Д-р Димитър Пашкулев е диетолог, хомеопат и фототерапевт, и сме сигурни, че във всеки втори дом има поне една от десетките му издадени книги по лечебно хранене и природолечение. Най-популярната от тях е „Сила за живот”, издадена от Кибеа още през 1996 година.

Участва в разработването на някои от първите вестници по природна медицина като "Лечител", "Вестник- книга", "Дар", "Домашен лекар", "Дикси".

Д-р Пашкулев има придобита квалификация по хомеопатия (работи специално върху майчините настойки и ниските разреждания), Бахова цветотерапия и ароматотерапия.

Активизира проучванията си и в области като междуличностна и трансперсонална психология, психодрама, източни диагностични, профилактични и терапевтични методи. Съставя за пациентите си комплексни и индивидуализирани, изпълними при домашни условия природолечебни програми. Взема участие в обсъждането на законовите разпоредби във връзка с неконвенционалната медицина.

Освен всичките му заслуги до тук, д-р Пашкулев има и десетки разработки за натурални препарати от билки и етерични масла (кремове, течни и твърди готови форми, чайове.). Консултира фирми за техни природни продукти, включително и за начина на тяхното презентиране.

Има публикувани над 20 изцяло собствени книги по диетология, фитотерапия и комплексно природолечение. Заради големия си опит в областта на лечението с природни средства, издателства като „Кибеа", "Хомо футурус", "АБС", "Изток-Запад", "Световна библиотека", "Рийдър Дайджест" се възползват от услугите му като редактор и рецензент.

Освен в природната медицина, д-р Пашкулев и силен в педагогика и психология, афористика и поезия, има дори издадени книги в тези области.

И тъй като днес е Еньовден, а на този празник народът вярва, че различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце, попитахме най-добрия природолечител за значението и силата на този  дар.

V. S. Към коя билка се протягат най-опитните билкарски ръце сутринта на Еньовден? Най-важната от всички?
Д. П. Най-важната за всеки е различна, но ето няколко от най-важните, които са актуални за бране понастоящем: маточина, лавандула, бял равнец, роза, здравец, цариче, петопръстник и, разбира се - еньовче.

V. S. Има ли билка за любов? Как да я сварим, че да е ефективна?
Д. П. Ако имаме предвид и науката, освен традициите, то хормонално активизиращото действие на магарешкия трън, бабините зъби, клинавичето, омайничето и върбинката определено е доказано. Могат да се прилагат на чай (да се варят не повече от 5 мин. в захлупен съд), или като екстракти.

V. S. Децата боледуват често. Твоята тайна смес, която ще препоръчаш на всяка майка да има в аптечката си. Едно чайче и детето е преборило вируса?
Д. П. Отново няма универсални рецепти, но в повечето случаи добре действат запарки и инхалации (или приемане на готови продукти) от цвят на черен бъз, както и от мащерка, липа, ройбос, ехинацея, босилек... Чесънът и червеният лук (за вътрешна и външна употреба също са изпитани средства, които не бива да забравяме.

V. S. Защо някои от нас не признават билките, не е ли факт, че те лекуват много, много неща, почти всичко?
Д. П. Билките помагат почти при всичко, обаче трябва да са правилно преценени като вид, съчетания и дозировки, които са индивидуални. За обща предпазна употреба някои могат да се пият и без специализирана консултация, но при сериозни болести тя определено е важна. Още повече, че само специалист може да прецени в кои случаи на тях може да се разчита до преобладаваща степен и кога са само допълнение към други необходими терапии!

V. S. Има разпространено схващане сред познавачите, че колкото една билка е по-горчива, толкова е по-полезна. Има ли нещо вярно в това?
Д. П. Не може да се каже изобщо, но е вярно, че внимателно дозираните горчиви билки подобряват храносмилането, изчистват жлъчката и черния дроб (което води до така често споменаваното от народните лечители "пречистване на кръвта" - всъщност на обмяната от токсини), а също така стимулират имунитета. Ако обаче проблемът е друг, например дразнеща кашлица, ще трябват по-други билки, в случая ружа, слез или ленено семе.

V. S. Когато правим билков чай, колко време запарваме? Чували сме, че прекаленото запарване влошава качествата на чая.
Д. П. Запарките се правят от цветове, някои листа и по-рядко плодове и корени - именно, за да се съхранят някои лесно летливи съставки. В други случаи обаче (най-често при кори и корени) се налага по-продължително варене, за да стане по-богат извлекът на други биологично активни съставки.

V. S. Умееш ли да се пазиш от отровните билки? Кои са те?
Д. П. Отровните билки са много, но почти всички вече не се прилагат във фитотерапията, нито като подправки, а само в хомеопатията и във фармацевтичната промишленост. Примери - лудо биле, блян, самакитка, лаконос, есенен минзухар, бясно дърво, тис и мн.др. Необходимо е да се познават, ако човек лично се заема да събира билки и да ги предава на фирми или сам да ги обработва.

V. S. По-добре билка или по-добре хапче?
Д. П. Билката е винаги за предпочитане, доколкото може и без хапче! Не може в някои спешни случаи, както и при поддържащо лечение - например на диабетици на инсулин или на тежки сърдечносъдови болести.

V. S. Как да отслабнем с билки? Издай ни кои са те. Лято е вече...
Д. П. В случая билките не могат да обещаят пълен ефект сами по себе си, а трябва да са съчетани с регулиране на храненето, движението и стреса! Все пак, доста помагат тонизиращите мастната обмяна и пречистващи растения от рода на глухарчето, репея, земната ябълка, гарцинията, центелата, хвоща и др.

V. S. А за добро настроение и анти-стрес има ли работеща билка?
Д. П. Ако се касае за успокоение - маточина, валериана, хмел, лавандула и пасифлора вършат добра работа. Ако пък имаше депресия, по-добри са тонизиращите билки - жълт кантарион, розмарин, върбинка, сцелециум и различните жен-шени.