Въобще не знаех, че ще се регистрирам за това прословуто шоу, целящо да те предизвика да се кълчиш като Майкъл Джексън (или ако трябва да бъдем по-актуални като Джъстин Тимбърлейк) и да се мъчиш да достигнеш Арета Франклин по певчески способности.
А и честно да си призная - не съм гледала Иван и Андрей от Сблъсък как разгласяват изискванията в Шоуто на Слави...
Но и не беше нужно?!
Вече забравих как точно стана всичко. Бях споделила страховете си относно мен и Music Idol с Човека. A те бяха следните "Не е за мен това нещо. Как ще се изтипосам аз пред Слави, Йорданка Христова, Глория и Дони, като мога да пея единствено песни еднодневки... <@SITE_URLp>
<@SITE_URLp>
Нали се сещаш - тези , които ги въртят по радио Фреш, прмерно. За които не се изисква да си завършил консерваторията или поне музикалното училище.
Както и да е. Решихме: " Явяваш се. Нищо не губиш".
Мина доста дълго време докато сколасам да се запиша, направо си се мотаех, ако питаш мен.
То не беше едно разпяване вкъщи. Та чак крещене по едно време.
И понеже живея в стара кооперация баш в центъра на София, съседите изискват да сме тихи.
И как да съм тиха, ИЗВИНЯВАЙТЕ! Абе вие знаете ли, че на Music Idol ще ходя аз! А!
Дните си минаваха, аз „си” пеех, очаквайки да ме осени окончателната необходимост да се регистрирам за големия кастинг.
Докато един ден телефона не звънна с мелодията, с която звъни любовта ми:
"Чочинка, намерих сайта! Проверих какво трябва за да се рег-неш. Трябва да си над 18, да не си професионална певица (и остана да съм! ), да си облечена мнооого ефектно (там съм! ) и да пееш 2 песни в различен стил".
Ок. Всичко до тук беше ясно. Аз се рег-нах и ... оставих течението само да довлече тази прословута декларация, която е подписана от бъдещите музикални идоли на България.
Дните минаваха, а аз все пеех. По едно време вече ми омръзна да пея. Близка приятелка вече се беше явила, но уви не я избраха. Явно нещо се беше объркало, защото нея наистина си я биваше.
Та ... чаках, чаках, дойде Февруари, а аз разбрах още една клюкинка от познати за въпросната декларация, която така и не достига до мен - подпиша ли я, няма да имам право да се откажа, ще съм длъжна на продуцентите цели 10 години.
МАЛИИИИ!
Звъннах един телефон и споделих притесненията си с моя човек, но той най-мъдро ме посъветва да почакам и на мен да ми се случи и тогава да си правя изводи.
Ми... колко да чакам, извинявам се - все пак кастингът е утре...
То се е видяло,че на Music Idol няма да вървя, а и вече забравих текста на едната песен (представи си - даже не съм наизустила втора задължителна песен, а ако ме бяха избрали!) .
Както и да е. Поне се топля с мисълта, че ще има втори сезон на Танцувай с мен. А аз този път ще съм там! Жива - умряла, там!
Но... всъщност се сетих, че съдбата нарочно не ме вкара в списъка с избранниците за idol - a. И така е по-добре. <@SITE_URLp>
<@SITE_URLp>
Когато миналата година стъпих на американска земя ми направи впечатление факта, че всички говорят за някакво си предаване, което тече всяка вечер по еди коя си американска телевизия.
Ставало въпрос за някакви си таланти, които пеели песни, а наградата, която един от тях щял да спечели е ...-годишен договор с една от всичките им там музикални компании.
Ядосвам ли те с моите недомлъвки?
Ми как да бъда конкретна като тази пуста Америка е огромна. Как да ти кажа коя е музикалната компания след като те там са сигурно колкото половината население на Юнайтед Стейтс ъф Америка - малки, големи, гиганти. Всичко си имат хората. Всичко в излишък, което понякога дразни.
Прекарвайки няколко дълги месеца на земята на Мерилин Монро ( ах, толкова я харесвам!), стигнах до извода, че всяка американска майка ражда детето си с надеждата един ден то да е или многоуважаван доктор, или секси бейзболист, или.....ХОЛИВУДСКА ЗВЕЗДА!
Всъщност мечтата на всяка американ-мама е отрочето й да се подвизава поне за малко в Холивуд. Ех...защо и моята мама не е имала такива мечти преди да ме роди. 
<@SITE_URLp>
Обратно към темата.
Контактувайки с младежите на Америка разбрах ,че техните майки всъщност изкъсо държат светския живот, освен под зоркото си клюкарско око, ами и под под мишница - всяка сутрин.
Списание People (равняващо се на нашите Блясък, Хай Клуб и новото ДРАМА - което така и не разгледах - не за друго, а защото какво ме интересува живота на БГ звездите. Та аз собствения си живот не мога да приведа в звезден вид, та техния ли да разгадавам... Българска му работа. Американска му работа).
Но не ме разбирай погрешно и не мисли, че отношението ми към американските граждани е смачкано. Много я харесва тая дума - смачкано... Мога да си я повтарям нон-стоп.
И ще те светна за едно нещо - на отпадналите от idol-a вЕрвай ми - много ще им е смачкано като разберат истината за себе си - а именно, че не могат да пеят (нещо, което може би и аз бих разбрала, ако се бях явила - но все още има надежда,остава един ден до кастинга).
Та..... смачкано им беше и на американските желаещи да се превърнат в номер едно Идол на цяла Америка.
Гледах ги няколко дни в продължение на 2 часа как даваха всичко от себе си, правеха невъзможното, изправяха се един срещу друг като тореадор и бик на бойното поле.
Предизвикваха се един - друг чрез певческите си способности и способността си да хипнотизират публиката със запомнящите си гласове и стажантските си холивудски визии.
Такива бяха. И сигурно и сега са такива с изключение на онези, които се оказаха галеници на журито и изпотената публика.
Е, явно аз няма да бъда една от тях в българското издание. Но затова пък имах възможност да стана част от американското такова, като бях съпричастна на талантите, на които така много им се искаше да се обливат цял живот в шампанско (но без сълзи!).
Това е. Не си дочаках декларацията, няма да ми се случи кастинг ...
Но Америка е гостоприемна. Ще ида пак. <@SITE_URLp>
<@SITE_URLp>
<@SITE_URLp>
