За да ти напомняме, а и на нас самите, какво сме направили за отминалите четири години, ще се опитаме да се върнем назад в историята на ViewSofia с авторски материали, подбрани с единствената цел да ти доставят повторна наслада от четенето!
В традицията на 10-те най-добри материала, които си припомняме след всеки изминал месец защото са готини, свежи и авторски, за тези 4 години ще се опитаме да селектираме точно 40.
В следващите дни, до крайната дата 4 януари, ще изваждаме от архива на собствената си съкровищница по един емблематичен за модата, медията или града материал, който си струва да бъде прочетен отново!
Най-емблематичния денди по нашите земи - никога не престава да буди интереса ни.
Ето какво си казахме преди две години:
Денди е един от онези хора, които няма как да объркаш. Винаги ще го познаеш по интересния акцент и многото аристократични аксесоари.
Срещнахме се с родния писател и моден критик, в малко и тихо заведение, в което той ни показа голяма част от аксесоарите си, всички до един с история и антична стойност.
Разказа ни защо човек трябва да има гурме лъжичка, запази в тайна защо си носи собствени прибори и ни разказа за първата пънкарка, за рекламните сесии на Вивиан Уестууд и за това, колко точно изключителен или не е Галиано.
V.S. Кой е любимият Ви аксесоар?
Д. Аз съм много консервативен. Нося само костюми, предимно в черно. Смятам, че облеклото е фон, нещо като театрална завеса, зад която се крият различни добродетели и качества. А зад костюмa, който играе ролята на театрална завеса, трябва да има и интересен спектакъл. За мен това са аксесоарите. Писалка, часовник, малко бижута. Аз харесвам аксесоари от началото на века, аксесоари с история. Според мен, не по принцип, не трябва да се прекалява с аксесоарите, но тъй като съм известен като Денди, мога да си позволя да сложа малко повече. Имам си бастунче, което е почти винаги с мен. Казвам почти винаги, защото има места, на които не можеш да се появиш с бастунче, освен ако не си инвалид. Имам си и тази показалка, с която посочвам не добре облечените хора в моето шоу "Fashion police". Тази е сребърна и на върха си има малък рубин. Имам и една по дълга. Тя е от махагон и отново е със сребърен връх. С нея соча по-големи модни прегрешения, модни рецидивисти.
V.S. А това какво е?
Д. Това са приборите ми. Аз никога не се храня с чужди прибори. Този "куверт" е винаги с мен. Обичам, когато ходя да си купувам обувки. Тогава винаги нося със себе си една много скъпа и изящно изработена сребърна обувалка.
V.S. А тази дрънкалка?
Д. Аз много обичам сребърната си бебешка дрънкалка. Тя е с дръжка от слонова кост, която може да се използва за повикване на сервиетата или за вдигане на тост. Аз я използвам и за друго. Когато съм в някое телевизионно шоу и ако искам да взема думата, започвам да дрънкам с нея. Околните винаги се впечатляват много. Обожавам иглите за вратовръзки. Страхотно е, когато се обличаш, да добавиш игла за вратовръзка. Например, когато си с тъмнозелена вратовръзка, да добавиш игла с гранати. Или имам една игла за вратовръзка, която представлява сребърен саламандър. Самата игла е изработена от злато, има и рубини, а очите на саламандъра са от брилянти.
V.S. А тази икона на врата ви?
Д. Друг любим аксесоар ми е моята нагръдна икона. Тази е от 17-ти век, а е обкована през 19-ти. Ето този кръст с класическа форма. Всъщност истинският кръст е от сребро, а не е от злато, както много хора си мислят. Ето затова и когато очакваме светената вода да се освети, топваме сребърен кръст в нея, а не златен. Обичам този нагръден комплект за семейни снимки, за който не съм сигурен, че мога да отворя. Там нося снимка на моята майка и на моя дядо. Обичам неща, които в градското присъствие ми позволяват дворцово-домашен комфорт.
V.S. Носите си и още прибори?
Д. Да. Да кажем, че тук, в някой софийски бар, някой ще ти сервира класическа коктейлна лъжица и когато трябва да стигнеш до маслинката, да не се притесняваш. Ето затова аз си нося лъжица. Нося си и нож за риба, който голяма част от непросветените биха помислили за нож за писма. Нося си и гурме лъжичка и нож за масло. В изисканите ресторанти хлябът трябва да бъде поставен в малка чинийка от лявата страна, над приборите, и той трябва да бъде поднесен с масло. Ето за това ми е и ножът за масло. Гурме лъжицата си я нося, защото когато ти поднесат ястие със сос, винаги трябва да има сосиера, дори и самото месо да е залято с малко сос. Така, когато си отрежеш една хапка от ястието, можеш да си я полееш с малко сос.
V.S. Каква е историята на бастунчето Ви?
Д. Навремето се движех в много луда компания. Сега всички са в Америка. Но това е без значение. Та, когато бяхме млади, се събирахме в дома на един бивш руски княз, който имаше някакво заболяване и ходеше с бастунче. Та, това бастунче беше с огромна глиганска глава и много жълъди на шията. Та, това бастунче много ме впечатли. И един ден на площада пред Александър Невски видях само сребърната дръжка. Тази глава на лъв и с тези папури на врата, страшно много напомняше на онова бастунче. Просто беше правено от един и същи майстор. Реставрирах го. Позлатихме му устата, сложихме му очи. Една моя приятелка, която е реставраторка, ми направи тази махагонова дръжка.
V.S. Кое друго е важно за вас?
