Независимо, че числото на класациите за стилни и влиятелни българки расте прогресивно, класация „Българка на годината” или „Българка на последните няколко десетилетия”, която да съвместява стил , харизма, интелект, аристократизъм, влиятелност и какво ли още не, все още няма.
Ако имаше, тя със сигурност щеше да бъде там – Мария Конакчиева, „връзката” с обществеността на Френския културен институт. За нас тя е от жените, с главно „Ж” – тези, които успяват да бъдат майки и съпруги, да прогресират в кариерата си, да контактуват с хората, да бъдат обществени фигури и да изглеждат винаги на ниво. И всичко това в комбинация с много финес и лекота.
Мария Конакчиева е един от хората, които не просто грабват вниманието ти, но и успяват да те накарат да слушаш и да продължаваш да питаш. Като пресаташе на Френския културен институт и жена с богат културен опит зад гърба си, тя е човек, който може да те обогати – да ти разкаже много за живота си и за местата, които е обиколила и не на последно място, да ти помогне да погледнеш на света откъм красивата страна.
VS: Здравейте, изглеждате много добре! Каква е тайната на това?
МК: За мен тайната е човек да има мярка относно начина, по който се облича. Да изглежда по начин, който е подходящ за възрастта му. Това, което съм забелязала в държави като Франция например, е, че хората държат да бъдат забелязвани, но не и да парадират с ексцентричност.
VS: Името ви се среща в много класации за стилни българки. Според вас стилът се възпитава, чувството е вродено или се постига единствено с времето и опита?
МК: От всичко по малко – човек се ражда с чувство за красота, но то много дълго време се възпитава. Ако живееш в една красива среда, ти постепенно приемаш нещо от тази култура и започваш да я прилагаш. При една красива жена тези неща се възпитават. Разковничето е в това, как да стигнем до перфектността без да прекаляваме. Тъй като много съм пътувала, установила съм, че дори и вървейки по булеварди като парижкия „Авеню Монтен”, човек може да види и научи много. Всяка витрина е като едно произведение на изкуството – нещата са изпипани до най-малкия детайл. Важното е да имаш очи и да го забележиш.
VS: Много млади момичета днес прекаляват с грима и се обличат по начин, който не е подходящ за възрастта им в стремежа си да изглеждат по-зрели. Други пък не полагат никакви грижи и вярват, че външността не е от такова значение в една връзка. Според вас трябва ли жената да обръща внимание на това как изглежда, когато например отива само до магазина или може да бъде неглиже, тъй като това е нещо рутинно и няма кой да я забележи?
МК: Аз никога не си позволявам да изляза неглиже. Дори и когато ходя до пазара съм спортно-елегантна. Мъдрите хора още навремето са казали „В хубаво тяло, хубав дух!”. Според мен това, че не обръщаш внимание на начина, по който изглеждаш, на първо място означава, че не уважаваш другите. Много често, когато излизам сутрин за работа, чувам да казват - „Ето я най-елегантната жена в Лозенец!”. Не казвам това за да се хваля, просто с времето хората натрупват впечатление и то остава. Ако след време реша да се променя, хората просто няма да ме приемат. Човек трябва да си създаде собствен стил, а това зависи единствено от него.
VS: А кои са слабите страни на българката, според вас?
МК: Някои хора ще кажат, че съм старомодна, но аз категорично не приемам момичета с много силен грим рано сутрин. Нека подчертаят очите, устните, но без да прекаляват. Другото нещо, което не харесвам са прекалено късите и разголени дрехи – може би ще привлечете вниманието, но това по никакъв начин няма да ви направи елегантна. Аз много харесвам младите българки, но мисля, че трябва някой да възпитава идеята за това, какво и как и кога може да бъде облечено.
Мария Конакчиева с Евгени Минчев, снимка от личния й архив
VS: Вие сте дама, която често може да бъде забелязана на приеми и др. подобни мероприятия. Според вас има ли някакъв „социален протокол”, който трябва да бъде спазван относно облеклото и цялостната визия на подобни мероприятия?
МК: На тези балове обикновено има няколко типа хора – едните са тези от правителството, които са много ухажвани, светските личности, които, разбира се, присъстват навсякъде, и на последно място интелектуалците. Аз лично бих искала в България политиците да не бъдат чак толкова ухажвани. Да, те могат да бъдат пример за поведение, но не и за стил – модата може да ги учи, но не и те да учат модата.
VS: Стилът ви повлиян ли е от множеството ви пътувания по света на места като Алжир, Франция, Англия?
МК: Да, определено. Когато живеех в Англия, се стремях да бъда като тях – малко по-ексцентрична. През осемдесетте години, когато аз живеех там, се е случвало да видя дори жена с ролки на улицата. Въпреки това обаче, за мен Англия си остава държавата на снобизма и то в добрия смисъл на думата. От друга страна, когато отидох във Франция, там сложих мярката на много неща, тъй като там точно тази умереност е основна. В нищо да не прекалявате, да имате french touch. Трябва да сте много стилни и да не излизате от рамките на това, което обществото приема.
VS: Кога всъщност беше вашата първа среща с френския език?
МК: Аз съм родена в град Елена, където е написан химнът „Върви народе, възродени”, където са творили хора като Стоян Михайловски, П.Ю Тодоров и много други. Тогава времената бяха много тежки, но може би това беше причината да се запозная с едно много добро и знатно семейство – румънка, женена за българин, които са били принудително изселени там. Тя ми даваше уроци, разказваше ми за френския век на Светлината, за Луи XVI, за замъците, за светския живот – цялата тази култура, която тръгва именно от Франция.
