Мира Бъчварова. Ексцентричното чудо на БГ модата

Може да си чувал за Мира Бъчварова, а може и да не си. Но това не е важно, защото в седмицата на българската мода, ние няма как да пропуснем ексцентричното чудо на този бранш, особено когато нейните цветове и фигури ни отвеждат далеч от света на масовите тенденции и правила.

И се радваме, че успяхме, макар и за кратко, да надникнем в невероятното, донякъде илюзорно и утопично място, обитавано от нея самата, кучето Карла и всички онези творения, плод на богатото й въображение.

Утвърдена като една от най-ексцентричните български модни дизайнерки, тя винаги е била извън мейнстрийма и комерсиалното.

Завършила Националната художествена академия със специалност Моден дизайн с богат, дългогодишен опит зад гърба си, Мира е самото въплъщение на истинския творец - креативен, енергичен и открит.

V. S. Видяхме последната сесия в ‘MODA’, която очевидно е инспирирана от Лейди Гага. Всъщност ако някой човек си хареса нещо оттам, има ли възможност да си го купи. Продаваш ли своите дрехи или само ги стилизираш?
М. Б. Да, има възможност да бъдат закупени. Сесията е озаглавена “Lady Gaga” и несъмнено това има общо с нея и този имидж, и много се радвам, изключително много се радвам, че излезе един такъв изпълнител в световен мащаб, тъй като тази мода, която аз правя, е прекалено неносима или пък прекалено екстравагантна и е за доста интересно мислещи хора, защото не всеки може да си позволи да облече такъв костюм.
В този смисъл Лейди Гага разчупи представите за мода, понеже трябваха някъде около десет години, за да се върне Модата на мода, ако мога така да се изразя, защото за мен конфекцията е нещо, което просто посредствено носим, за да излезем от вкъщи.
Но какъв образ изразяваме вътре в себе си и какви искаме да бъдем в действителност, това обикновено е един приказен герой, който съществува още от детството и вече е съзрял. Това е любимият образ на всеки, независимо дали е Робин Худ или пък Барон Мюнхаузен, или Алиса в страната на чудесата и в края на краищата, този образ се превръща в действителност в момента, в който видим лейди Гага.
Преди години аз правих ревюта, в които разказвах прекрасни приказки, в които героите са елфи, феи и всякакви други герои от приказките, така че мистичността и в случая футуристичния стил, който влиза чрез тази изпълнителка, невероятно много ме радва. Аз десет години на сцената не видях един ексцентричен изпълнител. Може да облече кожени панталони, но това не е ексцентричност. Тоест, представяте ли си колко рядко един на милиардостотин се ражда такъв?!

V. S. Ами Мерилин Менсън? Не е ли и той един от най-провокативните изпълнители от световна величина, когато говорим за външен вид?
М. Б. Ами той определено отива в един друг готик стил, който ние познаваме от доста отдавна и този готик стил се доразвива при него. По принцип изпълнителите искат да са им удобни дрехите, независимо дали са на сцената, а за мен сцената е неудобство, сама по себе си, затова трябва дрехите да бъдат удобни и да бъдат нещо невиждано. Аз искам да виждам на сцената чудеса, а когато няма чудеса и на сцената излезе един тривиален човек, за мен това не е сцена. И да, моите неща се продават, всеки от костюмите може да бъде закупен.

V. S. И все пак, не са ли твоите облекла предимно сценични и не биха могли да намерят приложение в ежедневието на човек?
М. Б. Напротив. Значи всеки аксесоар, всеки един отделен елемент от моя костюм може да се облече на дискотека, на парти и т.н., но е факт, че човек трябва да има малко фантазия, за да облече мой костюм.

V. S. В тази връзка, ти доволна ли си от това, което виждаш по софийските улици, докато се разхождаш?
М. Б. Виждам магазини.

V. S. Хора?
M. Б. Да, магазини. Това, което не виждам все още, но се надявам то да се роди, е индивидуализъм. Значи синьото е модерно, хайде да носим синьо. Лилавото е модерно, жълтото е модерно, дай да носим жълто. Това е нормално, защото преминава една гама от цветове. В един момент имат нужда от даден цвят и този цвят излиза на мода и се получава глад за него. Искам да нося жълто, защото не съм носила от десет години жълто, примерно го казвам. И в този смисъл, калъпът мисля, че се разчупи. До преди години имаше такъв, по който се обличаха всички. Сега всеки гледа да е по-интересен, по-забележим.

V. S. Смяташ ли, че има сравнително точен еквивалент на твоята марка, що се отнася до световната мода?
M. Б. Не мога да кажа. Аз съм в сферата на изкуството, не съм в сферата на световната мода, т. е. аз не мога да се сравнявам финансово по никакъв начин, но пък по идеи мога да надвия всеки.

