Петъчен БЛИЦ: Убиецът Васил Панайотов

Васил е от тези хора, които всяват лек дискомфорт с визията си - висок ръст, обръсната глава и много татуси.

Не ни разбирайте погрешно, въпреки това той е един обаятелен човек, който може да разкаже хиляди емоции с думи. Не случайно вече има и издаден роман - "Убиец".

Името Васил Панайотов вероятно ви е познато, защото той се класира втори в анонимния конкурс на издателство "Сиела", като впечатли журито със своя роман "Отчужден", наложил се над 400 други ръкописа.

Съвсем скоро пък, на 15 декември, Панайотов ще участва и в IV-ти Софийски международен литературен фестивал, който ще се проведе в Литературен клуб "Перото", НДК.

Писател, журналист, плувец, боксьор, запален колоездач...Понеже вярваме, че Васил крие необятни (и много интересни) светове в себе си, се опитахме да се разтърсим в душата му:

Утрото... прави вампирите и любовниците да си приличат – и едните, и другите, дневната светлина ги убива.

Закуската... е най-вкусна, когато яйцата на сутринта са неоплодени.

Началото... винаги е различно хубаво, а краят винаги е еднакво лош.

Пътят... е по-важен от целта, освен когато целта е да се вземат едни пари, от една държавна поръчка, за един ремонт на един път.

Отпускането... води до покой, но води и до насиране.

Сигурността... е причина да се пропуска живота и едва в края му да се осъзнава какво е единственото сигурно.

Колебанието... е доказателство, че мъжете могат да мислят за две неща едновременно.

Усещането... от възприемането на едно изкуство е физиологична реакция в организма и в този смисъл най-великото изкуство е порното.

Вярата... в Бог е убила повече хора, отколкото Бог би убил, ако престане да вярва в тях.

Страхът... от чудовища е безсмислен – всички чудовища са хора.

Обещанието... е валидно само към момента на даването му.

Целта... в един момент става просто мухата в писоара. Всеки мъж има проблеми, често проблемите са с простатата...

Вдъхновението... е позата на поетите, писателят се нуждае от дисциплина.

Умората... на мъжа трябва да е като умората на метала – дори омекнал от усукване, външно по нищо не му личи.

Финалът... идва внезапно, така че си свършете делата и си сменете гащите.

Нощта... е действие, твърди Августин Господинов, а доколкото го познавам – възвратно-постъпателно.

Сънят... е репетиция за смъртта.

Мечтата... е като мачтата – помага да се движим напред.

Любовта... идва от ангелите, но винаги отива по дяволите.

Ти... знаеш ли, че имаш страшни очи...