В контекста на съвременното ни разбиране за феминизма и равноправието се обръщаме към един от първоизточниците: Симон дьо Бовоар; Симон - извън времето си, острата - дьо Бовоар, неразбраната любовница на Сартр, но най-вече истинската Симон дьо Бовоар - дръзката и гениална.
"Жените прощават всичко и затова обичат често да припомнят нещата, които са простили."
"Какво е жената?", пита дьо Бовоар в разтърсващата си публикация от 1949-та "Вторият пол". Предвестник и до някаква степен причина за феминистката вълна през втората половина на XX век, книгата е своеобразно философско проучване на това какво означава да съществуваш като жена в свят, доминиран от мъже. Дьо Бовоар пише: "Не се раждаш жена. Ставаш жена" - феминистка интерпретация на философското твърдение на екзистенциалиста Жан-Пол Сартр, че "съществуването предхожда същността". В творчеството си френската писателка неведнъж засяга комплексността на въпросите, засягащи половите стереотипи, повечето от които са паразитно съществуващи в обществото ни и до днес - почти 70 години след отпечатването на "Вторият пол". Доказателство за силата на аргументите, изтъкнати от дьо Бовоар, е силата и почитта, с които се ползва "Вторият пол" и до днес, както и ключовата роля, която играе творчеството й в изучаването на половете.
"Ако любовта е достатъчно силна, очакването се превръща в щастие."
Родена в семейство, причисляващо се към френската буржоазия, през първото десетилетие на XX век, Бовоар се отличава със забележителен интелект от много ранна възраст, който й печели стотици признания, сред които и дипломата от Сорбоната. Докато завършва допълнителни проучвания в Париж, Симон се запознава със Сартр, а през 1929-та двамата започват връзка, която, ако наречем прсто връзка, бихме омаловажили; двамата споделят красиво и пълноценно партньорство, което продължава половин век, въпреки че запазват самостоятелността и независимостта си през цялото време. Вдъхновяват писането и размислите си, а взаимното влияние в творчеството и им е осезаемо.
"Този свят винаги е бил мъжки, но нито една от причините, посочени като основание, не е адекватна."
Докато дьо Бовоар е най-известна с безпрецедентното си екзистенциално творчество (новели, публикации и есета), тя и Жан-Пол получават признания за неортодоксалната си връзка. Двамата, велики поотделно, но още повече заедно, никога не са били моногамни в отношенията си, въпреки искрената любов и неразриваната връзка помежду им. Всеки от тях преживява различни любови през живота си (включително и съвместния). Симон има не една и две скандални афери със свои студенти, докато преподава. Любовно упражнение, което приключва с позорно уволнение от длъжността й на преподавател и край на лекторската й кариера през 1943-та. Въпреки противоречията, които я преследват, множеството трудности, с които се сблъска през целия си живот, през 20-те години на XX век в семейство дьо Бовоар настъпва наистина тежко финансово положение, което впоследствие става причина Симон да остане без зестра, също не са никак малко. Тя започва да разчита само и единствено на себе си - на творчеството си, на острия език и думите си, които изпреварват времето си със светлинни години. На именно тези проницателни думи посвещаваме днешната си рубрика>>>
"Животът на човек има смисъл дотогава, докато той внася смисъл в живота на другите хора с помощта на любовта, дружбата, състраданието и протеста против несправедливостите."
"Ако живеете достатъчно дълго, ще видите, че всяка победа се превръща в поражение."
"Всяко потисничество довежда до състояние на война."
"Въпреки всевъзможните мнения, любовта съвсем не заема толкова голямо място в живота на една жена. Съпругът й, децата, домът, удоволствията, тщестлавието, светските и сексуални отношениs, издигането по социалната стълба означават за нея много повече."
"Никой няма да повярва колко сълзи могат да поберат женските очи."
"Голотата започва от лицето, безсрамието – от думите."
"Да си намериш съпруг е изкуство. Да го задържиш е работа."
"Думата любов няма същия смисъл и за двата пола, а това е една от причините за сериозните недоразумения, които ги разделят."
"Животът – това е отношение към света. Правейки избора си на отношение към света, индивидуумът сам определя себе си."
"За да не се превърне старостта в нелепа пародия на нашия живот, съществува само едно средство – преследване на цели, които да придават смисъл на нашето съществуване."
"И най-посредственият мъж чувства себе си като полубог в сравнение с жената."
"Обликът на Грета Гарбо беше някакво подобие на пустота, върху която можеше да се проектира всичко угодно; на лицето на Бриджит Бардо не може да се прочете нищо."
"Откъснах се от безопасния уют на сигурния и предначертан живот заради любовта си към истината – и истината ме възнагради."
"Никой не е по-арогантен към жените, по-агресивен и надменен, от мъжа, който е несигурен в своята мъжественост."
"Удоволствието от секса при жената е вид магическо заклинание; изисква цялостно отдаване; ако думите или движенията са противоположни на магията, то заклинанието се разваля."
More from View Sofia
Моника Белучи - Oh my God!
Списанието е Madame Figaro, блазе на страниците му...
We love: Резултатът от уравнението Инес де ла Фрезанж за Uniqlo
Шеста по ред, много френската колаборация с убийствено добър резултат, въплъщава елегантността на де ла Фрезанж...
Първи ред: Мадона + Лурдес = точка за Alexander Wang
Като оставим настрана факта, че дъщерята става все по-хубава, а майката - не остарява и грам, да гледаме случващото се на първи ред на Седмиците на модата винаги е приятно занятие...
