Тазгодишното издание на Mellow раздвижи София в събота. Бяхме там - не официално по работа, разбира се, а просто да се забавляваме. Но без да искаме, журналистическите ни наклонности се включиха и въпреки многото Каменици, които изпихме оная вечер, набързо направихме едно review на фестивала. Ето какво ни хареса и какво не в събитието този път.
Поздрави на организаторите и желаем все по-голям успех - София заслужава да има свой музикален фестивал.
Много ни зарадва…
1. Оратница - това са момчетата, които свиреха на края на „Шишман”, точно зад Коня, някъде около 4 следобед. Застанали бяха пред входа на училището, на безумното слънце, докато публиката – на сянка – пълнеше улицата. В един момент започна да се играе хоро на невъзможните им аранжименти на народни песни.
Оратница (каквото и да значи това) определят стила си като смесица от фолк с дръмендбейс и дъбстеп – нищо че вокалът им Иван си изглежда чиста проба метъл. Може би тайната на страхотния им звук е в диджериду-то – екзотичният инструмент от дълга над 2 метра куха дървена тръба, която създава плътен и дълбок бас.
2. Цялата идея да има купон в Борисовата градина. Дългата и тясна поляна близо до обелиска в Борисовата е сякаш създадена за партита. Само слагаш сцена с DJ пулт в единия край и нещата се получават. Хем има достатъчно място, хем всичко е някак подредено и организирано – хората се събират на поляната и събитието не се разпилява из целия парк.
3. Двете огромни сфери покрити с бял плат вляво от сцената в Борисовата. Не сме сигурни каква им беше идеята – май бяха свързани с реклама на някаква марка коли. Но във всеки случай изглеждаха страшно красиво, особено щом се стъмни и те засветиха. Луната изгря между дърветата и допълни декора на събитието.
4. Чистата смелост да седнеш и да организираш 12 часа музика на толкова места из центъра на София. Евала на целия екип за мотивацията.
Но не ни хареса толкова…
1. Организацията на „Шишман”. Нещо на улица Шишман не се получаваше както трябва. Музикантите бяха наредени по дължината на улицата като сергии и идеята беше хората да се местят между тях и да се спират тук-там.
Обаче някак си никой не можеше да намери баланса между местенето и спирането и резултатът беше, че повечето от хората просто вървяха нагоре-надолу по улицата. Едвам се заформяше публика пред някой от изпълнителите. Малка тълпа имаше единствено в края на улицата, зад Коня, където на хората им беше по-комфортно да се спрат. Към края на деня публика се събра и около DJ-ите зад „Свети Седмочисленици”. Там се пускаше по-популярна музика (включително Like a G6 и т.н.), а две момичета, качени върху тонколони, демонстрираха хъс и танцови умения.
2. Озвучаването. В Борисовата звукът не беше идеално чист, а на някои места на Шишман си беше просто лош. А това намалява удоволствието от събитието, независимо колко добри са самите музиканти. На места ни липсваше и по един усилвател – момичето с арфата например изглеждаше прелестно, но едвам се чуваше какво свири.
3. Името. Интересно, но малко неясно. Определението mellow (мек, узрял, приятен, чувствен) се използва за определен вид музика – например американски фолк с акустична китара, тип Iron & Wine. Терминът не е фиксиран, но във всеки случай се има предвид нещо меко, успокояващо, с бавно темпо. Селекцията беше малко хаотична - много от нещата на фестивала нямаха нищо общо с това звучене. Хедлайнерите в парка Red Snapper свирят ейсид джаз. Да, много ни харесва – но не е mellow.
4. Боклукът. Да, за съжаление е нормално – след всеки фестивал поляните са постлани с бутилки, опаковки, флаери. Но от „Едно” обикновено държат всичко да е зелено – нали затова списанието им се печата само на рециклирана хартия и е опаковано в естествено разграждащ се найлон. За съжаление на Mellow нямаше усилия в тази посока. Един призив да пазим чисто, отпечатан по PR материалите, щеше да е на място. Както и отделни кофи за пластмаса, стъкло и хартия в парка.
