В далечната 1962 Берт Стърн, днес 82-годишен, тогава вече известен моден фотограф, има една мечта: да снима Мерилин Монро.
„Страшно ми харесваше. Нейната радост, нейната усмивка, беше като слънчев лъч, разпръскваше щастие.”
Тази мечта става реалност и е известна като „The last sitting”. В рамките на 3 дни Стърн обезсмъртява Мерилин в 2 500 кадъра в хотел Белеър в Лос Анджелис.
Месецът е юни, същата година в която, 6 седмици по-късно, Мерилин умира на 5 август.
Copyright: Bert Stern
„Тя излъчваше нещо, което не съм срещал у никоя друга жена. Беше жизнерадостна отвътре. Нямаше нито капка поза. Абсолютно истинска, божествено красива, невероятно секси. Но тя носеше усмивката вътре в себе си, в очите. Нещо, което никой в последните 50 години не можа да покаже на света. Никой не може да бъде Монро, да изиграе Монро. Дори Мишел Уилямс в последния филм, въпреки цялото си старание. Просто у Уилямс има меланхолия, а у Мерилин всичко беше живот, радост, усмивка и трепет. Обожавах тази жена.”
Това казва щастливецът, живял изключителен живот, част от който е и невероятната колекция снимки на актрисата.
Copyright: Bert Stern
„Тя умееше да съблазни обектива, беше невероятно естествена, освен това знаеше, че я харесвам много и усещаше, че снимките ще станат точно така, както ги иска. Забавляваше се като дете, и в следващата секунда се превръщаше в мокрия сън на всеки американец. Беше изключително преживяване.”
Copyright: Bert Stern
„В сесията решихме да се снима без дрехи, само с бижута и аксесоари по себе си, като идеята ми беше да предложа кадрите на Vogue, където тя не се беше появявала никога. Ако искаха да имат на страниците си най-красивата жена в света, моментът беше този.
От списанието обаче решиха, че снимките са прекалено сладникави, и Мерилин се върна за нова сесия, този път с чисто модно звучене. Е, направихме я.”
8 от кадрите излизат във Вог след смъртта й.
Copyright: Bert Stern
„Докато снимахме тази втора сесия, тя изобщо не се забавляваше. Беше облечена в превъзходна вечерна рокля, перфектно гримирана и фризирана, на много висок ток, но не се чувстваше удобно.
Искаше нещо по-лично, по-интимно. Това ме вдъхнови да направя няколко черно-бели кадъра, подобни на онези, които Едуард Стайхен прави на Грета Гарбо. Точно тези снимки впоследствие направиха Монро безсмъртна. Станаха така, сякаш фотографската камера наистина може да вземе душата на човека, който снима. В тях е цялата Мерилин.”
Какво обаче се случва зад усмивката, зад божествеността на тази невъобразима красота.
В спомените на още един щастливец – Лорънс Шилер, фотограф, придобил световна слава с кадрите на актирасата, нещата кристализират с болезнена яснота.
Copyright: Lawrence Schiller
„За пореден път всичко се върти около голотата. Явно това е единственото нещо, в което съм добра?” отговори тя, въпреки че не очакваше ответна реакция. „Искам да покажа на света, че мога да бъда известна без да показвам задника си” – това са последните думи на Мерилин Монро Лари, както приятелите наричат Лорънс Шилер.
Датата е 4-ти август 1962 г.
На следващия ден, идолът на милиони жени, е намерена мъртва в дома си в Калифорния, на 36-годишна възраст.
Версиите за смъртта са тиражирани многократно и са най-различни – от поредния спонтанен аборт, през сложната връзка с Кенеди, до зависимостта към наркотиците и пр. Никой не знае и никога няма и да разбере каква е истинската причина. Въпреки това, последните дни от живота на дивата ни показват една малко по-различна перспектива от тази, която таблоидите „разпръскват” в продължение на петдесет години.
Мемоарите на Лорънс /Лари/ Шилер, фотографът, който започва да снима Мерилин още през 1956 г., са един от малкото, ако не и единственият източник, който ни дава реална представа за това, което се е случвало в живота на актрисата фактологичнно, часове преди да бъде намерена мъртва.
В много аспекти именно Монро беше тази, която начерта „картата”, по която днешните старлетки се научиха да привличат вниманието на мъжете и успяха да се превърнат в това, което са. В очите на публиката, Мерлин водеше непрестанна борба преди всичко с мъжете или със себе си. В очите на Лари Шилер, най-голямата битка в живота на иконата е тази с Фокс Студиос, а именно желанието й да бъде възприемана по-сериозно. Като актриса.
Една от основните „конкурентки” на Мерлин Монро по онова време е многократната носителка на награда Оскар, Елизабет Тейлър. Правилната дума в случая обаче е завист. Не просто завист, а тъга – пагубното осъзнаване, че голотата и сексапилът попадат в измерение, което няма пряка връзка с таланта. Ако Мерилин е всепризнат секс символ, то Елизабет Тейлър е актриса, която успява да влезе в съзнанието не само на мъжете, но и на всички останали, които могат да оценят филма „Клеопатра” като продукт на киното, който ще има стойност дори и петдесет години по-късно.
Copyright: Lawrence Schiller
„Лари, искам да ми обещаеш, че ако изляза от басейна напълно гола, снимките ще се появят на кориците на списания, в които Елизабет Тейлър дори не е споменавана”, иска иконата.
Със сигурност Монро е осъзнавала, че именно тялото е едно от най-ценните й качества, което се доказва и от факта, че Хю Хефнър се съгласява да плати 25 000 долара за гола сесия на звездата, най-високата сума, която Playboy, някога е давал за снимки. За съжаление обаче, докато Мерлин взима 100 000 долара, за последния си филм Something's Gotta Give, Лиз Тейлър получава 1 милион долара за ролята си в „Клеопатра”.
„Понякога имам чувството, че животът ми е един голям отказ”, споделя Монро пред Шилер, който се опитва да я убеди, че тя е най-голямата звезда, която хората са срещали. „Рамката” обаче не е достатъчна – звездата иска признание за актьорския си талант. „Отговори ми на един въпрос, Лари - колко номинации за Оскар имам?” „Не знам.”, отвръща Лари. „Аз знам,” казва Мерлин. „Нито една.”
Каква е най-голямата трагедия за един творец? Непризнанието. Това е и драмата, която музата на Анди Уорхол изживява през последните месеци от живота си. Моментът, в който актрисата осъзнава, че въпреки славата, тя никога няма да може да се снима на червения килим, получавайки това, към което всички в бизнеса се стремят – признание.
Доказателство за това е и последната бележка, която Мерилин оставя на Лари, заедно със снимките от последната й непубликувана фото сесия. След първоначалния отказ на Мерилин снимките да бъдат продадени на най-известното мъжко списание, само ден по-късно Лари получава пратката обратно, а отгоре й пише – „Изпрати ги на Playboy. Те най-вероятно ще ги харесат.”
Няколко часа по-късно актрисата е намерена мъртва в дома си.
