Стилът на Инес де ла Фресанж и смисълът на думите: Нищо не те прави по-стар от старанието да бъдеш млад

Докато се тревожим за вредите, които ще нанесе слънцето върху лицето ни, бръчките, които ще последват от това и пластичните операции, на които бихме се подложили при възможност, истинските жени, вечните икони на красотата не крият годините си и не се страхуват да признаят, че бръчките, които носят, са заслужени и са гаранция за живота, който са водили.

Точно таква жена е Инес де ла Фресанж, на 53, модел от 70-те и 80-те години на миналия век, която продължава да бъде интересна за един от най-големите в модния свят - Карл Лагерфелд. Напоследък за нея се чува непрекъснато с изяви на ревютата на Chanel, с книгата, която написа и посвети на френския шик.

За нея ще чуеш определения като "първият топ модел”, „манекенката, която говори”, „симпатична и достъпна”, „въплъщение на френския шик” - но най-вече важи "френската модна икона Инес де ла Фресанж".

Жената, която бе именувана за кралица на подиума преди повече от 30 години, днес е по-енергична, красива и успешна от всякога, като не спира да е в светлината на прожекторите с многобройните си бизнес начинания. Е, коя е тя?

Инес се ражда през 1957 година, в семейството на преуспяващ международен адвокат и манекенка от аржентински произход. Истината е, че корените на рода де ла Фресанж могат да бъдат проследени до 15 век, когато крал Шарл Осми ги дарява с благородническа титла, а гледайки Инес няколко века по-късно, никак не е трудно да си представим, че тя е аристократ par excellence.

Родителите й са сред каймака на бохемското общество в средата на века, движейки се предимно в интелектуални артистични среди, но изоставят буржоазното си парижко жилище, за да отгледат децата си в реставрирана вятърна мелница извън града.

Като наследници на известна еврейска фамилия на банкери те не изпитват никакви затруднения да поддържат луксозен живота на децата си - Инес ходи на училище със златен Ролс-Ройс и шофьор с бели ръкавици. Но въпреки елитния си произход, тя не се развива по типичния начин за издънка на знатен род и предпочита да взима от родителите си добрия вкус и възпитание, а не пари.

Следва мечтата си да бъде част от модния свят и меко казано я постига - от 83-та до 89-та е лицето на Шанел, избрано от Карл Лагерфелд, който твърди, че приликата й с Коко Шанел е поразителна. Така тя става първият модел, подписал договор с от котюр модна къща, който бива разтрогнат години по-късно, поради ангажимента й да бъде „вулгарна национална икона”.

Думите на Лагерфелд се отнасят до Мариан, легендарният символ на Франция, който може да бъде видян навсякъде – от пощенски марки и всякакви сувенири, до обществени сгради.

Отказът на Инес да прекрати ангажимента си като „символ на всичко скучно и буржоазно” води до временно прекратяване на цялата й кариера. Но тя е по-обичана от всякога. Не само от цяла Франция, но и от Луиджи д’Урсо, бащата на двете й деца, известен банкер и меценат. След смъртта му през 2006 тя бавно и мъчително се възстановява, започвайки многобройни бизнес начинания и откривайки любовта си към интериорния дизайн.
Днес Инес живее с двете си дъщери - Нине, на 17 години и Ваялет, на 11.

„Животът трябваше да продължи. Напуснах стария ни апартамент и всичките спомени, които живееха там”.
Трите неща, които върнаха благородната красавица на гребена на вълната тази година, са прясно подписаният й договор с л’Ореал, закриването на пролетното дефиле на Шанел и, най-важното, нейната книга „Парижки шик: гид за стил”, за която веднъж вече ти разказахме.

Тя се радва на огромен успех, дължащ се не само на вярата, че Инес е самият френски шик, но й на вярата на читателките, че някой ден могат да бъдат като нея…

В книгата тя посочва не само къде в Париж да си купим перфектните ръкавици до лакътя, но и защо именно там се срещат най-елегантните жени: „Парижанките не искат да са модерни – те знаят, че имат класа. Жените трябва да се обличат заради самите себе си, не за да покажат етикетите си”. И тотално печели феновете си с изявлението, че за да си парижанка, е достатъчно да мечтаеш за Париж, а не да си родом от там.

Модната икона е живото доказателство, че можем да остаряваме красиво, с минимална външна намеса, запазвайки не само младежката си фигура и дух, но и достойнството си. „Нищо не те прави по-стар от видимата обсесия да бъдеш млад. Просто е грозно, когато една жена отказва да остарее.”

Почти се чуваме да мърморим колко лесно е да го кажеш, когато тежиш петдесет килограма и си висока метър и осемдесет, тоест природата е била повече от щедра към теб. Но истината е, че Инес е толкова популярна и обичана не заради вида си, но и усещането за откровеност, достъпност и все пак - висока класа, което тя вдъхва. Ще ни се да виждаме и тук повече такива дами. Защото със сигурност има какво да научим от тях.