Модните фотографи в кадър. Енчо Найденов

Фотографите са особена порода хора. Особено, когато става дума за Мъже-фотографи!

Когато срещу теб стои един от топ 5 на най-добрите модни фотографи в България и имаш удоволствието да следиш острото му фотооко срещу себе си, забелязваш минимум следните няколко неща:

1. Окото е наистина зорко;
2. Гледа те с любопитството на творец, който в рамките на 10 секунди е отчел слабостите и достойнствата на лицето и фигурата ти;
3. Че дали си интелигентен се познава именно по очите, което е прекрасно;
4. Фотографите са един от най-интересните хора, които можеш да срещнеш...
5. ...защото с наслада и доза вглъбеност са способни да разискват огромен набор от теми и то винаги интересни.

Нашият първи герой в новата ни поредица Фотографите в кадър живее в централна София, умее да готви, има уникално изразително лице и красив глас, снима кориците и сесиите на всички топ модни списания в България, много му харесва да пътува и е заклет фен на индийските филми.

Ето историята в детайли:

V. S. Сесията ти с Луиза като Мерилин Монро в последния брой на Мадам Фигаро е жестока! Това е едно от последните ти неща… помниш ли първото?
Е. Н. Естествено, че помня. Помня сериозността, с която започнах всичко. По тоталитарно време имаше Клуб на кинематографа към читалище „Петър Берон”, там започнах да ходя, първо на киноклуб. Отделно в училище имахме кръжок по фотография, та и на кръжок ходех.

V. S. Кое училище?
Е. Н. 133-то. Снимах, като всички в началото, в градската градина, че беше най-близо. Снимах много, като щур.

сп. Elle

V. S. И после?
Е. Н. После стана напечено, когато през 1993 г. имах дивия късмет да попадна в списание „Модева” на Бригита Чолакова и започнах да снимам мода и мацки. В момента, в който това се случи, разбрах, че е сериозно. Главно защото тогава си мислех, че това е най-прекият път към мацката, което, разбира се, съвсем не е така.
Много важно е да разбереш какво ти е интересно да снимаш.
Аз навреме разбрах, че ми е по-интересно да снимам хора, отколкото предмети, по простата причина, че аз примерно нямам търпение за нещо статично да клеча, да го дебна, докато жив човек ми е далеч по-приятно да снимам.

V. S. Едно и също ли е да снимаш мъже и жени?
Е. Н. Ако са модели, няма никаква разлика. Виж, ако са актьори, или да речем, звезди, е друго. Зависи от степента на суета у човека.

V. S. Кога за първи път се почувства сериозен професионалист?
Е. Н. За първи път се почувствах сериозен, когато снимах за Казабланка, фирмата за боя за обувки, знаеш я...
В продължение на месеци за целта се търсеше мъж модел, в офиса им имаше снимки на може би 300 мъже. Всички, които се сещаш, актьори, модели, но нито един не вдъхваше тоя респект, необходим, според собствениците, за такава мъжка серия. Тогава „внесохме” модел от чужбина и целият процес изглеждаше абсолютно истински. Тогава разбрах, че нещата стават сериозни.

V. S. Възгордя ли се?
Е. Н. Какво значи това? Нашата работа е особена. Когато гледаш една сесия, какво виждаш?

V. S. Модела…
Е. Н. Така, а фотографът?

сп. Moda

V. S. Чета му името…
Е. Н. Фотографът се появява накрая, участва зад обектива, но ако снимките не са хубави, кой е виновен?

V. S. Да, прав си. А случва ли ти се да си правиш автопортрети, хрумва ли ти от време на време да проследиш как се разхубавяваш и да се нащракаш.
Е. Н. Не.

V. S. Защо?
E. Н. Защото от ходене напред-назад, от интервюта, телевизии и снимки на колеги знам, че не съм хубав.

V. S. Ако можеше да избираш, за кого щеше да се ожениш – Луиза, Наталия Водянова, Наоми Кемпбъл, Карла Бруни-Саркози или, нпример, Никола Саркози?
E. Н. А, май за никого от горните. Защо трябва да се оженя за моделка, не разбирам! А за Саркози, да, готино, разсмя ме...

Сп. Мода

V. S. Не трябва, разбира се, но ти си признай, за какво момиче ще се ожениш, за да дадем някакъв шанс на момичетата да се надяват? Или не искаш да се жениш?
Е. Н. Не, искам да се женя…но…Виж, по това, че е модел, не можеш да определиш в пълна степен човека. Вярно, професията, която работиш определя в някаква нещата… Например повечето актриси играят нон-стоп, и на сцената и извън сцената и където се сетиш, те са непрекъснато в образ.
Така че до голяма степен е въпрос на човек, а не на професия. Аз не харесвам образи, толкова много образи съм гледал, че …искам нещо нормално, не искам образ.

V. S. Домашни любимци имаш ли?
Е. Н. Не.

V. S. А какво правиш извън работата, извън фотографията и извън преподаването /Енчо Найденов е преподавател в НБУ/?
Е. Н. Ходя на фитнес, обаче не ми личи.

V. S. Не знам, замаскирал си се, може да имаш убийствен бицепс под ризата.
Е. Н. Не, нямам, но ходя между 1 и 3 пъти на седмица, зависи колко време имам.
И честно да ти призная, може би не се усеща отстрани, но заснемането на една сесия е адски изморително занимание. И макар че знам, че фитнесът е нещо много добро, че вдига тонуса, има случаи, в които се чувствам толкова изсмукан, че не мога да стигна до там.

