В нашата най-откровена рубрика, която се казва и в която се разказва "от първо лице", те срещаме с хора, преминали през различни пластични интервенции, хора, които ни споделят за всичко, което са мислели, чувствали, преживели, докато устремено са вървели към своето по-добро Аз. Защото, да си признаем, малко са тези, които генетично са надарени с онзи набор от физически характеристики, които ги правят да изглеждат божествени, но не са много и тези, които смело решават да променят, това което не им харесва с помощта на чужда намеса.
И в търсене на втория вид, намерихме преминали през всичко това хора, които ти представяме чрез техния анонимен, но много истински разказ за взетото решение и всичко последвало след него.
Днес своята история разказва С.Д. Тя е на 23, студент по икономика в УНСС. С. решава да бъде като всички останали и да има право на своето лято, да има право да изглежда добре, като всеки млад човек, въпреки огромния белег, от средата на бедрата й до педя над кръста... Ето и нейния разказ за всичко, през което минава, за да го заличи, поне малко...
"Претърпяла съм първата си пластична операция още като дете. Нея не я помня. Но оттогава е имало няколко, свързани с един и същ проблем. Била съм на около три когато съм седнала в тенджера с гореща вода. Съвсем буквално съм седнала. И резултатът е един голям участък от средата на бедрата ми до педя над кръста, който ме отличава от всички нормални хора. Под нормални разбирам онези, които не се притесняват от бански или къси панталонки.
С годините свикнах, че хората ще гледат, няма как. През топлия сезон ми е невъзможно да ги скрия. Но и мисълта, че това е до голяма степен поправимо също не ме е напускала. Казвам до голяма, понеже участъкът е наистина голям и пластичната хирургия трудно би се справила наведнъж. Другото неудобство на белези от такъв тип е необходимостта от пазене от слънце. При изгарянето кожата не се възстановява напълно и вече не е в състояние да придобива тен. Което неминуемо увеличава рискът от ракови заболявания. Получават се струпвания на места и стигнах до извода, че ще се подложа на още една операция, за да ги отстраня. Това не беше толкова козметична намеса, понеже подбудите бяха от друг характер. Аз нямаше да стана невероятно красива след нея, но щях да съм намалила възможността проблемният участък да ми навлече още проблеми.
И така, процедурата по консултацията е стандартна. Беше ми обяснено точно какво ще се направи, че възстановяването няма да е лесно, понеже местата бяха отстрани на бедрата ми и нямаше как да се поставят шевове, а освен това и давността на белезите е голяма. Че ще се използва лепило и метални скоби, които да спомагат за възстановяването на раните. Бях слабо запозната с подобни методи и не можех да си представя особено ясно себе си в метални скоби, но вече бях решила за операцията и предположих, че е по- добре да не знам. Цялото това "удоволствие" щеше да ми струва към 3 хиляди лева.
Процедурата е стандартна: упойка, неприятното чувство от нея първия ден след това и трудност при придвижване. Периодът на възстановяване след такава операция не е малък, предвид начина, по който раната трябва да зарасне и мястото, което участва активно във всяко движение на тялото. След петия ден бях изписана. Беше ми препоръчана активна почивка поне първата седмица, така че се заринах с книги и списания и се примирих. Оказа се, че превръзките и следоперативната грижа с различни медикаменти, са от много голямо значение за крайния ефект.
В тази операция възстановяването беше най-неприятното. Но няма операция, която да е приятна, а тази беше като инвестиция за цял живот. След около два месеца се бях възстановила напълно. Изтърпях повече от тридесет дни с метални скоби по тялото си. Но си струваше всяка скована стъпка и болката при движение. Много хора не са запознати с опасността при подобен вид белези и не предприемат подобни мерки. Въпреки името си пластична, тази операция не е прищявка, а необходимост. И не съжалявам за двата месеца след това, защото сега мога да се излагам на слънце колкото пожелая, без да ме е страх от последствията, а и имам правото да привличам погледи, при това не такива, смес между съжаление и любопитство какво ли ми се е случило..."
*В новата ни рубрика често ще те срещаме с хора, преминали през различни пластични интервенции, които ще разказват за преживяното преди, по време на и след операцията им. Някои истории ще завършват щастливо, както тази, а други не до там, но така е и в живота. А ти имаш ли какво да ни разкажеш? Сподели ни и твоята история...
