Точно преди ден се навършиха 48 години от смъртта на един от най-великите български писатели.

Познаваме го с романите "Железният светилник","Илинден", "Преспанските камбани" и още много други разкази, повести и публицистика. Това е Димитър Талев, един от класиците на българската литература, чиито вдъхновяващи мисли ще си припомним днес:

"Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас".

"Надеждата не изоставя човека никога. Ако няма от къде да дойде, тя се поражда от себе си в човешкото сърце, ако няма кой да я донесе, тя сама долита."

"Никога не ги карай да те обичат, дете мое... Настоявай да те оставят и знай че този, който устои и остане, те обича истински..."

"Човек не бива и не може да живее само за себе си."

"Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”

"Веднъж влязла в сърцето на човека, любовта не го напуска до сетния му дъх, защото самата любов е живот".

"Да се научим най-напред да милейме един за друг, да се жалим, та да се хванем сички ръка за ръка..."

"Железният светилник" по Димитър Талев, Театър "Българска армия", снимката горе - също.  Архив: Иван Дончев.

"Силата на жената е безбрежна и невидима. Само тя може да надделее над грубата мъжка сила – тя е като водата за скалата".

"Големият творец полага душата в своята творба – в избора на ноти, слова, багри и в неуловимата на пръв поглед хармония, в която те се сливат. В нея тлее скрита, сподавена, но непобедима скръб, но и искрят смели надежди, твърда, непоколебима вяра и храбър дух. Застанал пред творбата си, творецът се изправя срещу истината – сурова, жестока, неумолима истина – за неговата същност на човек и творец. Творбата е съвестта на твореца".