М.: Не. Преди време майка ми ми даде папка с рисунки, които съм правил като дете на 2-3 години до тийнейджърска възраст, но не ги помнех. Всъщност винаги съм рисувал.

V.S.: А кога избра това за своя професия?
Р.М.: Винаги съм го знаел, просто не умея нищо друго. Не мога да си представя да бъда нещо различно от артист.

V.S.: Изброй ни пет икони, които обожаваш да съпътстват работата ти?
Р.М.: Лицето на Мерилин Монро, обичам го! Обичам всичко, свързано с Coca Cola, тя започна като един корпоративен продукт, но с времето остана любовта към идеята й. Обичам и символа на долара. Рисувам доста оръжия и любимите ми са М16. И това, което остана, трябва да е символът на Palms, това е най-красивият знак, който съм виждал някога.

V.S.: Какво обичаш?
Р.М.: Обичам семейството си, обичам изкуството и работата си, както и факта, че мога да си позволя да правя изкуство.

V.S.: А какво мразиш?
Р.М.: Мразя войната. Предполагам, че затова имам и толкова оръжия в работата си. Това е моят начин да покажа, как нещо толкова грозно, като машина за убиване, може да се превърне в нещо красиво.

VS: Да се върнем в бъдещето. Какво мислиш за модерните икони? Може ли Лейди Гага да се превърне в новата Мерилин Монро?
РМ: Може би. Хората постоянно сравняват Лейди Гага с Мадона, Мадона има толкова години работа зад гърба си – снимала се е във филми, издаде десетки албуми с едни от най-големите хитове в историята, всеки знае коя е тя и лицето е се свързва с всичко, което е направила. Но Лейди Гага е в самото начало на своята кариера и може би в някакъв момент ще пренесе образа си и върху други неща и един ден също ще я запомним с всичко, което е направила. Не знам.

Но коя ще бъде иконата на 2011, когато се обърнем назад след 30 години е въпрос, който занимава работата ми в момента. В творчеството си не се интересувам само от 50-те, 60-те и 70-те. Напоследък обръщам все повече внимание на 80-те, 90-те и модерните времена. Пътувам доста, взимам си по нещо от всяко място, което посетя и го влагам в картините си, защото накрая искам да остана в историята не само като художникът, който изследваше Американа, искам да имам един по-глобален поглед.

VS: Назови 4 имена на живи артисти, на които се възхищаваш?
РМ: Джеф Ей. Шейлър, Джейн Максуел, трябва да спомена и Деймиън Хърст. Трудно е, има много, които уважавам и ми идват на ум. Последният ще бъде Томас Кембъл, обожавам работата му.

V.S.: Чухме, че използваш много стари списания в работата си. Колекционираш ли ги? Знаеш ли точната им бройка?
Р.М.: Купувам си списания постоянно, но за да ги унищожа – изрязвам им страниците. Така че не бих се определил като колекционер.

V.S.: Какво бъдеще им предричаш?
Р.М.: Бъдещето им ще се променя. Хората сега просто искат да получат информация и колкото по-бързо и по-лесно, толкова по-добре. В тази връзка Интернет им върши чудесна работа, но се надявам, че скоро това ще отшуми и носталгията по списанието ще се върне. Защото да държиш списание в ръката си и да усещаш страниците му е същото като да държиш хубав диск или плоча – много по-различно е от mp3 файл.

V.S.: Какво щеше да е София, ако беше продукт?
РМ: Определено роза.

V.S.: Кое е най-красивото нещо, което видя у нас?
РМ: Нямах много време да разгледам, защото откакто съм тук целите ми дни преминават в интервюта, но най-силно впечатление ми направи красивата руска църква в центъра на града.

V.S.: Как си представяш Америка след 50 години?
Р.М.: Представям си я технологично напреднала. Надявам се, че с работата си ще успея да запазя малка част от другата Америка, частта без компютри, без технологии.

V.S.: А какъв би бил твоят свят без Интернет и технологии?
Р.М.: Ами, като в детството ми. Мисля, че тогава хората бяха по-креативни. Сега можеш да потърсиш всичко в Google и да получиш информация и изображение, изобщо всичко. Тогава са се правели проучвания и е било по-трудно.

V.S.: Какво е бъдещето на работата ти отсега нататък?
Р.М.: Иконите ще се размият. Напоследък обръщам повече внимание на модерните времена, Кейт Мос е пример за това. Има няколко образа на Мерилин, по които все още не съм работил, но мисля, че с времето ще стигна и до тях.

Повече от Робът Марс можеш да видиш на сайта на художника, в блога му или в Музейната Галерия за Модерно Изкуство в София до 15-ти май.