Следва

Намерени в превода: Рубен Лазарев в Umami

Намерени в превода: Надя Тимова в Umami

Една градина. Бял лебед. Чаша лимонада. Нещо, което да утоли жаждата за естетика и покой. Къде...

Други преди 6 години

Една градина. Бял лебед. Чаша лимонада. Нещо, което да утоли жаждата за естетика и покой. Къде? Япония е далеч, а лятото е тук. В София, която пулсира с горещия си асфалт. А човек има нужда да спре на сянка и да изслуша една история. В японска градина, на гости при гейша и с интересен събеседник, който да му покаже, че вкусът не се ограничава в рамките на чинията. А се плъзва по ръба на чашата и развързва езика.

Надя Тимова, изкуствовед, критик и много хубава жена, създала пространството за автентични парижки мебели - Glossary Depot - идва с нас в Umami, японският ресторант с вълшебна градина, за да опита петия вкус /каквото е точното значение на думата umami/ и да разкаже своята история.

Говорим вкусно за изкуството, любовта, естетиката, и съдбата, която ни е предопределено да изживеем.

“Хармонията ми се губи все повече... В София цари страшен хаос, който може и да бъде градивен, но човек има нужда и от спокойствие“.



В началото е ЛЮБОВТА

„Тръгнах за Франция, без да го планувам. Преди да замина, вече се занимавах с оперативна критика в България, където винаги съм се чувствала много добре. Докато не се запознах с тогавашния ми приятел - френски художник. За тази среща настояваше той, аз бях погълната от това да пиша. Той само за четири дни някак успя да ме убеди да замина с него. Беше много идеалистична и чиста любов. Първо към него и след това и към страната“, започва този страхотен разказ. 



Надя се влюбва във Франция, защото открива какво значи понятието „социално благо“, особено в сферата, в която се занимава - изкуство, естетика, красота. Във Франция всичко това е на много високо ниво. Там Надя вижда различните измерения на красотата и как тя може да те направи щастлив, без непременно да я притежаваш. В Париж Надя няма нищо. След голямата любов идва голямата раздяла и тя остава сама. В непознат град, където няма жилище, няма работа, не знае и езика. Остава само защото красотата, която вижда там – от сградите, през мебелите, които се настаняват завинаги в сърцето й, до отношенията между хората, винаги вежливи и възпитани, не й позволява да си тръгне. Влюбена в красотата, Надя остава, но Париж не е приказка. Париж е изпитание, трудност, път, който развива и калява духа. „От Франция се върнах след шест години, през които научих много."

Грозотата РАЗБОЛЯВА психиката

„В България в средностатистическия дом цари тъжна атмосфера. Повечето хора обаче не си дават сметка за това. Вещите, които човек избира за себе си, говорят за това какъв човек е, какъв е неговият усет за красивото и естетиката. Аз не желая да подминавам нещата, все пак се занимавам с критика. Хората са притъпили своята чувствителност. Хармонията и красотата влияят на психиката. Тук много неща са далеч от понятието за естетика.



Грозотата разболява, а на човек му е трудно да промени начина си на мислене, докато не се постави в друг контекст, докато не се опита да поживее на друго място. Моят баща беше фабрикант. Произвеждаше. Нищо не ми е липсвало. Живяла съм добре, но тук, в България, винаги съм била нервна. Във Франция съм просто щастлива“, разказва Надя.



Но ПЪЛНОТО щастие може и да те убие

„Скоро прочетох нещо и съм съгласна с него. „Човек е благословен, когато има трудности, когато е щастлив е почти мъртъв“. Защото трудностите те карат да се развиваш, да надскачаш възможностите си и да вървиш напред. Ако трябва, намери си ги сам“.



Съдбата, интуицията и ПЪТЯТ

„Не всеки има еднаква съдба. При мен нещата са много интуитивни. Аз казвам, че знам нещо, но откъде го знам, не мога да го обясня. На 14 вече знаех, че съм безсмъртна, че душата ми няма да умре. Както знаех това, знам и че човек има задача, която трябва да изпълни. Повечето трудности ти качват нивото. Аз съм платила всичко, което сега имам. Лишенията са ме научили на много. Важно е да следваш пътя си, но и да знаеш, че отклоненията от него винаги ти дават нещо. Много е важно, ако паднеш, веднага да станеш, а да не останеш да седиш долу“.



Мебелите като СТРАСТ 

„Един бюфет, килим, олекотено бюро с приятен стол към него и изкуство. Ако мога да си го позволя, ще сложа много изкуство“, така Надя реди вещите в една празна стая. Сега на думи, а след това и на дела. „Малко хора могат да си представят идеалния дом. За мен много важни в едно помещение са подът, таванът и осветлението, прозорците. Но тук професията на декоратора не е особено развита. Хората харесват мебелите, които аз предлагам, но не могат да си представят как те биха стояли в дома им“.



Надя издирва мебели и често попада на истински съкровища. Като два бюфета на на един от 15-те най-добри дизайнери на мебели във Франция, един от които подписан от самия него.

Надя не е просто търговец. Тя се влюбва в нещата, които купува и след това трудно се разделя с тях. Държи те да попаднат при хора с отношение. За нея дизайнът идва преди удобството и функционалността. Но използва мебелите си. С изключение на гардероба, останалите са пълни с книги, брошури и заобиколни от лек творчески безпорядък, който подсказва, че нещо предстои да се случи.



Критиката

Изкуствоведът не се съмнява в оценката си. Не се страхува да греши, но не обича. Смята, че културният човек е добронамерен и не е привърженик на идеята „За умрелия, или добро, или нищо“, защото ние не сме умрели и ако посочиш на един човек слабите му страни, той може да превърне недостатъците си в предимства. Има обаче и неща, които няма как да критикуваш. Като природата тук, в Umami.



“Природата е перфектна във всичките си форми. Тук ми харесва усещането на уединение и сепарирането на отделни групи, което предлага мястото“, продължава Надя и издава, че може и да не си пада много по женските неща, но обича да готви. Храната също е изкуство, а външният й вид може да достави наслада на очите ти и да провокира желанието ти да я опиташ.



Страхът И тишината

Но има и неща, които човек не трябва да опитва, като страха. Той може да те дебалансира, да отвори пробойни. Страхът е лош съветник, а тишината е мъдър другар. „Когато усетиш, че страхът взема превес, най-добре е да спреш“, съветва Надя. Дали ще е в японска градина или пред произведение на изкуството, важното е да си поговориш с тишината. Така ще победиш страха и ще можеш да се смееш от сърце, на себе си, както често прави самата Надя.

Тогава щастието не носи застой, а радостта ражда живот.


Потапяме се в безгранично обаятелния свят на Umami, ресторантът в центъра на София, който освен божествена японска градина, ни глези с храна, която разпалва сетивата на макс... храна, която дори може да си поръчаме за вкъщи и да се отдадем на осамотени Мемоари на една гейша, загубвайки се и намирайки се отново в превода. 


 


UMAMI

бул. "Джеймс Баучер" 100 "

088 480 4040


 

More from View Sofia

Страшната дума меланом: новостите при диагностиката и лечението от д-р Кристиане Талингер

Health преди 2 години

Доц. д-р Кристиане Талингер е известен експерт по дерматология и венерология с повече от 50 научни публикации, член на Европейско общество по медицинска онкология, Австрийското дружество по хематология и онкология и Австрийското дружество по дерматология и венерология. Д-р Талингер има частна практика във Wiener Privatklinik, Австрия.

More Други