Следва

Петъчна доза СЕКС: Най-горещият учител в света!

Соня, която написа "Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца и други", ексклузивно

Здравейте! Ами аз, основно, съм Соня, другото са неща, с които се занимавам в даден етап от живота си...

Други преди 8 години

Днес, на 3 юни, е премиерата на тази свежа, жизнеутвърждаваща и напоена с чувство за хумор книга на издателство Colibri, чиито автор - очарователната майка на двама сина и майсторка на смелия и смешен градски разказ - Соня Тодорова, разпитваме днес в едно софийско, майчинско и много откровено интервю.

За най-новото заглавие от български автор на Colibri, блогърът Константин Русев-Шамана казва:
„Това е книга за София и още нещо, написана в духа на пътеводителите „Мишлен”, закачливите описания на Тери Пратчет и очарователния хаос на домашните списъци за пазаруване. В нея ще намерите смях, прагматизъм и разни истории в съчетание с лекото безумство, което майчинството носи на крилете си, с опити за живот, а не само за оцеляване в градска среда, както и със заслужаващото адмирации усилие да запазиш Красотата в обърканото ежедневие на пораснал човек. Авторката е успяла да грабне дребни моменти, които за обикновените хора може да изглеждат скучни и незабележими, да ги пусне през цедката на артистично кривогледия си мироглед и да ни ги сервира с нужното умение, добре изпечени и подходящо подправени.”
Докато се каним да започнем "Наръчника" още този следобед, разговаряме с духовития му автор. Насладете се с нас! 



ViewSofia: Здравей Соня, ти си инженер, но май повече си мама, щом първата ти книга е за това? Колко дечица имаш?
Соня Тодорова: Здравейте! Ами, аз основно съм Соня, другото са неща, с които се занимавам в даден етап от живота си. Инженер в момента не съм, докато родителството се очертава като по-дългосрочен ангажимент – имам две малки момчета. Писането на книга ми се услади, смятам да продължа и с това.

V.S.: Как се казват?
С.Т.: Сцила и Харибда (това извън отговора – предпочитам да не казвам имената им, ако не възразявате.)

VS: Искат ли братче или сестричка?
С.Т.: Не. И така вкъщи е достатъчно голяма лудница.

VS: А ти?
С.Т.: Не. Първо защото и сега едва издържам и второ защото с всяко следващо дете вероятността то да е момиченце се увеличава. Само мъжът ми твърди, че иска трето дете, но подозирам, че го прави по-скоро от куртоазия.



VS: От гледна точка на софийска майка, как ти се вижда градът?
С.Т.: От гледна точка не само на майка, но и на софиянец (и по двете линии нямах баба и дядо в провинцията – тогава страдах, а сега го казвам не за да се фукам, а като интересен феномен), напоследък градът ми се струва занемарен, претупан, лишен от обич и внимание. Струва ми се, че сме на път да унищожим специфичния и много специален дух на столицата. Тази особена смесица от декадентски аристократизъм и провинциален уют, която правеше София толкова симпатична, вече почти е изчезнала.

VS: Колко по-добре може, защото винаги може по-добре?
С.Т.: Може много по-добре. Гуголплекс по-добре.

VS: Квартална или централна София е по-близкия еквивалент на София, лесна да си отгледаш децата?
С.Т.: Имам личен опит само с централната част на града, но подозирам, че е еднакво трудно и там, и в по-отдалечените квартали. София не е град за деца. Да сте опитвали да влезете в произволен квартален магазин с бебешка количка? Или пък в аптека? Опитвали ли сте да минете с малки деца през някой подлез? А да кърмите в мол?!

VS: Ако беше на мястото на кмета Фандъкова, която е и майка, и баба, щеше да наредиш приоритетите си, свързани с децата, по кой начин? Чуваме непрестанно за нови и нови детски градини, но сигурно има и други важни неща?
С.Т.: Мисля, че главният проблем на децата в София е, че градът е прекалено опасен за тях. Не само улиците и тротоарите – самите детски площадки са опасни. И скучни, като заговорихме за това. Аз бих започнала от парковете и местата за игра – естествения хабитат на градското дете. Бих ги направила оградени, чисти и от естествени материали. И бих забранила със закон: 1. продавачите на пластмасови боклуци; 2. бараките с чипс, шоколади и силно радио; и 3. пушещите цигари граждани в радиус от поне 50 метра около обособените за игра места.



