Следва

Барселона

Gallery 2.0

От дуото „М” още топло-топло, едва наскоро отворили врати. Запознаваме се със създателките на Gallery 2.0...

преди 7 години

Рецепта за вдъхновение:
От дуото „М” още топло-топло, едва наскоро отворили врати. Който желае да опита – адресът е удобен – на малките петте кюшета, в центъра на града (ул.”6-ти Септември”26).

Нужни продукти:
Голяма доза изкуство;
Много светлина;
Пулсиращ градски фон;
Чаши вино;
Щипка споделяне;

Ние не оставаме по-назад. Гладни за изкуство, отиваме на гости. Запознаваме се със създателките на Gallery 2.0. Сядаме по женски на бара, но не по коктейл, а по чаша кафе и бучка захар в него.

V.S. Коя е Милена и коя е Мария?
Милена: По образование съм икономист, а от повече от десет години се занимавам с недвижими имоти. Но това, което е тук е моята страст. С Мария се познаваме още от основното училище. Проверени сме във времето. Колкото сме различни, толкова и се допълваме. Харесваме културата, Арт-а, интересните неща, младите хора. Мария беше инициаторът и основния двигател на този проект, защото в последните години прекарах в Чезена, в Италия, скоро се върнах оттам. Само ме изчака да се прибера, показа ми мястото, роди се идеята, която така или иначе отдавна зрееше в нас под различна форма. Всяка една имаше различни мечти, които пресъздадохме тук.
Мария: От седем години съм в България, след десет - прекарани във Франция. Все комбинирам двете култури в една. Получава се интересен микс.

V.S.Вярно ли е, че имат толкова сирена в менюто?
Мария: Да, много са. Просто им е част от ежедневното меню. Французите започват със сиренето и завършват с него, преди десерта.
Милена: Горе-долу и в Италия е така.

V.S. Вкусно … та относно идеята? Как я забъркахте в главите си? Защо чуждата култура ви дава такъв заряд да пренесете и у нас?
Мария: С годините се запознах с някои интересни автори – като техен клиент и ценител също. Видях колко трудно е да се представят сами и най-вече да се задържат на пазара. Някои от тях затвориха пространства. Това провокира мислите ни. От години сме искали галерия, затова може би и името си остана под тази форма. Но искахме нещо по-модерно. Хората да влизат, да няма бариера, да се застоят.

V.S. А от къде е тази любов към изкуството? Тя не се появява от ден за ден.
Милена: Това са вродени неща, човек се ражда с него.
Мария: Това е усещането за красота.

V.S. Кое ви вдъхновява сега? Примерно днес преди да дойдете тук в галерията?
Милена: Аз поглеждам небето между сградите, виждам ракурса, виждам покривите на архитектурата в центъра на София. Особено идвайки от Италия… Всеки път си правя снимки на околността. Нас двете мисля, че това ни свързва, че успяваме да намерим позитивното и красивото навсякъде.
Мария: Мен ме вдъхновяват хората и идеите, нещата, които правят.

V.S. А галерията за младите ли е направена?
Мария: О, не. Представата, която имах за галерия беше светло, хармонично, квадратно пространство с витрини. В последствие 5-те разклонения на ъгъла ни спечелиха с широкия достъп. Мястото е много комуникативно и приятно. Добре, че се появи. Иначе щяхме да останем скрити от улицата, да се влиза през врата. А тук е отворено за всички. Именно и за тези, които са все още не утвърдени автори, за децата и техните придружители. Онзи ден влезе една възрастна дама /май ни е съседка/, която пожела да разгледа и да поседне за малко.
Милена: Както казва Мария, целта е хората да откриват някакво продължение на приятелската и семейната среда, без значение кой час на деня е.
Мария: Надяваме се всеки да намери своя фокус при нас. За едни ще бъде живопис, за други - нещата на българските автори, за трети – чаша капучино дошли с или без работата си за вършене. Забелязваме, че работи. Миналата седмица две семейства дойдоха на по чаша вино, а децата си играеха и рисуваха. Общият им език беше френски.

V.S. Доста хора се заглеждат отвън дори и сега, може би е именно заради прозрачността, която сте постигнали. Интериорът също е много интересен. Виждаме много столове и то различни. Кой е авторът и каква част от него е ваше дело?
Мария: За бара получихме помощ, за него ни трябваше веща ръка. Направи го арх. Николай Николов от студио ZOOM. На дали щяхме да се справим толкова добре сами. Но всички други решения са главно мои, с Милена сме ги обсъждали доста. Може би другата ми страст е архитектурата и вътрешния дизайн. Вкъщи има купища книги с тематика за „green architecture”, Taschen изданията и какво ли не от света.
Червените столовете са леко ‘’vintage’’. От една приятелка са. Друг е от вкъщи, има един от рециклирани материали, масата е от Шишман. Събрахме неща от всякъде, които да съжителстват тук, заради разнородната публика.

V.S. Добре, нашият офис е сравнително наблизо. Може ли например някоя от моите колежки, да дойде следобед с тефтера си и да седне на по кафе, докато пише някой материал?
Мария: Разбира се! Няма бариера, на бара, на масата… някой, ако иска и на пода като децата. Имаме и книга и за малки, и за големи. На кой-както му е комфортно. Скоро започнахме и нова инициатива. Четем на малките деца. Търсим връзката между всички възрасти, докато седим по турски на пода с някое четиво…
Милена: Концепцията е доста широка плюс събитията, които ще се случват.

V.S. Какво да очакваме през следващия месец?
Мария: Представяне на порцелан, но много авангардно. Върху чашите има стихотворения, които променят формите. А на долния етаж, като част от инсталацията, ще има прожекция на мултимедия. Ще бъде пуснато като събитие и всички желаещи са добре дошли.

More from View Sofia

More