VS: Жива ли е операта, господин Контстантинов?
ЮК: Операта е старица. От благороден произход, вярно, с доста бижута, макар и отдавна нелъскани. Добре изглеждаща, но на около 85.
VS: А Софийската опера в частност?
ЮК: На същата възраст, само че без бижутата и с неблагороден произход, с диабет, перде на очите и частична слепота. Без здравна осигуровка.
VS: Оперен ли е вашият стил?
ЮК: Слава Богу, не. Какво е оперен стил според вас.
VS: Изглеждате много добре, а и не носите характерните белези на оперно величие? Какъв е вашият стил тогава?
ЮК: Аз не съм жертва на модата, а и никога не съм бил. Откакто се помня, нося дънки и тениски. Гледам да се съобразявам с най-елементарните правила в обличането, без да робувам на нечий стилистични похвати.
VS: Брадата не е ли задължителен атрибут за оперния певец?
ЮК: Пезевенската брада – да. Има много колеги, които наистина отделят много време да поддържат брадите си. На жаргон съществува такова определение – оперна брада. Истината е, че от една страна собствената брада спестява изключително неприятното усещане да ти лепят изкуствена. Странното е, че доста студенти в Консерваторията, за да придобият по-сериозен вид още в първи втори курс носят „много оперни” бради.
VS: От къде пазарувате?
ЮК: Нямам определени места. Пазарувам накуп, когато установя, че са се насъбрали много неща за купуване. Много обичам италианската марка Прада, към която имам някаква особена слабост. В повечето случаи имам проблеми с номерата, рядкост е изобилието на 46-ти номер обувки и на качествена конфекция за високи хора.
VS: Има ли човек, с който се съветвате или чието мнение е важно за вас по отношение на личния ви стил?
ЮК: Ако нещо не хареса на съпругата ми, рискувам да спя на изтривалката.
VS: Блондинка или брюнетка?
ЮК: Брюнетка, боядисана в русо.
VS: Кафе или чай?
ЮК: Кафе. Без захар. По много.
VS: Черно или бяло?
ЮК: Черно.
VS: Какъв бяхте на 15 години?
ЮК: Симпатичен хулиган.