VS: Той ли е поводът да се срещнете с Хамза Бен Амран, посланикът на Алжир по онова време и ваш съпруг?
МК: Определено мисля, че френският език ми помогна тогава, тъй като, когато се запознахме на тъй наречената по онова време „Млечен бар” на пл. Славейков, той започна да говори на френски. Ако не знаех френски, може би развоят на събитията щеше да е по-различен. Като цяло времената тогава бяха много трудни, особено когато става дума за връзка между дипломат и обикновена българка.
VS: Какви възможности ви даде връзката с него, както и съвместното съжителство?
МК: Първо, той беше дипломат. Още в началото, на едно подобно събитие – посещението на френската певица Далида, имах възможността да усетя разликата. За пръв път видях, че дипломатите се обличат по коренно различен начин. Аз бях само на 18 години и видях, че човек трябва много да внимава. Той започна да ме кани на приеми, а след като се оженихме, заминах с него в Алжир. Противно на българската представа за тази държава, това е място, изпълнено с пищност. Оттам произлизат имена като Ив Сен Лоран. И Дьолакроа, който описва пищността на алжирския костюм още в края на 19 век. Всъщност, точно в Алжир разбрах какво значи една жена да се поддържа. Може би ще прозвучи странно за българската публика, но богатите алжирки, които бяха приели много от френската култура и успяваха да я съчетаят с ориенталското, ме научиха на много неща. Всяко пътуване, в което е била вложена и доза любопитство, ме е довело до много интересни заключения.
VS:. Това беше много интересно, тъй като в днешно време, хората не си представят Алжир като държава на пищност и великолепие.
МК: В Алжир се съчетават много стари и много интересни култури – в началото там са били римляните, след това се е наложила арабската и накрая френската култура. Като си представя градините, изпълнени с рози и портокалови дървета, трудно мога да кажа, че има нещо по-красиво. Алжирското пристанище от своя страна е второто по-красота след това в Рио де Жанейро. Проблемът е в това, че хората не познават тази държава.
VS: Как всъщност станахте пресаташе на Френския културен институт?
МК: Явно имам нещо в себе си, което ме кара да обичам хората. За да станеш пресаташе, първо трябва да обичаш хората, а след това те да ти го връщат по някакъв начин. Когато започнах да работя, бях в библиотеката на Френския институт и французинът Тексие, който по-това време беше директор, ми каза „След като ти дойде тук, библиотеката се превърна в едно различно място - хората започнаха да идват за да си споделят и да си говорят с някого. Много искам ти да се занимаваш с нещо, при което ще можеш много повече да общуваш”. И всъщност така започнах да се занимавам с това – мисля, че личността ми съвпада с длъжността.
Мария Конакчиева в компанията на Симеон II и Христо Куртев (вдясно до нея)
VS:.Както гласи пословицата „Зад всеки велик мъж, има по една силна жена”. В момента има ли такъв човек около вас?
МК: За съжаление със съпруга ми се разделихме, но мога да кажа че до голяма степен това, което съм и с което се занимавам днес, дължа на него. Понякога обаче животът разделя хората, дори и само географски, тъй като в Алжир имаше един много тежък период на тероризъм и размирици. Сега съм в една група от хора, между които и Христо Куртев, с когото сме много добри приятели. Аз бих казала, че съм силната жена зад него, но може би той би добавил, че той е силният мъж зад мен. Неговият живот е един роман, такъв, през който много хора биха желали да преживеят.
VS: Бихте ли върнали времето назад и бихте ли променили нещо, ако имахте тази възможност?
МК: Не, аз изживях много интересни и незабравими неща през тези години, но най-вече съм благодарна, че се родих в следвоенния период – време, в което настъпиха много промени. Не мисля, че бих променила нещо – нито в личен, нито в професионален план. Аз се родих в комунизъм и заминах за държава, която точно беше станала независима. След това успях да видя развитието и технологическия прогрес на света, така че не мисля, че би имало възможност да изживея този период по по-добър начин. Единственото, което понякога си мисля, е колко би било хубаво да живея по времето на литературните салони във Франция, да имам възможността да среща големите писатели, на които се възхищавам. В такива моменти обаче си казвам, че по този начин ще бъда един час щастлива и след това много дълго време нещастна, тъй като много неща не са в действителност така, както човек си ги представя.
VS Каква е идеалната компания за вас?
МК: Един писател, един художник и един пътешественик, за да може всеки да сподели нещо различно, а аз да науча много.
VS Каква е дрехата за прием в посолство?
МК: В такива случаи задължително трябва да бъда много елегантна, но и да бъда забелязвана с нещо – например няколко малки истински бижута.
VS: Без какво не можете?
МК: Без хубави обувки. И без книга, разбира се.
VS: Колко струва елегантността?
МК: Много малко, но много въображение.
VS: Класиките без, които не можем?
МК: Перлите и малката черна рокля на Chanel.
VS Това определено си е класика. Тогава красивата жена за вас е?
МК: Тази, която може да възбуди желание у един мъж.
VS: Цветът, с който никога няма да сбъркате?
МК: Тюркоазено.
VS: Това, което според вас българката трябва да знае?
МК: Българката не трябва да гледа единствено модни списания, ами да си изработи свой собствен стил.
VS: Тъй като вече сме към края на разговора, какво бихте казали на читателите на ViewSofia?
МК: Макар и да звучи банално, ще завършва с това, че красотата винаги ще спасява света по-свой си начин – било чрез душата, чрез дрехите или чрез каквото и да е друго проявление.
