Следва

Кристина Агилера обратното на Ким - стана брюнетка

Михаил Христов, параолимпиецът, в сините очи на когото се изгубихме

Големият руски писател Максим Горки казва, че за някои хора определението "човек" трябва да се пише с главна буква...

Други преди 9 години

Големият руски писател Максим Горки казва, че за някои хора определението "човек" трябва да се пише с главна буква. Това твърдение с цялата си тежест важи за Михаил Христов, който не само оцелява, след като електрическа дъга се отделя от трансформатор с напрежение 20 000 волта и преминава през него, но се превръща в истински вдъхновител със своята неизчерпаема вътрешна сила, която го тласка напред дори след като ръцете му са ампутирани малко след инцидента.

Гледаш го и се чудиш откъде това 20 и няколко-годишно, страшно симпатично момче черпи тази енергия, после виждаш в очите му онази искра, която превръща последните 10 години от живота му в надпревара, в която победата е най-вече триумфа на човешкия дух. 

Михаил е на 14, когато се налага да се раздели с двете си ръце, а днес, години по-късно, той е един от най-добрите лекоатлети у нас, параолимпиец, двукратен световен шампион на скок дължина, достигнал 8 поправки на европейския рекорд.

В разговор за миналото, настоящето и бъдещето, като три взаимносвързани величини, се срещаме с момчето, което често надбягва дори собствената си съдба. Михаил Христов!



V.S. Чудехме се как да започнем този разговор, защото са много въпросите, които напират да бъдат зададени, но първото, което си помислихме, след като те видяхме, бе откъде черпиш тази сила, тази енергия да запазиш себе си? 
М:
Основната причина е, че правя това, което ме кара да бъда щастлив и винаги знам, че най-доброто предстои. Хората около мен също ме зареждат.

V.S. Как става това? Защо някои го могат, а други не? Защо хора, на които не им липсва нищо, нямат дух като твоя? 
M:
Хората приемат всичко за даденост. След инцидента разбрах, по трудния начин, че не е така - че големите радости са в малките неща. Имал съм много трудни моменти, но всичко е поправимо в крайна сметка, а ако не - е заменимо…

V.S. Връщаш ли се често към момента, който промени живота ти? С какво са свързани първите ти спомени след инцидента? 
M:
Причината да продължа напред е факторът, че за мен тази страница от живота е отдавна затворена. Вече не си спомням даже датата и месеца на инцидента. Спомням си единствено екипа от лекари, които спасиха живота ми и ме вдигнаха на крака.

V.S. Колко време ти трябваше да свикнеш с новото си АЗ? Имаше ли момент, в който се затвори в себе си, за да преосмислиш всичко, или напротив? 
M:
Не, първите ми мисли бяха малко детски - как ще карам кола, колело, как ще играя на компютъра – е, всичко това се случи. Tези три месеца в болницата имах достатъчно време да помисля как ще продължа и какво ще правя с живота си. И ето - всички видяха докъде стигнах и колко неща направих. Колко души в България са побеждавали кола и мотор? (бел.ред. в надпревара срещу автомобил и мотоциклет на отсечка от 40 метра, Михаил побеждава рали шампиона Крум Дончев и един от най-добрите ни състезатели по мотоциклетизъм – Ангел Караньотов). Всички тези предизвикателства ме поддържат истински жив.

V.S. Тогава ли реши да се занимаваш със спорт сериозно? 
M:
Не. Когато бях първи курс „Право“ (което завършвам тази година), се срещнах с лекоатлетката Стела Енева – най-добрата наша състезателка. Тя беше катализаторът за да се захвана със спорта. И до днес тя е един от стимулите ми както в спорта, така и в живота.

V.S. Кога усети, че той е твоето призвание? Можеш ли да определиш спорта като твоята голяма любов? 
M:
Още по време на първото си състезание разбрах, че това ще е голяма част от живота ми. Публиката, емоцията, противниците – нищо не може да се сравни с чувството от тези три неща накуп. 

Иначе да, спортът ми е любов – виждам, че голяма част от децата също са по стадионите и пистите. Спортът е една инвестиция в бъдещето на нашите деца. Скоро реших да подкрепя „Купата на Coca-Cola“, турнир по футбол за деца между 12-14 години. Надявам се по този начин да успея да накарам повече деца да станат от компютъра и да ги видя по игрищата - както казват, всяко голямо пътуване започва с една малка крачка. Това е и моят призив към тях и техните родители - ДВИЖИ СЕ !!!



V.S. Вече имаш доста, но коя е следващата победа, към която се стремиш? 
M:
Олимпийските игри в Рио през 2016-а. Готвя се от 4 години за този Еверест в живота на всеки спортист. Там се надявам до обера плодовете на моя труд.

V.S. С днешна дата лесно ли допускаш хора до себе си? 
M:
Хора - да. Все пак животът ми е свързан с това да общувам с много и различни личности, но ако говорим за приятели - трудно, тази връзка се гради с години.

V.S. Предполагам не са ти чужди любовните разочарования и очарования? Вярно ли е, че любовта окрилява? 
M:
Да, тя е голям стимул, все пак не се доказваш само пред себе си, а и пред човека с когото си. Даже и да загубиш, той ще те утеши. Това е според мен и смисълът на любовта - да се мине през всякакви перипетии. Така тя е най-истинска.

V.S. С какво се занимаваш в свободното си време? 
M:
Обичам природата и дивото. Нямам търпение да се стопли още малко, за да се кача в планината. Там всичко е толкова тихо и спряло. Зарежда ме страшно много.

V.S. А какъв искаше да станеш като пораснеш? 
M:
Исках да стана Михаил Христов - малко по-улегнал и уравновесен.

V.S. Ти си човек за пример, а ти взимаш ли пример от някого? Има ли личност, която те вдъхновява? 
М:
Моят треньор Петър Дачев, той е най-спокойният човек, когото познавам. Говори малко, но винаги на място и е преди всичко реалист. Това са все качества, към които се стремя и аз.

V.S. Плаче ли Михаил? 
M:
Правя така, че да няма причини за това.

V.S. За какво мечтае? 
M:
Хората да са по-добри. Светът стана много мрачно и сиво място, а щастието се крие зад всеки ъгъл. Моят живот е цветен..

V.S. Какъв съвет би дал на хората, които искат да изживеят смислено живота си? 
M:
Скоро споделих в страницата си във Фейсбук една много проста мисъл: "Успехът е да харесваш себе си, да харесваш това, което правиш и начина, по който го правиш." Не бъдете роби на чуждото мнение. Когато се захванах със спорта, чувах основно, че нищо няма да излезе от това. Е, станах два пъти световен шампион, имам европейски и световен рекорд на скок дължина - ако това е нищо… Споменах преди малко: бъдете щастливи и от малките неща, това все повече се губи в хората.

А не бива!

More from View Sofia

More Други