Изложбата обединява художници, които принадлежат към различни културни реалности и споделят разнообразни интереси и методи на работа. Освен български автори в експозицията участват художници от Латвия, Хърватска, Дания и Финландия, представени с видео, фотографии, живопис и рисунки.
Общото между тях в този проект е, че чрез изкуството си те предизвикват системата от правила и конвенции към конкретна реакция.
Тема на изложбата е съвместното обитаване и споделянето на общественото пространство, знаците и забраните, които го регламентират, сблъсъците и конфронтациите, които се появяват в резултат от това съжителство.
Неизменно при съвкупност от различни интереси и нагласи, които попадат в една обща територия, се сблъскват различни претенции и дори импулси за надмощие. Често те са свързани с очертаване на конкретна граница – кое може и кое не може, кое е позволено и кое забранено.
В част от произведенията присъства именно напрежението от опита да се съвместят тези различни интереси като своеобразно изследване на съвременното общество.
Селекцията от различни произведения проследява как тези конфликтни точки добиват визуална изява и как формират свой собствен код, който активира двусмислени реакции и чертае социални идентичности и противопоставяния. Под повърхността на изображението се появяват емоционални мотиви, често различни от логиката на чистата целесъобразност и човешка толерантност.
Изложбата борави с абсурда на правилата, които определят поведението ни в обществено пространство, както и с различни примери за тяхното пренебрегване. Фокусът попада най-вече върху изключенията, когато размяната на агресии, отмяната на правилата и прекрачването в нечие лично пространство е вече съвсем видимо или нарочно предизвикано от художниците с идеята да се очертаят тези характеристики на човешкото поведение, които налагат въвеждането на конкретни правила и забрани.
Коя е точката на търпение, в която егоизмът надделява над прилежната гражданска съвест?
Боряна Венциславова и Младен Пенев поставят серия от въпроси за толерантността и границите на демокрацията в отношенията между секуларизираната и религиозната общност.
Във видеото на Пилви Такала, авторката провокира системата от забрани на „Дисниленд”, за да докаже как в нея правилата от по-висок в хуманен ред се оказват невалидни.
л
Ерик Сикора откровено иронизира проявите на социалното лицемерие в някои мейнстрийм течения в изкуството.
Иварс Гравлейс търси образ на първичните импулси в жеанието на индивида да отбележи своето надмощие, докато Светозара Александрова (първата снимка горе) тръгва по обратния ред - от абсурдността на визуалния знак към неговия разнопосочен смисъл.
За Луиза Марган и Викенти Комитски е интересен пространственият аспект на присъствие в социалната реалност, нейното разместване.
Лисе Ску и Нис Рьомер третират този пространствен аспект с друг подход, чрез серия от рисунки.
Галерия Credo Bonum
Изложба Трансгресии
Куратор: Вера Млечевска
Художници: Светозара Александрова, Боряна Венциславова/Младен Пенев, Иварс Гравлейс, Викенти Комитски, Луиза Марган, Ерик Сикора, Лизе Ску/Нис Рьомер, Пилви Такала
10 май – 7 юни 2011
Откриване – 10 май 2011, (вторник), 19.00 часа
ул. Славянска 2