V. S. Наскоро направихме интервю с Енчо Найденов и той каза, че в България й липсва мащабът. Мислиш ли, че тази липса на мащаб те ограничава теб като професионалист?
М. Б. Намирам финансово ограничение. Значи, когато има талант, обикновено страната, държавата го защитава този талант. В момента аз не съм чувала за талант, който да бъде закрилян от държавата, да бъде подкрепян. Когато бях във Виена и правех ревюта там, тогава като казвах, че съм човек на изкуството, буквално изпитвах неудобство, защото хората започваха едва ли не да ми се кланят. За тях човекът на изкуството трябва да бъде пазен, буквално като рохко яйце, да не би случайно да не му идват идеи, защото той е роден с това си божествено чудо да ражда такива.
Примерно на мен сигурно ми завиждат срашно много хора за това, че имам непрекъснато нови идеи и непрекъснато ги осъществявам. Защото от идеята до реализацията има огромен път, който трябва да се измине, което не е лесно, и в този смисъл в България ние не си ценим талантите, не ценим какво имаме и бих казала, че изкуството не се подкрепя.
Ние сме една толкова бедна духовно държава, защото в края на краищата духът на страната определя нейното излъчване, нейната история. Ние първо не си уважаваме историята, второ не познавам някой, който може да ми каже един уважаван българин, уважаван и ценен с цялата му същност - и духовна, и познанията му. Няма такъв българин. Така че за мен Виена е една безкрайно пикантна столица, в която духът ти буквално витае, той е свободен да се отвориш, да се развихриш и да бъдеш себе си.

V. S. Защо не се развиваш там, а си избрала да живееш в България?
М. Б. Ами това не е точно мой избор. Аз съм пътувала страшно много и мога да кажа, че за да се наложиш някъде, трябва пак да попаднеш на правилните хора и т.н. Сега, защо в България ние ценим някой си американец, който е дошъл? Обаче във Виена примерно или в Америка не е така, те си ценят американците, те не си ценят българите, разбирате ли? То е точно обратното - в България не ценим българите, а в чужбина не ценят българите, следователно нас никъде не ни ценят. Затова няма място едва ли не за нас като творци, като таланти.

V. S. Добре де, но в такъв случай, ако имаш изключителен талант, където и да си винаги би могла да се развиеш? Има не малко подобни примери.
М. Б. Аз си го реализирам таланта. Когато бях на осемнадесет и на деветнадесет, кандидатствах в НХА и ме приеха, разбрах, че тръгвам по един път, по който се върви много трудно - трънлив, болезнен, защото човек трябва едновременно да бъде много сензитивен, за да си получи идеите. Той трябва да бъде отворен към всичко, което се случва около него, за да може да изрази това, което има в себе си като заряд, а в същия момент, светът го притиска и непрекъснато го натиска.

V. S. Каква е най-добрата реклама за марка като твоята?
М. Б. При мен идват доста изпълнители, колкото до реклама, на този етап не мога да си позволя в този смисъл, в който примерно голяма компания би си позволила реклама. Може би би ми се искало моят клип, моето филмче, моят начин на изразяване, но това ще стане с течение на времето. Аз лично не мога да кажа, че не съм реализиран творец, аз творя непрекъснато и не спирам да творя. Сега вече, колко финансово е релизирана моята идея, това е съвсем отделен въпрос. Един творец не може да изисква всичко да бъде тип-топ. Единици са хората по света, които са успели едновременно да постигнат и материалното, и духовното.

V. S. Смяташ ли, че една обикновена жена, която примерно не е медийна звезда, би си купила твои дрехи?
М. Б. Колко обикновен може да бъде един човек? Един човек може да бъде в рамки, може да бъде затворен в своето си затворничество, но той остава човек в душата си. Той винаги е онова приказно дете, което е било създадено едно време, когато е играло, когато е било щастливо, когато е било себе си.

V. S. Можем ли да кажем, че твоите дрехи все пак следват някаква световна модна тенденция?
М. Б. Значи тенденции много, нали знаеш. Има един огромен асансьор, по който се пътува. Това, което е излязло на сцената, то вече е демоде. Тоест за 2010 тенденциите са демоде. За моята представа за мода искам да кажа това, че тенденциите не са това, което виждаме по списанията, защото аз вървя пет години напред и може сега да не е модерно, не казвам, че е модерно, а може и никога да не стане, но в края на краищата моите костюми с лего, биберони и прочее неща, за мен са си актуални, защото са си моето творчество. В един момент аз следвам някакви тенденции, в момента футуристичната вълна, която е обзела света, невероятно много ме радва, защото това наистина е някаква приказка, това е като филма „Бразилия”, който аз много харесвам.

V. S. Какъв човек ще впечатли Мира Бъчварова?
М. Б. Държанието е важно, излъчването, поведението, арогантността в ексцентричността. Не може един пънкар да бъде много миличък, някак си не отива, не седи добре.

V. S. Къде може да те види човек във вихъра на нощта?
М. Б. В момента изобщо не излизам.

V. S. Сега си в някакъв етап на творене и когато настъпи този процес, се затваряш в ателието?
М. Б. Да, така се случва при мен. Ами единственото, което ме впечатлява, това е ездата. Имам си кон и си го яздя. Като Пипи дългото чорапче.

V. S. Вдъхновение откъде черпиш?
M. Б. От себе си, разбира се. В един момент много се изморявам, защото всичките тези идеи, които имам трябва да ги осъществя и се изнервям, защото в процеса на работа, аз вече творя нещо друго и трето нещо, и в главата ми е лютеница.
Понякога, като се затворя за три месеца, аз самата не мога да повярвам колко неща съм направила, като някакъв център за изкарване на нови идеи - от една моя идея могат да се направят десет костюма конфекция.