Следва

Тилт отпътува към Кан

От архива: My Style: Юлиян Табаков

С времето сме разбрали, че най-добрите ни попадания в Sofia Street Style се оказват най-противоречивите...

People of art преди 9 години

Приятно възбудени от новината за новата изложба на Юлиян Табаков, вадим от архива едно от най-любимите си четива.

Приятно връщане назад във времето. С поглед напред, обаче!
Оригинална дата на публикуване: 5 май 2011 година. 

С времето сме разбрали, че най-добрите ни попадания в Sofia Street Style се оказват най-противоречивите. Най-интересни са хората, които успяват едновременно да очароват едни безкрайно и да подразнят и дори ядосат други.

Такива са хората, с които обичаме да се срещаме - интересни, противоречиви, различни понякога само от нас, друг път от всичко наоколо. Ето защо, когато срещнахме Юлиян Табаков по софийските улици не можехме просто да се разминем с него срещу една снимка.

Юлиян Табаков е сценограф, режисьор, дизайнер - творец, който те омагьосва със своето артистично присъствие. С една дума той е художник.

Роден на 2 юли 1975 година. Завършил е Средно художествено училище за приложни изкуства - София, специалност „Детски играчки”, сценография в НХА „Николай Павлович” и скулптура в ENS des Beaux- Arts в Париж.

Поканени в домът му, за да се докоснем и разгадаем неговия стил, все едно попаднахме в приказка. Намирахме се в нещо средно между „висящите градини на Семирамида” или по- точно в „Юлиян в страната на чудесата”, където животински черепи носят корони, а просторът виси от средата на тавана в хола. Една наистина приказна, даже дворцова и омагьосваща атмосфера.

Хайде, скачай и ти!



V.S.: Какъв е стилът ти в три думи?
Ю.Т.:
Каквото ми дойде сутрин. Много зависи в какво настроение съм. Нямам стил. Обичам да ми е цветно. Цветното ми оправя настроението. Определено НЕ на черно-бялото т.е. рядко. Обичам да ми е широко и удобно, обичам да имам джобове и да си слагам нещата в тях. Най-важното е да ми е комфортно и приятно в дрехите.


„Корсети” – негов проект. Забележки отностно красотата. "Foot notes about beauty" 2002г.

V.S.: Имаш ли колекционерска страст към нещо?
Ю.Т.:
Имам към историческия костюм. Старите костюми са сравнително удобни, макар и да изглеждат доста големи като конструкция. Също така колекционирам и кройки за корсети.



V.S.: Има ли нещо, което не би облякъл?
Ю.Т.:
Много мразя класическото мъжко сако. Много ме дразни, особено носено и с вратовръзка. Става само, ако сакото е много добре скроено, но това рядко се случва. И най-важното - ако е сако, то да е от велур.



V.S.: А защо не си го ушиеш сам?
Ю.Т.:
Не умея да шия, но бих бил през ръцете тези, които го правят и ще се справя доста добре (смее се). В тази връзка искам да разкажа една история. Има една сценографка от едно време, легенда, когато отишла в операта и навестила момичетата (шивачките) им казала „Момичета аз много ви харесвам, но трябва да ви кажа нещо за мен, не мога да шия, но мога да поря. (смее се).


“mimicry”- 2008г

V.S.: Работата ти влияе ли се тенденциите в модата?
Ю.Т.:
О, аз съм добър в историческия костюм, не толкова в съвременния. Основно се занимавам с исторически и то много театрален костюм, а не с ежедневен. Тенденциите не играят никаква роля в случая.


„Дяволите” - пиеса в Гьотеборг - градски театър - 2004г.

В театъра трябва да обобщаваш образа, той да се разпознава. Бъдещата тенденция много рядко би могла да направи знак на костюма, да изгради образ. Костюма освен, че трябва да изглежда добре, трябва и да говори сам за себе си. Поне на мен ми е трудно, може да има хора, които и да го правят, но за съвременен костюм не съм аз човекът.



V.S.: Как виждаш българската мода след години? Има ли хляб в българските дизайнери?
Ю.Т.:
Аз дори не се интересувам. На мен ми харесват Hussein Chalayan и Alexander Mcqueen. А от българските дизайнери не знам. Със сигурност има някои, но аз не се интересувам.

Правил съм между другото една модна колекция „Game a porte” с една моя приятелка през 2005 година. Дрехи, които можеш да обличаш и да се променят от къси- на дълги, от официални- на ежедневни, с помощта на връзвания и премятания. Дрехите бяха бели със щампи на големи лица, които се разпадаха, а когато „разглобиш” дрехата се наместват от само себе си на различни места.



V.S.: Има ли разлики между стила у нас и този в западна Европа и какви са те според теб?
Ю.Т.:
О да! Много по-ограничен е нашият. В градове като Лондон, Стокхолм, там дори да се облечеш по-шарено предизвикваш бурни овации. Тук е неприятно, защото не можеш да облечеш просто както си искаш. Няма я тази свобода. Без някой да ти диша във врата и да ти прави коментари.



V.S.: Защо е така според теб?
Ю.Т.:
София не е космополитен град. Ние сме много далече, много малка провинция и тепърва се опитваме да се изчистим от руското влияние. Но като работех в Москва вървях по улиците и виждах България преди 20 години.



V.S.: Имаш ли любим човек, образ, който може да ти служи като модна икона и да те вдъхновява?
Ю.Т.:
Не, нямам, но ако има място в София, което ми е любимо и да ме вдъхновява, то това е битакът. Макар, че съм си го забранил малко сега, къщата взе да извира (смее се).

V.S.: Коя е последната ти голяма находка от битака?
Ю.Т.
: Една газова лампа, която дори работи, а тези рога там над печката са от Лондон.

V.S.: Кой филм гледа за последно?
Ю.Т.:
Преди два дни, „Номад”. Казакски филм. Филмът е заснет без специални ефекти, както си е реда. За разлика от американските филми не е толкова крещящ, но е добре пипнат в детайла.



V.S.: Музиката вдъхновява ли те?
Ю.Т.:
Не, но ми харесва предкласиката, пънка, също така обичам swing и циганската музика (смее се).



V.S.: Какво е мнението ти за секънд хенд? Пазаруваш ли от там?
Ю.Т.:
Само от там и на шивач.

More People of art

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 6 месеца

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра