Все още под въздействието на списъка с налични силиконови импланти в гърдите на 60 известни българки, в редакторския екип на Вю София се оформи разговор за това какво бихме и какво не бихме ползвали от услугите на пластичната хирургия, ако някога по една или друга причина това ни се наложи.

В името на естетичното и женственото се родиха гениални идеи за разкрасяване, абсурдни почти, но всички бяхме категорични - имаме много лоши примери как хирургическите подобрение могат да ти изиграят лоша шега.

И ето равносметката - какво биха и какво не биха подобрили в себе си 5 жени в една модна редакция:

Елена



Не бих си сложила цици, защото изкуствените гърди са ми като ритник срещу естетиката в най-генерален смисъл. Много грозно, че и по-лошо - пошло, евтино и еднакво.

Не бих направила и липосукция, защото смятам, че човешката воля и стремеж би следвало да са по-добрата движеща сила от ножа за изгребване на мазнини от депа в човешкото тяло в области като задник и корем. Добрата диета, умното ограничение, спорта и движението са по силите на всички ни. Другото ми е твърде лесно, ма не хубаво лесно, а мързелашко лесно. А то ме отвращава.

Не приемам ноктопластика, защото за мен в акт като този има доза вандализъм. Да залепиш с тежко лепило нещо пластмасово върху иначе деликатната нокътна плочка ми се струва кощунствено, а и не харесвам последващия ефект. Всъщност всякакви намеси, които си личат за мен са неприемливи. Елегантността, включително и в тази област, е синоним на малко, на невидимо, на фино.

Бих си направила операция на ушите, ако ми стърчаха. Знам, че не е тежка интервенция, а и все пак - тук работим за корекция на дефект, което има своя смисъл.

Вероятно в една напреднала възраст бих се решила и на подобрение в областта на клепача. Това е деликатно място, което обаче има свойството силно да издава възрастта, умората и липсата на перфектен режим. В този смисъл такава интервенция ми е интересна и съвсем ок.

Със симпатия и разбиране приемам операциите за заличаване на белези, защото това е естетична корекция с безспорен смисъл. Принципно съм фен на белезите, те са като врязани спомени, служат вместо дневник, но за тези, които не го разбират така, този тип пластика е полезна и смислена. Приемам също оптичното увеличаване на челото чрез премахване на коса, ако се налага. Всъщност ниското чело е наистина грозно и не виждам аргументи срещу това да бъде "изрежисирано" към по-добро.

Капка



Не съм почитател на пластичната хирургия и на това всички жени да изглеждат "перфектно идеални", като скроени по калъп. Но ако се позамисля, може би бих си направила корекция на носа, защото е лекинко кривичък. Но точно в това намирам и някакъв чар. Не бих се подложила под ножа за уголемяване на бюста, ми че той си е средно голям и много готин.

Гергана



Не би си сложила силикон в никаква част от тялото си. Първо, защото обемът за мен няма никакво значение, а знам, че за мъжете от моето обкръжение - също. Второ, ако един мъж ме накара да направя това заради него, значи не е човекът, който мама и тате ще искат да виждат на семейните вечери (или поне не моите). Трето, ако аз имам импланти, дъщеря ми някой ден и тя ще има, после нейните деца и така силиконът ще се превърне в наша наследствена модификация. Четвърто, е, много е грозно. Личи си от около 100 километра и често въпросът за тях е – кой ти ги купи? Пето – след всяка сериозна интервенция, организмът ти трябва да се възстановява и за да влезе в релси, му трябва време. Имунната си система е изтощена да се бори срещу всяка евентуална инфекция, а ти си като парцал, и то мокър.

Иначе би си направила глезените по-тънки, пръстите по-изящни (ако някога стане възможно това) и носа по-красив. Бих си заличила белег или коригирала нещо от естетична гледна точка. Бих си направила зъбите по-бели и равни, каквото и да ми струва това.

Ани



Бих си направила малко по-плътни устни. Само ако някой ми го „подари” обаче – не бих харчила за такова нещо от лични пари, с които бих могла да пътувам.

Никога не бих си сложила силикон в гърдите. От операцията има сериозен риск да изгубиш чувствителността си в тази ерогенна зона. Няма ли да е ужасно да си привлекателна, а да не изпитваш удоволствие? По-добре малки гърди, но чувствителни.

Марта



Изключително ме е страх от каквито и да е интервенции, престои в болница и, не дай си боже, пълни упойки. Но, предполагам с увеличаването на годините и намаляването на самочувствието, желанието да съм красива ще измести този страх и, при наличие на съответните възможности (разбирай - пари), бих подхранила суетата си все с нещо. Това „все нещо” вероятно ще засяга горните ми клепачи, които по наследство са леко падащи, без да отнемат от големината на очите ми, слава богу. Само в краен случай, обаче - намирам бръчките за чаровни, особено ако са от смях, а не грижи.

Това, което не бих направила със себе си, е всичко останало. Най-върл противник като че ли съм на изкуствени пришитите, грозно топчести гърди. Малко жени могат да си позволят да имат голям бюст, бил той и естествен, и да изглеждат елегантно. Просто намирам, че дрехите стоят по-добре на по-скромно надарените дами, а това е основателна причина.