Следва

Карин Ройтфелд в едно не толкова традиционно интервю

Тайните на... балетиста Ясен Вълчанов

Когато 30 години си неотлъчно на сцената, навярно животът ти се превръща в красив спектакъл. Но играеш...

Лица преди 14 години

Когато 30 години си неотлъчно на сцената, навярно животът ти се превръща в красив спектакъл. А в него играеш и собствената си роля.

Балетът е чувство, умение, красота и дарба. Прекрасно е всяко едно движение, неописуемо е чувството да пресъздеш емоцията с танц. Каква е тайната на това изкуство и в какво се крие зарядът да бъдеш балетист/балерина?

Ясен Вълчанов завършва Академичното хореографско училище в Санкт Петербург. Преподавател е в Държавното хореографско училище в София /днес Национално училище за танцово изкуство/, в Нов български университет в София и в балет “Арабеск”.

В репертоара му са над 90 роли от различни балетни стилове - Принц Дезире “/Спящата красавица”/, Принцът/ “Лешникотрошачката”/, Зигфрид /”Лебедово езеро”/, Базил /”Дон Кихот”/, Алберт /”Жизел”/, Джеймс /”Силфида”/, Джон /”Зорба Гъркът”/, Караиван и Лазар /”Козият рог”/, Ескамилио /”Кармен”/, Блудният син от едноименната творба на Баланчин, и др.

V.S. Ясене, признай си, на кого му е по-трудно в балета - на мъжете или на жените?
Я. В.
Не мога да кажа, но е факт, че мъжете са по-малко, отколкото жените. Аз казвам, че мъжете приличаме на английските коне – бързи на къси разстояния. Докато жените – арабските, които издържат на дълги разстояния.

V.S. Не пречи ли усвояването на други танци при балета?
Я. В.
О, не. Колкото повече стилове владееш, толкова повече се обогатяваш. Така че и в училище се изучават различни видове танци.

V.S. Какви са другите танци, които владееш?
Я. В.
Зависи от това какво трябва да се играе на сцената. Хореографът идва, представя спектакъла и ти си длъжен да го овладееш технически и да го изпълниш след това на сцената.

V.S. Трябва ли да си артист по душа?
Я. В.
Определено! Иначе не става. Дори в художествената гимнастика е така. Там си отдаваш душата било то в уред или просто в движението. Става вече изкуство.
Това не е просто спорт – всъщност няма нищо общо.

V.S. Какво трябва да знаят партньорите един за друг?
Я. В.
На сцената, на репетиция, трябва да има усещане между партньорите – не само между мъж и жена, но и между един и същ пол, в зависимост от това какви персонажи се срещат там. Това е вече въпрос на актьорско майсторство. Търси се контакт между тези хора на сцената всъщност. И публиката усеща това. Не го разбира, но го усеща.

V.S. А любовта влияе ли?
Я. В.
Всякакви разклащания на психиката действат по някакъв начин - зависи от човека.

V.S. Има ли закономерност при височината на мъжа и жената?
Я. В.
Не може мъжът да е много по-нисък от жената – просто физически не може да партнира. Жената се качва на палци и по този начин се повдига около 10 см. Самата поддръжка, която се прави от партньора вече не може да стане, ако тя е по-висока от него. Тежестта – по мое време, мога да ти кажа, че имахме тетрадка, в която пишеше килограмите. Тези, които бяха над нормата, бяха написани с червен цвят. Тъй като ги вдигаме, ние момчетата, можехме да танцуваме с момичетата от тази графа само по наше желание.

V.S. А как се избират двойките?
Я. В.
Този въпрос е многопластов. По принцип се избират хората, които имат таланти и качества от училищно ниво. Често в 7-8 клас много напълняват и израстват. Вече в театъра ние си правим изпити за това кой как се представя. Оттук нататък, ако става дума за партньори, са вече утвърдили се солисти или с перспектива млади хора, които могат да поемат тази скала в балетната йерархията. А другото е по амплоа.
Или идва хореографът и казва – „Да той става за Жизел, но тя не. Той ще играе там, а тя не става…” При вече по-щастливи обстоятелства се образуват двойки, които играят цял живот заедно. Те си дишат заедно и си знаят и кътните зъби, дето се вика. Така че това с подбора е сложен момент, от много неща зависи.



V.S. Как протича загрявката при партньорите. Как се репетират всички тези движения?
Я. В.
Както си я направиш. Но по принцип, ако питаш как протича деня ни, от къде започва, имаме един задължителен сутрешен екзерсиз – 2 курса – мъжки и женски. Набор от движения, които организираме. Започваме като се държим с ръка, постепенно натоварване, бързи и бавни движения. Излизаме на среда и пак се започва от начало, но този път не се държиш за нищо, докато се стигне до скокове, малки, средни големи. Това в театъра е 1 час – задължителен екзерсис, за да се поддържа форма. Разбира се, за солистите, това не е достатъчно.

V.S. Имаш ли травми?
Я. В.
Да.

V.S. Колко?
Я. В.
10. Много. Остават деформации след всяка една.

V.S. Мъжете имат ли балетни пантофки?
Я. В.
Да – туфли. А на жените са палци. На принципа на фунията. Когато се стъпи в тях, всъщност пръстите ти влизат в това пространство. Т.е. не се стъпва на пръстите, както изглежда, а те се затягат в този конус. Принципът на класическия балет е безтегловност. Имаш чувството, че всички тези хора на сцената хвърчат, нямат тежест.

V.S. Пазите ли диети?
Я. В.
Балерините пазят. Аз лично не, защото така или иначе не ям.

V.S. Как е по-лесно – соло или с партньор?
Я. В.
Концертното изпълнение лично аз по не го обичам. Предпочитам, когато има спектакъл, действието се развива и минава през твоята призма. Това ми е по-интересно отколкото да излезеш на сцената да изиграеш някакъв танц и се прибираш. Спектакълът винаги е различен.

V.S. Грим?
Я. В.
За нашата сцена слагаме доста силен грим, който не става за камери или в живота. Има голямо разстояние от публиката, и ако сцената е дълбока 15 метра, те трябва да те видят. Първи ред е на  25 м поне. Това изключва когато имаш сложни техники – например, играеш възрастен човек, или смешник. Тогава не се налага толкова.

V.S. Каква е тайната на цялата тази красота?
Я. В.
Лекотата на танца. А тайната това да се случи е и техниката на вдигане на балерината, например. Не го правиш с ръце. Силата не е там. При щангите е същото. Има техники да вдигаш по-големи килограми. При нас се използва инерцията на бедрата, на краката, за да можеш да понесеш тежестта. Жената също помага.

Костюмите се шият тук. Имаме си ателие. Има художник, който се води от премиерата на дадена постановка и се измислят костюмите. Започват се едни проби докато резултатът не стигне до сцената. Такъв че да изглежда костюма добре на тялото и да е подходящ за тази постановка. Материи, стил, удобство и да изглежда добре, на всичкото отгоре. Всеки костюм е за определен спектакъл, който може да се играе и 10 години, без значение.

More Лица