Понякога не ви ли се струва, че всички ние, хората, съществуваме и се въртим в някакъв порочен кръг, в който просто чакаме „онзи“ единствен заветен ден/миг/час/повод, за да направим всичко, което реално ни се иска и за което мечтаем през цялото останало време. Като някаква странна версия на абитуриентски бал, но за възрастни, която не е съвсем сватба, не е и солидна годишнина, но носи същата тежест. Защо ни е въобще да пазим най-хубавите си дрехи, обувки, гримове и идеи за някакъв си далечен момент в неизвестното бъдеще, когато евентуално най-накрая ще им е дошло времето?

Сигурно го чувате често, но все пак: не чакайте „онзи“ момент, отдавайте се на всеки следващ максимално; изкарвайте позитиви и понасяйте последствия – в крайна сметка това е красотата на живота!