Д. Имам си конте моливче. Това е сребърна дръжка за моливче. Ако някога ми се наложи да подчертая нещо. Това е сребърен омекотител за уста със сапфир. Имам и сребърна табакера. Това е английско сребро. Ето и сребърната ми пудриера. Тя е от индокитайско сребро от времето на френското владичество. Ето и любимата ми сребърна лъжичка. Много харесвам сребърни лъжички, и ако някога подарявам нещо, то това е сребърна лъжичка. Имам си и пръстен с монограм на Фердинанд.
V.S. А часовникът?
Д. Tissot, винтидж, разбира се. Днешните тузари не могат да оценят подобен часовник. Те носят огромни златни часовници на китките си, аз пък нося малък старомоден Tissot с крокодилска кожа. Ползвам един парфюм. TZAR на Van Cleef & Arpels. Това пък е моята халка за салфетки. Ще помислят, че съм амбулантен търговец.
V.S. Разкажете ни за обувките.
Д. Що се отнася до обувките, обожавам една марка, която се казва Rodolfo Zengarini. Харесвам класическите обувки. Този тип като моите, италианците ги наричат френски тип. Обувки с лека перфорация и тънки връзки. Обичам да си купувам по 3 чифта от модел. От Швейцария си купих един много красив модел на Bruno Baldini. Имам и едни, който не успях да ви донеса. Те са тип пантофки и са от истинска леопардова кожа. Но не ги нося много често, защото ги смятат за скандални. Обичам винтидж.
V.S. А за дрехите?
Д. Обичам копринени шалове. Обичам папийонки. Обичам и вратовръзки на точки, защото това е истинската класика. Обичам винтидж.
V.S. А тази писалка и този тефтер?
Д. Аз пиша само с писалка. Все пак съм писател, а и не съм от типа хора, които виждат писалка само, когато станат президенти. Пиша и само със зелено мастило. Пиша във тефтери с кожена подвързия и със позлата. Носи ми ги една приятелка от Америка.
V.S. Когато пътувате, купувате ли си антики?
Д. Аз не пътувам често, но когато пътувам, нося семейни снимки в сребърни рамки, защото искам винаги да съм в обкръжение на собствената си история. Купувам си разни неща, когато имам възможност.
V.S. От къде идва тази любов към аристократичните предмети?
Д. От къщата на баба ми. А и истинският лукс се крие във старинните неща. В тези неща няма 6-5. Едно са ръкавелите с монограми на Фердинанд, друго е да си с евтина съвременна направа. Тези неща са толкова изящни, много красиви и те имат определена стойност.
V.S. Как се възприемат тези неща в днешното съвремие?
Д. От запознатите хора - като нещо възхитително, от простаците се приемат като нещо смешно, а от кристално простите и необразовани хора - като нещо изключително. Защото те, въпреки че не знаят какво е това, съзнават, че ще се докоснат до нещо изключително. В България, консерватизмът не се радва на голяма почит. Тук свободата е на мода.
V.S. Какво мислите за съвременните модни критици?
Д. Ами, тези познавачи на модата не са никакви познавачи. Съжалявам, но нищо не показва какви познавачи сте. Вие сте просто чиновници, които си разказват едно и също нещо и са упълномощени да давате мнение за нещо. Ако е модата, това е Любчо Стойков. Ако е медията, това е Гого Лозанов, ако е жълтото - това е Венета Райкова. Това са хора, които претендират за изключителни познания в областта си, а всъщност не са нищо особено. Ако попитаме изявените модни спецове едни най-обикновени модни въпроси, те никога няма да могат да ни отговорят. Ако ги попитаме кога е създаден и от кого първата сребърна чантичка, тип ризница, те никога няма да ни отговорят. На Cartier са. Кой първи в модата си е лакирал ноктите в черно? Това не е Коко Шанел. Това е една немска баронеса. Наричат я Дада Баронесата, защото името е много сложно. Тя е и първата пънкарка. Лакирала си е ноктите в черно, сложила си е изкуствени мигли, след като е оскубала папагала си. За да се подиграе на невинните девойки, които са си слагали изкуствени бенки, тя си е лепяла много скъпи пощенски марки. Движела се е по улиците на Ню Йорк с по 6 хрътки, вързани на златни вериги. След това Коко Шанел капва малко мастило в червения си лак за нокти, и така създава черния, който и до днес се смята за изключителен. Много Шанел.
V.S. Имате интересни познания.
Д. Ако попитаме някой от тези, които се занимават с мода, как си снима Вивиан Уестууд рекламните сесии, никой няма да може да ни каже. Тя снима всяка рекламна сесия като копира картините на Фрагонар и Холбайн. А те дори няма да знаят кои са Фрагоран и Холбейн. За да се занимаваш с мода, не е достатъчно да знаещ кои са Оскар де ла Рента и Галиано. Трябва да имаш много сериозни познания по история на изкуството. Ето, ако са достатъчно интелигентни ще знаят, че Галиано е пълно копие на Пол Поаре. Всичко започва от Поаре. Тези модни познавачи, надали знаят, че един от най-големите в модата е Жак Фат. Той е десетократно по-скандален и от Галиано, и от Александър Маккуин. През 50-те години той е носил бричове, носил е велурени якета с дълги ресни. Няма мода без традиции и няма стил без традиции.
V.S. Как започнахте да водите "Fashion police"?
Д. Те ме поканиха. Преди това седях на едно диванче и коментирах разни неща. Обикновено на диванчето до мен седеше фолк певица. След това ме поканиха да водя и тази рубрика. Приех, но със страх. Защото, когато кажеш на българката, че обувките й са неподходящи, тя по-скоро ще те шамароса, отколкото да го приеме с чувство за хумор.
V.S. Благодарим Ви!
Д. Мерси!