Сп. Moda

V. S. Каква е есенцията на творческия процес по заснемането на една модна сесия?
Е. Н. Ами, решават в дадената редакция какво искат да снимат и следва замисляне кой от фотографите ще е най-добре да го поеме. После се започва чуденето за име на модел.
Какъв трябва да е моделът за тази сесия – висока, стройна, слаба, да умее да се превъплъщава…и решаваме, например, Дея...
Така се случват нещата, общо взето.

V. S. Какво е твоето определение за модна фотография?
Е. Н. Повечето хора си въобразяват, че щом мадамата е снимана с дрехи, това е модна фотография, а то няма нищо общо.

V. S. А какво е модна фотография?
Е. Н. Усещане за нещата. Разказваш нещо на хората, даваш им някаква представа за нещата, видени от теб и екипа, с идеята да ги вдъхновиш, да са по-готини.

V. S. А какво те зарежда, от какво черпиш енергия?
Е. Н. Филми, музика, книги.

V. S. Сашка Васева инспирира ли те с нещо? Или Галена?
Е. Н. Сашка Васева – да!

V. S. С какво те инспирира Сашка?
Е. Н. Много съм горд с нея. Преди 10 години тя искаше да я снимам, аз отказах. Не съм снимал нито една фолк певица с изключение на Азис. И наскоро се срещаме с нея, със Сашка, запознава ни наново един колега журналист и тя възкликва „О, вие сте фотограф, дали не искате да….”, и се сепна: „О, вие сте онзи, дето не снима поп-фолк звезди”. Викам: „Същият!”.

V. S. А ти защо не искаш, какво не им харесваш?
Е. Н. Как да го кажа – визията, визията, и пак визията. Нямам нищо против, ок, много обичам да гледам индийски филми, например, нямам никакъв проблем да снимам в индийски стил, но едно е индийски стил, друго е български поп-фолк стил.

V. S. Същото ли се отнася и за оригинала – Цеца Величкович би ли снимал, например?
Е. Н. Клиповете на Цеца са хубави, освен всичко тя пее, а и парчетата й са хубави.

V. S. Като професионален фотограф какво очакваш от професионалния модел?
Какво трябва да бъде поведението му, за да си доволен от работата му?
Е. Н. Подсещаш ме за едно интервю с Милош Форман, който, като го питат какво специфично искаш или очакваш когато избираш един актьор, той казва „реално аз си представям какво трябва да направи, но не мога да му го покажа, защото аз съм режисьор. Ако можех да го изиграя, щях да бъда актьор.”
Така и аз – на модела мога само да му обясня какво искам от него, но тоя човек трябва да има някакви умения, да е адекватен.
Аз не мога да обясня как се е чупила Мерилин Монро, но тя се е справяла блестящо, с това кокетно преиграване, то, ако тя не го усеща, аз няма как да й го направя.

V. S. Пътуваш ли често?
Е. Н. Много обичам.

V. S. Къде ти се ходи най-много?
Е. Н. В Сахара.

V. S. Не те ли хваща страх, че си някъде на майната си и може да ожаднееш зверски и ...
Е. Н. Най-много да умра. Ами, не, все ще оцелея някак си, ще режа кактуси и ще пия.

V. S. Какво би заменил за една глътка вода?
Е. Н. Нищо, една глътка не може да те спаси, само ще те отложи с час-два.

V. S. Къде на друго място ти се ходи?
E. Н. Колкото и интересно да е това, което са ми разказвали за Индия, май никога няма да отида там.

V. S. Какво най-много обичаш да ядеш?
Е. Н. Голям чревоугодник съм, всичко обичам, да ти кажа.

V. S. Готвиш ли?
Е. Н. Да.

V. S. Я дай една рецепта? За рубриката ни Гениалните прости неща. Нещо което винаги ти се получава – сваляш мацки, каниш приятели.
Е. Н. Аз готвя веднъж в месеца и то поради чисто практически причини – нямам никакво време, нямам и за кого да готвя. Колкото и да не ти се вярва, нашата професия е доста самотна професия. Например всички тръгват нанякъде, а ти си толкова изтощен, че просто не можеш.
Всеки път обаче ми се получава телешкото с гъби. Готвя на око, никой досега не е отказвал да го яде.
Дълго време се опитвах да направя млечна баница. Ама такава, каквато на мен ми харесва.

V. S. С много захар…
Е. Н. Не, с повече мляко. Опитвах се, не знам колко пъти, накрая, сигурно след 20-ия, успях да я докарам.

V. S. Какво ти липсва все още професионално?
Е. Н. Това, което ни липсва тук генерално, е мащабът. Видяла си онази сесия за Харпърс с Наоми, снимана със слонове, маймуни, леопарди и пр. Е, ние можем да си позволим максимум до крокодил.

V. S. Затормозява ли те тази липса на мащаб тук?
Е. Н. Да, има случаи, в които е много стягащо. Защото, ако е нормално по света да снимаш на 200 или 500 квадрата студио, тук, да снимаш в 200 квадрата студио е по-скоро рядкост.
Рядко ми се е случвало и винаги ми е било много приятно.

сп. ЕVA

V. S. С какво според теб една жена никога не може да сбърка по отношение на облеклото?
Е. Н. Когато облича семпли дюс дрехи и не се старае да прави някакви сложни цветови комбинации.
Гривничките, блузката, деколтето, всичко това се купува и се дупчи и става, всяка може да сложи 10-сантиметров ток. И да се изруси, да се направи на хубавка, ок. Ще се докара.
Но това, което не могат да направят, е в момента, в който си отворят устата какво ще кажат. Направо се учудвам, когато една докарана девойка, направена, нагласена, започва да говори смислено. Много се учудвам.
Известните ни модели, които не са много светски, в живота се носят много семпло.
Това са важни неща.

V. S. Кога се чувстваш най-уверен?
Е. Н. Банално, но факт – на снимачната площадка.

V. S. Благодаря ти много.
E. Н. И аз!