В навечерието на най-големия християнски празник – Великден, решихме да потърсим някой, който да ни докосне до Възкресението още повече. Защото всички понякога имаме нужда от духовен опит, от нещо, което да ни смирява, ободрява и да ни кара да продължаваме по пътя.
В днешно време има много източници на информация, свързана с православната вяра и прилагането й в живота ни, но едва ли има по-подходящо място да търсим правилните отговори за тези неща от Храма и от духовниците в него.
Затова поканихме отец Божидар, който е ефимерий в църквата "Св. Иван Рилски" към Семинарията, където е и преподавател, да ни разкаже за християнството и за прекрасния празник Великден.
V. S. Все още ли Великден се приема за най-семейния празник, отец Божидар?
Отец Божидар: Семеен празник е малко клиширано. Така се казва и за Коледа, така се казва и за Благовещение, всички празници са семейни, когато има семейство.
Всъщност Християнството е лайфстайл, то е начин на живот. Защото да си християнин означава да отдадеш изцяло живота си на Бог. И празникът не е празник, защото тогава се сещаме за семейните ценности и за семейството си. Ние непрекъснато трябва да мислим за тези неща.
Тези дни Църквата има особена роля, тя припомня, тя напомня за събитие, което се е случило в историческото време, но всъщност ни препраща във вечността. Това припомняне на църквата става постоянно.
Когато човек е кръстен и казва, че Христос е неговият Бог, избрал е да бъде християнин, той трябва да се отдаде на Христос иначе е нещо половинчато, иначе е нещо трудно за възприемане от църковна гледна точка. Не трябва да казваме, че сме християни само на Великден, защото какво се случва... идват хората, чупят си яйцата навън и си тръгват. А всъщност Великден трябва да се преживее като усещане, защото този празник има история и ще предстои и във вечността.
V. S. Казвате във Вечността, но дали младите хора са запознати добре с историята и до кога ще я помним?
Отец Божидар: Смятам, че младите са по-запознати от възрастните. Защото през последните 20 години, макар и трудно, Църквата навлезе в обществото и има своята роля и място. Много е важно непрестанно да се припомня и да се говори на хората, а именно на тези празници е времето да влезем още по-силно в техния живот. Но все пак, всеки трябва да направи усилие. Младите са отворени, те искат, те търсят, за разлика от поколението на родителите им.
Непрекъснато медиите повтарят, че наближава страстната седмица, но никой не си дава сметка какво значи това. Това не значи, че някакви страсти трябва да се оталожат или пък става въпрос, че се разгарят страсти. Трябва да се пита повече, защото страсти всъщност означава страдание. Дори самото отиване на Църква е вид страдание, защото ти поемаш със собствената си воля да извършиш нещо, което ти е някак тежко и трудно да направиш.
Знаете ли колко млади деца идват сутрин в 8.00, за да присъстват на служба, вместо да спят като останалите, но пък те знаят, че имат ценност, те имат Бога, те имат радостта да преживяват това усещане. Аз съм оптимист. Аз вярвам, че религията ще навлезе все повече в живота на младите.
V. S. А има ли нужда, според Вас, за да се случи това, църквата да се „рекламира“ по някакъв начин?
Отец Божидар: Имам приятел, който се занимава с реклама, и той редовно ми казва, че няма значение от хилядолетната история на християнство и устоите, църквата има нужда от реклама.
Но аз смятам, че това да се рекламира е много особено. Лесно е да се направят плакати с облаци, на които да пише "ГОСПОД ТЕ ГЛЕДА" и да ги разлепим, но този модел работи за северните страни, у нас хората не са свикнали по този начин да възприемат Църквата.
Начините на рекламиране на Църквата у нас трябва да бъдат премерени. Защото Православието е нещо дълбоко, то не може да се обясни и разкаже с една-две думи, то не може да се рекламира с някакви плакатчета, Православието иска живот, т.е. ти трябва да си отдадеш целия живот и да попиваш. И няма как да стане от раз, дори самият аз след 20 години в църквата още се уча, още търся, още се ориентирам. Може би съм тръгнал по правия път, но и аз съм човек и аз греша, затова трябва да имаме устои и Църквата е константа. Храмът ние го виждаме, но трябва да отидем при него. Бог ни призовава, но ние трябва да направим усилие.
V. S. Какъв беше Вашия път към Църквата?
Отец Божидар: При всеки е много индивидуално и различно. Аз съм роден в Красна поляна, там моята баба ме водеше в нашия енорийски храм „Свето Възкресение“. В него и майка ми, и дядо ми са кръстени, но тогава някак си бяха потулвани нещата. Това си го спомням, как на Великден наистина стояха дружинните ни ръководителки и пишеха имената на децата, които влизаха в храма.
Трудно беше, но аз тогава не съм обръщал толкова голямо внимание на религията. Но след казармата нещо ме насочваше и ме караше да ходя все по-често в Църквата. И така постепенно открих Храма, записах богословие и така по-късно ме ръкоположиха за свещеник и от 5 години съм в Софийска духовна семинария, където обслужвам духовно учениците и освен това, преподавам.
V. S. Какви са пороците на „новото време“ и изобщо изменят ли се през вековете?
Отец Божидар: Същите каквито са били винаги. Имаме завист, скъперничество, властолюбие, сребролюбие. Всеки един от нас знае, че парите са най-големият порок. Но всъщност, най-големият грях е гордостта. Заради гордостта падна първият ангел. Гордостта е във всеки един от нас.
В църквата казваме, че всеки един от нас трябва да се смирява. Смирението е пътят към съвършенството. Заедно с търпението, послушанието и най-вече любовта, която е над всичко.
V. S. Какво е Възкресението, отец Божидар?
Отец Божидар: Чрез Възкресението Христос възкръсва, за да възкреси и нас.
Възкресението Христово е спасение за човешкия род. С възкресението на нашия Спасител Иисус Христос ние получаваме надежда за надмогване на смъртта и за нашето спасение. Но за това ни трябва вяра и непрестанно упование в Бога. И неслучайно в пасхалната нощ и в следващите четиридесет дни се пее „Христос възкръсна от мъртвите и със смъртта си смъртта победи...”
More from View Sofia
ВЕЛИКДЕНСКИ рецепти от архива на ViewSofia
Агнешки котлети, мариновани в джоджен и чесън върху ризото от спанак по рецепта на Иван Манчев...
Алено бягство от големия град
When in doubt, wear RED!
Великден от детството: Вида Пиронкова vs. Максим Генчев
Ще ви разкажем за спомените на...
