<@SITE_URLtd>
<@SITE_URLtr>
<@SITE_URLtbody>
<@SITE_URLtable>
След романа-речник „Хазарски речник”<@SITE_URLstrong> и романа-кръстословица „Пейзаж, рисуван с чай”<@SITE_URLstrong> сръбският писател Милорад Павич<@SITE_URLstrong> изненадва за пореден път своите читатели с дързък експеримент в романовия жанр.
„Вътрешната страна на вятъра”<@SITE_URLstrong> е роман-клепсидра. Той има две начала, а краят му е в средата и трябва да се прочете поне един път и половина. В основата му е залегнала древната гръцка легенда за обречената любов между красивата тракийска жрица Херо и младия Леандър. Но в романа на Павич Херо е въплътена в студентката по химия Херонея Букур, живяла през ХХ век, а Леандър – в майстора строител от ХVІІ-ХVІІІ век Радача Чихорич. Както в легендата, така и в романа техният копнеж да слеят съдбите си не се сбъдва – в легендата ги разделя водата, а в романа – няколко века. И все пак те се срещат в средата на романа, срещат се в своята смърт.
<@SITE_URLtd>
<@SITE_URLtr>
<@SITE_URLtbody>
<@SITE_URLtable>
След романа-речник „Хазарски речник”<@SITE_URLstrong> и романа-кръстословица „Пейзаж, рисуван с чай”<@SITE_URLstrong> сръбският писател Милорад Павич<@SITE_URLstrong> изненадва за пореден път своите читатели с дързък експеримент в романовия жанр. 
