Казват, че всички мъже мечтаят поне веднъж в живота да попаднат в леглото с две жени. Съпругът на английската писателка Памела Друкърман е един от малкото, на които е провървяло.
На своя 40-годишен юбилей той получава именно такъв подарък, при това Памела сама избира жената.
„Всяка година, в навечерието на рождения ден на мъжа ми, ме мъчи един и същи въпрос: Какво да подаря на човека, който няма нищо? Моят съпруг не е маниак на тема подаръци. По своя инициатива, той купува единствено продукти за храна, а в последно време и памперси за детето. Наскоро заяви, че има панталони за остатъка от живота си, както и чорапи, които би могъл да „завещае“ на следващите две поколения.
Най-доброто, което можах да измисля за подарък, бе Rolex. Той щеше да отива на старите му пуловери и да покаже на хората, че това е стил, а не признак на крайна нужда.
Памела Друкърман
Когато му намекнах за часовника, той внезапно се заинати. Виждате ли, искал да получи не предмет, а услуга. И не каква да е, а именно тройка с мен и с друга жена.
По принцип, това не е нищо ново. На тази тема, на практика, фантазираха всички мъже в моя живот. Наистина, винаги неуспешно. Но този път се предадох. Дали заради факта, че той имаше кръгла годишнина, дали от съчувствие към мъжа, който преминаваше в редицата на зрелите, но обречени да спят с една и съща жена (с мен) до края на живота си. Или пък заради това, че и на самата мен ми хареса тази идея.
В сексуален план, ние определено сме скучни хора: не сме правили „суинг“, не практикуваме свободна връзка и рядко си лягаме след десет вечерта. Така че не е странно, че самата мисъл за тройка ми беше неприятна. И, за да излъжа тялото си, си представях, че търся не партньорка, а гледачка за детето. Като начало, на глас изброявах имената на познатите жени, всеки път, питайки мъжа ми: „А тази как ти се струва, харесва ли ти?“ . В процеса на разговор стана ясно, че всички мои познати, жените на неговите приятели, включително и тези, които бяха бременни и кърмещи, ставаха. Но все едно, това беше задънена улица.
Ясно е, че да викнеш познат човек, е груба грешка. Гледам на това като на еднократно занимание и не бих искала „втората“ да наруши семейния ни климат. Идеята да отидем в „сексклуб“ мъжът ми отхвърли, защото му се стори прекалено публична. А аз от своя страна се страхувам от обяви в интернет, защото се боя от инфекции.
И двамата решаваме, че идеалният вариант е някоя сексапилна, малко позната (но все пак позната) особа. Тя би била надеждна по отношение на здравето и в същото време не е задължително бъдещето ни да се пресича.
Съвсем скоро се появи подходяща кандидатка: приятелка на приятелка, чието име така и не можах да запомня. Срещнах я случайно на концерт, тя седеше до мен, висока, слаба, и незнайно защо, аз бях сигурна, че обича да експериментира в леглото.
„Как ти се струва?“, прошепвам на мъжа ми.
„Да!“, отговаря ми той на висок глас.
След концерта се преструвах, че съм впечатлена от музикалните й познания и, изчаквайки подходящия момент, й предлагам да обядваме заедно. Тя беше поласкана. След няколко дни, развълнувани като ученици, се срещнахме в тайландски ресторант.
Интересно, тя дали разбираше какво представлява тази среша?
Обикновено съм толкова вглъбена в своя богат вътрешен свят, че дори на събеседника ми кръвта да му изтича, не бих забелязала… Но този път бях внимателна. От монолога, произнесен от Ема над супата, разбрах, че момичето се влюбва в мерзавци, които се държа лошо с нея. Сърцето ми подсказва, че с тази определено ще имаме много грижи. Мислено поставям в ума си удивителна. Но все пак, заради практиката, започнах темата за момичешките откровения, подавайки й соса.
„Няма да повярваш… А ти би ли се съгласила?“ – тя разбра намека ми, но не се хвана на въдицата.
Вечерта разказах на мъжа ми за срещата, която ми струваше 50 долара и половин работен ден. „Благодаря ти, че се постара“, каза той, абсолютно същото, което каза веднъж, когато цял ден чаках техника.
Разбирам, че организацията на семейния секс, е поредното мое задължение, както всъщност и ремонтите в дома. Всъщност, аз обичам да гледам на света с „мъжки“ очи и това ми помага да се разсейвам от мисълта дали съм напълняла.
След седмица започнах да търся в интернет. В крайна сметка, не всички там са заразени с гонорея?!
На първия сайт намерих поне десет двойки, които търсят жена за тройка. Разбира се, без изключение всички изглеждат идеално – привлекателни външно, неординарни вътрешно, с висше образование и всичките до един – до 30-годишни! На фона на тях аз бледнеех. Опитах се да блесна с отчаяние: „Имам намерение да направя на мъжа си незабравим подарък за рождения му ден – секс с мен и с друга жена. Кой може да ми помогне?“
Отговор от потребител с никнейм N пристигна след 15 минути. „Привет, моят приятел има същата фантазия. Не е много оригинално, но момчетата са си момчета. Може би е добре да си направим бартер. Ако се харесаме един на друг, ще съм радостна да ви помогна. Какъв е вашият сценарий?“
Най-вероятно, не беше много благоразумно да вярвам на непозната бисексуална жена, която виси в подобен сайт. Но ми допадна, че пише изключително грамотно. А на мъжа ми му хареса предложението й. Ето така, още от първата молба, да преотстъпи любимата си жена на чужди хора, нима между нас всичко е толкова западнало?