VS: Фен ли си на частните детски градини, ясли и училища?
С.Т.: Не бих поставила нещата така. Фен съм на модерното, хуманно и динамично образование. Не съм сигурна, че "държавното” ни образование като цяло е модерно, хуманно и динамично. Докато във ведомствената частна детска градина, в която записахме децата ни (понеже в държавна не ги приеха – нито с връзки, нито без връзки, а подкуп не ни се даваше), те получават именно такова. С две думи – фен съм на нашата детска градина, за другите не мога да кажа.

VS: А на ранното социализиране, например ясла от 10-месечна възраст?
С.Т.: Не. Смятам, че както за детето, така и за майката е изключително полезно, да не кажа жизненоважно, да прекарат първите две-три години от живота на детето заедно. Двете години майчинство, които ни се полагат в България, са страхотно изключение и небивал късмет, грехота е да не се възползваме от тях! Знам, че много хора ще кажат, че това е финансово невъзможно. Разбира се, всеки преценява за себе си – както финансите, така и приоритетите. Според мен, децата са готови за социализация някъде около третата си година. Бебетата не могат да се социализират.

VS: Как протича един ден с дете под мишница на една софийска майка през пролетта на 2015-а? Къде ги водиш, къде те водят, къде хапвате, какво хапвате, най-веселото, най-тъжното, най-милото...
С.Т.: Протича хаотично. Играем, викаме, пазаруваме, падаме, ставаме, бършем носове, оглеждаме се, пресичаме, караме се, сдобряваме се, плачем, пак бършем носове, готвим, ядем, четем, пак играем, целувам цицини и синини, отговарям на въпроси, мия ръце... Изтощително е. И все пак готино и може би това е отговорът на въпроса "защо пък да е готино?” – защото в рамките на всеки един ден се случват поне двайсет и седем най-весели, най-тъжни, най-опасни, най-смешни и най-мили неща. А колкото до подробностите от кухнята – пише ги в книгата.



VS: Има ли разлика от наръчника за справяне с хлапе тук, и, да речем, в Хонг Конг?
С.Т.: Ами сигурно има. За Хонг Конг не знам. Но мога да предположа, че наръчникът за справяне с деца във Виена например, ще е доста по-тъничък.

VS: Момчета или момичета за по-лесно?
С.Т.: В тази игра лесно няма.

VS: Има ли надежда за демографския проблем?
С.Т.: Сега ще кажа нещо скандално. Има, да. И той се нарича цигани. Както и някои други етнически малцинства, включително такива, формирани от бежанци и емигранти. В много от тези общности отдавна вече се раждат по повече деца. И в това няма нищо страшно. Страшен е начинът, по който обществото ни се отнася към този огромен ресурс.

VS: А за това, да върнем децата на България в България?
С.Т.: Нямаме нито право, нито възможност да връщаме когото и да било. Ако държавата функционира нормално, ако предлага базова сигурност, справедливост и свобода на гражданите си, „децата на България” вероятно сами ще започнат да се връщат в нея. Или пък ще изберат да не се върнат, за щастие за нас това е единствено въпрос на лично решение. Ще кажа само, че не мога да съдя никого, който е избрал да не се връща точно СЕГА.

VS: 3-те най-положителни неща наоколо в последната половин година?
С.Т.: В общ план - ремонтираните тротоари по улица 6-ти септември, книгата "Невероятните истории на българските съкровища" и новият директор на НДК. А в личен са повече от три.

VS: И една тайна за пораснали деца - как да не погубим детското? И в нас, и в децата ни?
С.Т.: Лесно е и има най-разнообразни възможности. Например така: Тръгнете по улицата. Намерете локва. Скочете в центъра ѝ трупешката. Признайте пред себе си, че удоволствието от този скок е несравнимо по-голямо от дребната неприятност с измокрените обувки. Усмихнете се. Готово, детето е спасено!

V.S. Благодарим ти, чудесен съвет!
С.Т. Аз благодаря за вниманието!

Представянето на книгата е тази вечер от 19:00 часа в градината на Soho.

More from View Sofia

More Други