Троян Пламенов е млад, чистоплътен, стегнат мъж с удивително богат речник и плътен глас. Когато попиташ някой от доайените в БГ модата на кой от младите им колеги трябва да се следи развитието, обикновено чуваш мъжки имена, а едно от най-честите е неговото.
Троян не е от Троян, но пък ентусиазма, с който говори за призванието си, е абсолютно пламенен. Без да залита към борба с модата „на живот и смърт”, както се случва с някои по-неуравновесени колеги.
Както ще разбереш от нашето дълго интервю с Троян, модата е преди всичко бизнес, етикетът и мярата са страшно важни понятия, няма безплатен обяд, още по-малко – обувки, и животът е толкова хубав, защото е пъстър.
VS: Здрасти, много готина риза имаш!
Т.П. Благодаря!
VS: Как стана с модата при теб? До къде си в момента?
Т.П. Сега правя докторантура и имам жестока тема – български модни обединения. Едно време това са били структурите за мода тук, има страхотни неща, макар че българските дизайнери не са излизали наяве, самите фирми са имали лица. Режимът е изисквал обезличаване на автора.
И да ви кажа, колкото повече се ровя, толкова повече откривам невероятно интересни неща. Аз съм роден по това време, но съм живял и работил извън този режим, така че не съм обременен и признавам, че е имало страхотни достижения на тогавашните конструктори и моделиери.
А иначе - всичко е стечение на обстоятелствата и избор, който съм направил. Аз кандидатствах други неща – Плакат в Академията и в Натфиз - актьорско майсторство. Озовах се в специалност Мода, в курса на проф. Асса. С течение на времето ми стана много интересно и ми тръгна, основно с мъжките неща.
VS: Първото нещо, което уши?
Т.П. Дядо ми ми беше първият клиент – вътрешен човек направи покупката. Едно елече беше. След това - голяма акустична пауза. После започнах със съвместни поръчки с колеги – ризи и панталони. В България е много по-трудно един мъж да намери нещо и да се облече добре, чисто кежуъл, с прилични средства.
Има много креативни и свободни като дух хора, които умеят да подбират с вкус. Не е нужно да избираш от Armani, там няма как да сбъркаш. Но много дребни детайли можеш да пипнеш и да стане интересно.
Стилни дрехи предлагат Capasca, мъжките неща. Кройките им, нещата са много добри.
Модата е невероятно събирателно изкуство – черпи от живопис, от скулптура, и за да може един продукт да се произведе и да стои адекватно, трябват сериозни финансови средства както за изработката, така и за представянето.
VS: При теб лично кое излиза скъпо?
Т.П. Know how-то. Това е най-скъпото нещо на този свят. Аз му продавам идеята, той може да е по-сръчен и да си го ушие, но идеята е моя.
Когато имам клиент, след разговора с него разбирам от какво той си мисли, че се нуждае, след това аз му казвам какво аз мисля и накрая в добрия случай си пресичаме гледните точки и резултатът е добър.
VS: От къде купуваш платове?
Т.П. От най-различи места, от складове. В София има достатъчно избор. Има интересни малки места. Изборът на плат е нещо, което може да ти даде идеята. Плат се прави. Това не е толкова важно. Важни са зарядът и идеята. Не е нужно да си купиш плат от 50 лева и нагоре на метър, няма смисъл.
VS: Случвало ли ти се е да не харесаш някого за клиент и да го върнеш?
Т.П. Един дизайнер е и психолог. За да се занимаваш с това, е важно да познаваш душевността, емоционалността, средата на клиентите си, познавайки го ти му влизаш под кожата.
Ние продаваме мечти. Модата е като опаковката на една красива мечта.
Не трябва да забравяш, че си артист и че е важно кога и как да обявиш творението си. Може при неподходящо представяне да останеш неразбран.
Модата е индустрия, била е и ще бъде. Както денимът няма аналог вече 150 години, така и модата няма да бъде надвита за много години напред. Това е индустрия с гигантски размах.
VS: На кого от големите искаш да приличаш?
Т.П. Не искам да приличам на никого, даже се пазя от това. Когато си правихме колекциите, колегите ми умираха да разглеждат каталози и скици. Аз се стремях въобще да не се влияя - всичко ставаше с много опити и скици, голяма част от тях – в кошчето.
