Следва

Колко е важно да бъдеш естествен?

5 велики от Далчев: Любов, Съдба, Балконът, Кон и Неочакван дъжд

"В изкуството важат не намеренията на авторите, а постиженията им"...

Celebrities преди 4 години

... казва гениалният Атанас Далчев - един от най-големите литературни и философски умове на Родината.
Роден на 12.06.1904 г. в Солун, завършва I мъжка гимназия в София и за пръв път публикува свои стихотворения в сборника "Мост" (1923). Участва в литературния кръг "Стрелец" (1926-27). През 1927 завършва философия и педагогика в Софийския университет. Заминава в Италия при брат си, скулптора Любомир Далчев, където посещава лекции по история на изкуството. В периода 1928-29 пътува из Франция, слуша лекции в Парижкия университет. Работи като учител по български език в София (1930-36). Завършва курс за преподаватели по френски език в Сорбоната. Заема различни длъжности в областта на образованието (1936-1947). Редактор на сп. "Пламъче" (1952-56). Автор на изключителните стихосбирки: "Прозорец" (1926), "Стихотворения" (1928), "Париж" (1930), "Ангелът на Шартър" (1943). За дълъг период от време поетът запазва мълчание и се занимава единствено с преводи. Едва през 1974 г. публикува "Стихотворения. Фрагменти". Изключителен ерудит, високонравствен, невероятно продуктивен, Далчев е наситено удоволствие за сетивата и душите, всеки път, в който посегнеш към него, всеки момент, в който го разлистиш.

Днес в 5 стихотворения, от различни години.
Защото: "Поезията, особено когато е хубава, се чете неведнъж. Това е може би обезщетението, което тя получава от късотата си, за разлика от дългите романи, които се прочитат само веднъж.">>>


ЛЮБОВ
Над старото тържище ален
бе залезът като домат
и все тъй строен, все тъй млад
стоеше бедният хамалин.

Засипваше дрезгавина
очите, веждите му вече,
но не дойде и тази вечер
зеленооката жена,

която го веднъж повика
с очи, със поглед, без слова
и зарад тежкия товар
му заплати една усмивка.

Да би дошла и тази нощ…
да би му станала невеста…
до гроба би я носил весел
на гръб в широкия си кош.

И всеки гвоздей от обущата му
би грял в нощта като звезда,
когато долу през града
към къщи с нея ще се спуща.

Сънуваше ли? Сам в света,
хамалинът стоеше влюбен.
И мракът от лика му груб бе
изтрил и сетната черта.

1927 г.

 

СЪДБА
И ти си бил дете (почти не вярваш),
и ти си имал къдри от златò;
застанал бос, на глас си разговарял
с обувките и детското палто.

Следил си лястовиците, безгрижен
си хвърлял книжни лястовици сам
и си през счупени бутилки виждал
червени хора, сини дървеса.

Къде отиде времето, когато
е крепнела невръстната душа,
играла е със палавия вятър
и е била сестра на вси неща?

Годините растат и те затварят,
и те зазиждат в твойта самота,
врази ти стават старите другари
и опустява медлено света.

1927 г.



БАЛКОНЪТ
Той е железен, каменен, старинен;
такива има с хиляди в света,
обикновен, но само че зазидан:
един балкон без никаква врата.

Кой знай кога и от кого построен,
е станал непотребен изведнъж,
но не за всички: птичките спокойно
от вазите му пият хладен дъжд

и неговата четвъртита стряха
събира в някоя дъждовна нощ
след дълга и невесела раздяла
отново двама скитника ведно.

Но през деня отвън го не съзира
на минувача празното око.
Стопаните дори не подозират,
че къщата им имала балкон.

1928 г.



КОН
Детето беше още твърде малко,
ала очакваше тоз миг със трепет,
загледано от горния прозорец.

Разтваряше стопанинът вратата
на свойта двуетажна селска къща
и в двора втурваха се двата коня
един след друг, с размахани опашки,
препускаха и цвилеха високо,
повдигнали глави, развели гриви,
додето ги във дама приберат.

Те идеха несдържно като вихър
и също тъй несдържно като вихър
отнасяха душата на детето.

А то в прегръдките на свойта майка,
готово всеки миг да се откъсне,
трептеше цяло като лист на клон.

И първата му дума беше: кон.

Човек загубва рано или късно
с годините и своите илюзии.
Детето своята загуби много рано.

След три години, четиригодишно,
завърнало се вече във трада,
то на разходка със баща си срещна
отново своя блян. Той беше хубав
и както някога неотразим.

Ездачът, коня за юзда повел,
видя възторга буен на детето,
издигна го полека над главата
и въз седлото скърцащо го сложи.

О, как високо беше тука горе!
Като на планина. И как тревожно!
Под него нещо шаваше неспирно,
вълнуваше се; и когато конят
се понаведе да отскубне стръкче
до дънера на някаква борика,
уплашеният поглед на детето
по склона на врата му се търкулна,
увисна в миг над пропаст. То изплака.

Свалиха го; треперещо се хвърли
в прегръдките на татко си със стон.
И повече не спомена за кон.

1965 г.



НЕОЧАКВАН ДЪЖД
Бе още ясно уж, а рукна изведнъж.
Ний изненадани се скрихме за минутка
от яростта на неочаквания дъжд
под дървесата, до затворената будка.

Под стряхата на тъмния и гъст листак
едно далечно смътно чувство ни обхвана
и както някога, се озовахме пак
две влюбени деца във къщи на тавана.

Преплитаха се клоните като греди
и през един разтрог ни гледаше небето.
Глава бе свела върху моите гърди
и беше й зелено-мургаво лицето.

Стоехме мълчаливи и съвсем сами
и сякаш заедно за първи път в живота,
и слушахме как в тъмното дъждът шуми
по керемидите зелени на дървото.

1971 г.

More Celebrities

"Не ми харесва да съм кльощава": Сара Джесика Паркър за няколко заветни килограма повече

Celebrities преди 5 дни

Чуваме как Сара Джесика Паркър казва в подкаста Glad We Have This Chat, че не харесва, че е толкова слаба, въпреки факта, че много хора й завиждат за това, и добавя, че би искала да наддаде на тегло, но не може, и се заслушваме с още повече старание.   

Гаражните разпродажби на звездите и кои от тях са в ход

Celebrities преди 6 дни

Гаражната разпродажба на Chloë Sevigny беше определена като "разпродажбата на века" миналата година, сега е ред на Courtney Love: все повече и повече известни хора препродават своите емблематични артикули, като организират ad hoc пазари.