На 17 май,от 18,30 часа в аристократичното пространство на галерия "Париж-Москва", ще се открие изложба на живописеца Мирослав Йотов. Експозицията носи заглавието "Няколко минути щастие". Йотов споделя, че уникалността на изложбата му е в това, че във всяка от картините му запечатва личното щастие на твореца, постигнато с помощта на светлината и цветовете. В 15-те творби са съчетани всички емоции и насторения на човека, на едно различно ниво – в комбинация между външният и вътрешният израз на душевността. Според автора, изложбата приканва да отделим от времето си, за да потърсим себе си в платната, да преокрием моментното си състояние в изобилието от състояния на духа, които творецът е уловил с помощта на четката и боите. Във всяка от неговите картини има скрито послание и отговор за това как да преминем от настоящата си ситуация във друга. Заглавията им са разказ за живота, любовта и страстта, защото всеки преминава от “Алегорията на очакването”, през „Ти ли си това” и „Полет”, до “Като забравени нищото “ и „В просъница”. Картините му са своеобразен емоционален прочит, който съдържа в себе си отговорите на въпросите, които вълнуват всеки: защо, кога и как ...



Картините на художника ни въвеждат в един полуреален,почти на границата на сюрреализма свят.Подсказва ни за собствения си поглед върху еротичното,като се стреми да одухотвори женското тяло и акцентира върху символи. Неговите женски персонажи рядко ни говорят чрез израза на лицето, то в повечето случаи е скрито, загатнато, защото авторът желае да обърнем внимание на уловения език на тялото,на състоянието на фигурата,а не персонализацията на изобразения модел.

Характерното за картините на Йотов е фееерията от топли, контрастни, магнетични цветове. Йотов коментира, че стремежът му е не да сътвори картина, а лампа, която да грее в очите на наблюдаващия. Окото ни може да се наслади на мекотата на преливащите нюанси, докато умът ни се забавлява да открива посланията на сюжета. Сюжетите ни напомят на застинал миг, на една красива самота ,а това, което се случва извън тялото в композицията е като негово допълнение, като че ли авторът търси баланса, златното сечение между чувството във фигурата и отражението на тази емоция във фона.
Йотов не се стреми толкова към модерното, щокиращото, неразбираемото, той ни говори на един естествен и виртуозен език, достъпен сякаш за всеки, и именно това е причина неговите творби да са желани в частни колекции тук и в чужбина.