В процеса на разговора стана ясно, че N е разведена майка на около 40 години, движена от някакъв сексуален алтруизъм. Разбираме се да пием кафе. Когато се приготвям за срещата (с копринена рокля и вечерен грим), до мен внезапно пристига смисълът на случващото се. Трябваше да пусна в леглото ни жена!
Моят мъж, който преди да срещне мен, се справяше прекрасно с тази задача, ми проведе тренинг: „Запомни, жената трябва да бъде изслушвана. От теб не се изисква да разбираш всички глупости, които тя казва. Просто задавай въпроси. Бъди любознателна, дружелюбна и загадъчна. За да бъде интересен животът, понякога трябва да изравяш главата си от пясъка.“
В кафето влиза N. Хубава брюнетка с грациозна походка. Докато ми разказва за идеите на приятеля си, за живота си на самотна майка и за артрита на престарелия си баща, аз се стараех да не се прозявам. Разделяме се с топли чувства и разменяме приятелски целувки.
Цялата следваща седмица, като опитен самец, изпълнявам брачните танци. Пиша й десетки съобщения, имейли, шегувам се, цитирам класици, обсипвам я с комплименти. Смятам, че за една нощ това е повече от достатъчно, но тя иска да се срещнем, за да обсъдим плана. Че какво има да му обсъждаме?! Дори обикновен ден е трудно да бъде планиран. Но все пак, щом й е необходимо, така да бъде…
По време на втората ни среща си изработихме правила за голямото събитие. Например, за да не се превърне всичко в комедия, двете решихме да ръководим процеса. Мъжът ми няма да има право да прави каквото и да е без нашето позволение. Уговорихме всички детайли, включително и мястото – малка квартира, която мъжът ми използва за офис.
Като че ли се разбрахме. Вечерта изпращам съобщение: „Беше ми приятно да се видим“, а тя отвърна със същото, но уви, имаше още въпроси. Отново да се срещнем? Уморих се да се гримирам, официалните ми рокли се изчерпаха, а мъжът ми каза, че това е нормалното темпо за съблазняване на жена: „Очевидно тя още не е готова. Просто трябва да разбереш каква е причината за недоразуменията и да ги отстраниш.“ Колко му е лесно на него! Дали не ми е време да се отпусна. Дразня я за планирането, казвам й, че вече съм написала сценарий и съм поръчала кадриране при познат режисьор. Оплаквам се от приумиците на мъжа ми и от проблемите с детето, споделям за съмненията си и като че ли съвсем забравям, че се старая да я завлека в леглото. Това е точно липсващата част от пъзела. След час вече планирахме секса за след седмица – на 20-ти, по вечерно време.
Ура! Вкъщи скривам радостта си под маската на небрежността, за да погъделичкам нервите на мъжа ми, му казвам: „Очаквай неочакваното. Не забравяй, че все пак баща й е на 86 години.“
На уговорената дата бащата на N се чувства прекрасно, всичко върви по мед и масло. След няколко часа щях да правя тройка.
Срещнах се с N в едно заведение и изпихме по чаша кафе, макар и да имах нужда от нещо по-силно, а след това се отправяме към офиса на мъжа ми.
„Ти ще командваш парада, нали?“, попита ме N.
„Аз ли?!“, изненадано й отговорих.
Когато мъжът ми ни отвори вратата, и двете въздъхнахме с облекчение. Едва запознали се, те веднага скъсиха дистанцията, прегръщахме се символично, а след това му разрешихме да ни съблече. И тук започва най-интересното. Първо разбрах, че в леглото е разрешено да се носят аксесоари. Огромните обици – единственото, което остана на N след ритуала. Второ, сексът с трети човек е нещо много вълнуващо. Толкова се увлякох в подготовката, че съвсем бях забравила, че всички ние ще бъдем голи. И трето, за човек като мен, отделящ много внимание на детайлите, тройката се указа доста объркано нещо. Съвсем забравих на какъв стадий се намирам от всичко случващо се. Мъжът ми също така ми призна, че малко се е объркал. Във всички други отношения беше приятно. Може би защото вниманието беше разпределено равномерно. От време на време с N се питахме една друга как се чувстваме, сякаш не правехме секс, а седяхме в сауната.
Само че, след около 40 минути ми стана скучно. Неистово ми се искаше да пия, да ям и да си проверя пощата. Опитвах се да проявявам заинтересованост – в края на краищата, това беше подарък за рожден ден.
Беше минал едва час, а на мен ми се струваше като цяла вечност. Не съм вярвала, че сексът ще бъде толкова дълъг – като индийска мелодрама. В главата ми минаваше неприятната мисъл: „Може би те двамата са по-сексуални от мен“.
За щастие, съвсем скоро, те също се измориха и настъпи сладкият момент, в който ние просто си лежахме под одеялото тримата, като рожденикът беше посредата. Той сияеше.
N също беше на седмото небе и ми сподели, че експериментът ни е бил успешен, особено общуването й с мен.
На теория аз не съм против да преотстъпя мъжа си за няколко часа, но на практика това ме извади от равновесие. Въпреки това не забравям да бъда вежлива и пиша на N кратък имейл с благодарности. Съдейки по отговора й, тя няма против да продължим, дори намеква, че двете с нея имаме бартер.
Само че той не влиза в плановете ми. Наближава моят рожден ден и аз вече съм наясно какъв подарък искам. Не съм претенциозна, напълно ме устройва и часовник."