Аз обожавам да чертая, да конструирам, имам някакво усещане към кройката, към срязванията и прегъванията. Това ме зарежда, дава ми идеи.
По-консервативен съм, не помпозен и не пищен като цвят, харесвам детайла, дискретния майсторски шеф, дрехата трябва да ти дава увереност, иначе има много кратък срок на годност.
VS: Има ли вечни неща в модата?
Т.П. Има непреходни неща, има и такива, които са с много кратък срок на годност. Ако не беше така, модата щеше да се разклати.
VS: Кои са най-модерните българи според теб?
Т.П. Най-модерните българи…Тея Трошанова, например. Има хора, които не са публични личности, като Ива Шатц, тя е супер модерна и адекватна на времето си. Това са субективни неща, по-скоро бих дефинирал кой е модерен. Може да си модерен и да си ретро, или да си ню уейв и да си модерен или както ти харесва, ако си адекватен и ти отива – ти си модерен.
VS: От къде пазаруваш?
Т.П. Пазарувам от много среден клас места. Нямам много време да шия и затова пазарувам.
VS: Да, обаче шиеш обувки. Не с кожа на клиента, надявам се?
Т.П. Не, шия обувки с избрана от мен кожа. При тези идеята идва от ръгби топката, виж шева.
VS: Колко струват тия?
Т.П. 250 евро.
VS: Абе, скъпички са…
Т.П. Възможно е, но кожата е специална, достатъчно скъпа, тази е от Италия, хастарът е от много фина българска кожа, много са леки.
VS: Гаранция имат ли?
Т.П. Гаранцията е докато се протрие подметката.
VS: Ти си първият жив човек, който виждаме, който шие обувки в истинския смисъл на думата. Ако решим и ние, какво ни трябва?
Т.П. Шевна машина за обувки, сарашка й казват, търпение и около 3 кв. метра кожа, която ще изхабите, докато се научите как точно се движи кожата по грайфера на машината, на къде измества и така.
VS: Ако сбъркаш при ушиването какво следва?
Т.П. Грешка е да си скъсаш нервите, аз казвам грозни думи, и ми минава и отново.
VS: Защо са ти такива връзките?
Т.П. Бяха съобразени с колекцията, която представях. Обичам интелигентния дизайн, направения с вкус, създадения с причина. Колосален е този труд, особено ако е къса серия и ако нямаш спокойствието да я работиш. На нас ни трябва разхвърляната атмосфера, мириса на лепило.
VS: Ти кога работиш?
Т.П. Имам повече потенциал вечер. Трябва ми концентрация върху това, което работя, не мога да съчетая много неща, трябва да е нещо съвсем конкретно. Начертавам на база идеята. От скицата до крайния продукт винаги има много промени. Грешал съм много пъти за тия 2 години, когато започнах. Чисто технически не знаех много неща.
VS: Колко време ти отнема един чифт?
Т.П. От скицата минавам през кройка от неразтеглив материал, например зебло. Правя го и го ушивам от плат на обикновена шевна машина, виждам как изглежда /което е химера, защото от кожа тази обувка изобщо няма да изглежда по този начин/. Предпочитам да се сблъскам с материала, защото с него нещата са много по-различни. Опитвам се да мисля с молив в ръката. Идеята си е идея, но и материалът иска своето. Правя го, радвам му се, преспивам с него… човек трябва да обича това, което прави.
Как Троян Пламенов ще облече Бойко Борисов и Сергей станишев, чети утре в продължението...
More from View Sofia
34-ото издание нa Аполония награди художника Греди Асса с почетния приз „Аполония Токсофорос“
Любимият фестивал на поколения българи Празници на изкуствата Аполония бе открит в петък (31.08) в Созопол с тържествен концерт на Младежка филхармония „София“ с диригент Георги Патриков и солист талантливия цигулар Кай Орлинов.
Съботен шопинг: За твоята удобна и красива зима
Студът не е сложен за носене, стига краката ти да са на топло, а знаем, че обичаш чантата ти да е най-вече удобна и...
Защо, Виктория, защоооо?
Харесваме страшно много госпожа Бекъм, но понякога и тя прекалява!...
